Статии

Политическият гьозбояджилък – новата формула на успеха

В „Живей като другите и бъди благословен“ Мирон Иванов пишеше: „В края на краищата човек има някакви разбирания, за да живее добре и ако по накакъв начин заживее още по-добре, въпреки разбиранията си, по-умно ще е да промени тях, а не живота си, добруването си.“

Променя разбиранията си въпросният човек, например Иво Христов, и му тръгва по вода. След една година на умерена чиновническа заплата в президентството, Иво си уреди избираемо място в евролистата на червените. Дали това е станало с знанието и съдействието на президента или против него, не знам. Във всеки случай Радев не изглеждаше щастлив. А Деси Радева, жената до него, цитира откъс от книгата на Мария Лалева „Живот в скалите“, в който се казва: „А големият предател винаги е най-близо. И затова най-трудно се вижда… Големият предател е страхлив, сине. Инак няма да е предател, а враг.”

Близо, по-близо, най-близо, началник на кабинета…

И така видният русофил Иво Христов става евродепутат на БСП. Христов и съпругата му Галя Горанова, писаха медиите, са свързани пряко с Николай Малинов, председател на движение „Русофили“ и лице на проекта „Руски дневник“ в България, в който сайт работи самата Горанова.

Рублите, като метафора разбира се, имат стара традиция в покваряването на българските нрави. Не е Иво нито първият, нито последният, който е претърпял идейна метаморфоза под тяхно влияние. Нали знаете какво е метаморфоза? Когато един организъм се превръща от ларва в какавида.

Антоанета Цонева публикува във  ФБ любезна характеристика на БСП, направена от Иво Христов на 20 юни 2013 г., само седмица, след началото на протестите срещу Пеевски. „Не изпадайте в семантичната клопка от 90-те, че БСП е лява партия. БСП е отрицание на левицата. Тя е с олигархията, левицата – срещу. Тя е с монополите, левицата е против. Тя е кастова, левицата ратува за равен шанс.”

Такива са моите принципи, а ако те не ви харесват… е, имам и други.“ Така, де, когато човек има няколко ката принципи, все един ще се хареса и ще влезе в работа.

И така Иво Христов зае своето място в редичката до Антон Тодоров, Тома Биков и останалите по-дребни ренегати. И до другия Иво, професорът. И той промени разбиранията си и си надви над битието. До вчера с пуловерче от жива вълна, днес вече е депутат и, естествено, с нов каяфет. Пуловерчето е скътано в скрина и се вади само за среща с избирателите от крайните квартали. С една дума проф. Иво Христов вече е от по-добрата страна на положението. В интервю през 2014 г. любителят на екстремни квалификации и бомбастични обобщения професор казва за БСП, че тази партия нямала нищо общо със социализма, била един от основните стълбове на олигархията и една от основните причини за провала на прехода в България. А днес Иво е депутат от същата тази виновна партия. От екипа на синия Лучников до депутатските банки на БСП! Дори и много по-добронамерен от нас човек трудно би могъл да обясни такава крайна идейна метаморфоза с друго, освен с болезнен кариеризъм. Всъщност, професорчето винаги ме е смущавало необяснимо. Докато един ден си дадох сметка, че това е защото изглежда и се държи като нетърпелив да се издигне човек. Много нетърпелив. Като застане на телевизора с онази кахърна физиономия, и като зареди ония катаклизмични прогнози за края на България, на българина, на ЕС, на Европа, на света дори…

И от другата страна на барикадата е същата духовна мизерия. Прескачам политолога с налудно излъчване Антон Тодоров, който през 2013 г. издаде книгата “Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите”. А сега разправя, че за Борисов се изписали много глупости, а той всъщност бил много начетен и интелигентен. Много добре познавал руската литература, но никой не разговарял с него на интелектуални теми, за да разбере колко е подготвен. Това, като го прочетох, чак вътрешното ми ухо се изчерви. Но Тонката е предмет на интердисциплинарно изследване с участието на специалисти от „Св. Наум“. Самоунижението на което той се самоподложи граничи с патология. Но колегата му Тома Биков не би могъл да се крие зад медицински епикризи. (Моралният дебилизим не е медицинска, а социална категория.) На 21 юни 2012 Тома, тогава един от учредителите на партията на Меглена Кунева ДБГ, публикува в OFFNews статията: „Карикатура на диктатор“,  в която казва: “Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор… Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва… В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.“

Днес Тома е един от първите глашатаи на шаячната правда на същия тоя недоносен диктатор.

Това разбира се не са единствените ренегати в ГЕРБ. Обществена тайна е, че в ГЕРБ има повече бивши комунисти, отколкото в БСП. И нищо не може да ги спре да изпълзят до върховете. Като новият правосъден министър Данаил  Кирилов, наричан Барни Ръбъл съвсем не с цел да бъде ласкан. Новият „9-ти септември“ завари този невзрачник сред общинските съветници на БСП. Но с няколко чевръсти движения Данаил се оказа в първата редица на ГЕРБ. Едно от големите му достойнства са очите. Има страшни очи и умее добре да си служи с тях. Никога не съм виждал човек, който така да докарва кучешкия поглед. Гледах кадри как Борисов го поздравява от немай къде с назначаването му за министър. И при ръкуването Барни направи ясно изразен опит да целуне ръка на Кръсника. Пред камерите! Но, за щастие и на двамата, Кръстника издърпа ръката си.

Няма защо да се чудим на гьозбояджилъка на „редниците“, когато и генералите не им отстъпват. Нинова започна в покрайнините на СДС, а днес е лидер на лявата партия. И Борисов не пада по-долу. Той и по манталитет, и по разбирания е завършен комунист, но това не му пречи да представлява дясното у нас.

Това е реалността и трябва да я приемем. Гьозбояджилъкът стана най-успешният и бърз начин за политическа кариера. Явно у нас започва да се създава сериозна прослойка от професионални политици. Хора, които са разкъсали идейните и идеологическите вериги и могат да защитават всяка кауза. Един виден политолог казваше, че срещу прилично възнаграждение може да се изкаже по всеки въпрос. Защото е професионалист. Нали това е професионализмът? Професионалният политик трябва да може да защити всяка една политическа кауза.

Появата на професионални политици внася съществени корекции и в коалиционната култура и традиция. Професионалните политици могат да влизат в неприлични коалиции, да се съюзяват с всеки изгоден за момента политически субект, без да проявяват идеологически и морални капризи. Отстрани всичко това може да изглежда безпринципно, но всъщност то е израз на зрял професионализъм. Професионалният политик има само един критерий – политическата ефективност. Дори и когато тази ефективност се пада от опаката страна на морала.

Освен това с времето идейните различия между партиите намаляха до почти пълно изчезване. През последните години протекоха реактивни процеси на идейна дифузия и осмоза и вече е трудно да се каже къде свършва лявото и къде почва дясното, та камо ли да се различат идейните синори между партиите…

Шегувам се, разбира се. Но какво друго ни остава. Живеем в комикс, нарисуван от бездарен художник. И единственият начин да запазим здравия си разум е, като му се присмиваме. Така или иначе сметката плащаме ние.

Политическият гьозбояджилък – новата формула на успеха

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top