Студентски дебюти

Политическо (само)убийство

Основната битка за представителство в 44-то Народно Събрание на Република България бе между двете големи партии – ГЕРБ и БСП. Естествено имаше и набор от малки партии, които съставяха най-разнообразни и на пръв поглед “прилични“ коалиции. Станахме свидетели на раздробено дясно, чрез появата на принципно еднакви идеи за развитието на страната. Рационалното решение за десните малки формации беше да се обединят, вместо това, те насаждаха омраза помежду си, прехвърляйки отговорността на старите съпартийци, които сега и формално са съперници. В крайна сметка, всички бяха част от коалиционното правителство с ГЕРБ, „присмял се хърбел на щърбел“. Но не това е най-важното. Благодарение на тези махленски свади, десните избиратели в България, точно тези, които считат ГЕРБ за народна и недотам дясна партия, останаха без представителство в редиците на парламента.

До голяма степен бе естествено Христо Иванов и Радан Кънев да си стиснат ръцете в името на каузата, за която от години се борят – съдебната реформа. Каузата, която накара Христо Иванов да подаде оставката си, а Радан Кънев да премине в опозиция. Бившият правосъден министър обаче реши да се коалира със „Зелените“, чиято основна цел е да запазят българската природа и някъде там, в 13-та подточка от третия параграф на партиините приоритети, се появява и темата за корупцията и съдебната реформа. В програмата на “Зелените“ пише още: “Ние оценяваме като евтин популизъм тенденцията за формиране на партии около отделни лидери, медийни звезди или бизнесмени без конкретна политическа идеология и управленска програма. Обявяваме се за завръщане на партиите с ясна идеология в политиката.“ Тук, сякаш самите „зелени“ атакуват своя коалиционен партньор „Да, България“. Не е ли тя сформирана около личността на г-н Христо Иванов? Не е ли точно той този, който упорито отказва да се позиционира по оста ляво-дясно? Именно бившия правосъден министър бе този, който многократно повтаряше, че неговата партия е лишена от идеологическа рамка. Да разбираме ли, че “Зелените“ са готови на всичко, за някой друг лев и медийно внимание, щом така си противоречат? Оставката на Радан Кънев като лидер на ДСБ пък отново доказа неговата склонност да се отказва при всяка по-голяма трудност и отново обезкуражи онези избиратели, на които вдъхваше надежда. В крайна сметка, това не засяга само партията му, а и излъчва неблагодарност към онези, които гласуваха за „Нова Република“.  И точно в този момент, когато десните формации са по-неустойчиви и от тинейджърска връзка, десните избиратели пренасочват гласовете си към ГЕРБ, защото тази партия поне няма да изчезне скоро.

Положението в псевдолявото политическо пространство също не отстъпва по безпринципност. Казвам псевдо, защото нито една от социалните партии не предложи така наречените “леви” мерки и те тутакси бяха или премахнати или изтласкани на опашката за чакащи. Освен в програмата на АБВ, където присъства все пак нещичко и за данъчната система: “…Това означава значителна промяна в политиката на доходите и данъчното облагане, които да гарантират стабилно и чувствително нарастване, без да се поставя на риск финансовата стабилност.“ Колко точно се измерва в проценти думата “значително“, не се знае! Когато говорим за данъци, обаче, това е от изключително значение. От БСП премахнаха идеята за повишаването на данъците и пропорционалното облагане, с други думи се отрекоха от лявото в себе си, залагайки по-скоро на възприемането на партията като консервативна и проруска. Най – директни, в това отношение в “лявото“ пространство бяха тези от “Движение 21“ на Татяна Дончева, те си казаха, че не искат високи данъци. И ето, че и истинските леви тутакси останаха без партийно представителство, да не говорим за парламентарно. Сега хората, които желаят по-голяма намеса на държавата в икономиката и искрено вярват в този подход няма на кого да гласуват доверие, освен може би за „Зелените“, чиято програма е застъпила тематиката за държавната намеса в икономиката.

Наблюдавахме и опит за залепяне на счупен порцеланов съд. Коалицията на “Движение 21” и АБВ, преглътнатите горчиви спомени от стари рани доказват само едно и то недвусмислено – желание за представителство в  44-то Народно Събрание. Подмяната на кадровия състав с “нови лица” по-скоро „навява“ на идеята за поставени лица, отколкото тъй жално бленуваната промяна. Дългогодишните обидни реплики между Татяна Дончева и Румен Петков сякаш не бяха най-голямата пародия. За хората, които се интересуваха, така и не стана ясно, тази коалиция иска ли високи данъци или не. Партньорство, което няма общо и официално становище по въпрос от екзистенциална важност като този за данъчната система в държавата, може да бъде наречено безпринципно и обидно! Ала, невъзможността за коалиция с партията – майка бе ясен знак за малките “леви“ формации, че трябва обединение помежду им. Е, те поне се сетиха! И въпреки всичко, не са парламентарно представени, нека за следващите парламентарни избори, да решат поне въпроса с данъците.

В тази сложна конфигурация, най-хитри се оказаха представителите на „ПФ“, които до края на кампанията стояха на течението без да затварят нито лявата, нито дясната врата. По този начин, те си подсигуриха сигурно място в управлението, осъзнавайки, че ГЕРБ или БСП без тях не са в състояние да сформират правителство! Този двоен стандарт на „обединените патриоти“ засега им трупа точки, но лакатушенето от ляво надясно и обратно, никак няма да се хареса  на привържениците им в дългосрочен план. Новият политически играч ” Воля” на Марешки също набра скорост и най-вероятно ще стане коалиционен партньор на ГЕРБ. Така или иначе, Марешки не вижда смисъл да бъде политик, освен ако не е в правителството! Някакси това подтиква разумния избирател към мисълта, че политик, който незачита значението на опозицията не е особено наясно с демократичните принципи. И все пак, популистката вълна с темите за евтина нафта и лекарства спечелиха на Марешки доста привърженици, които съвсем скоро ще разберат, че евтините цени ще си останат такива и без да гласуват за него! Етническите партии ДПС и ДОСТ също успяха да мобилизират турското малцинство  в страната и извън нея, въпреки попълването на декларации на български език. За страна с мащабите на България, разликата на ДПС от 0,8% с патриотите е меко казано катастрофална и този факт трябва да буди множество тревоги! Единственото позитивно е, че все пак ДПС взе превес над ДОСТ и поне спря директната политическа намета на Ердоган във вътрешната политика на нашата държава.

Превръщането на политическата сцена в съседска свада на събранието на входа показва абсолютната политическа неадекватност и липсата на мащабно мислене. В крайна сметка, никой не се интересува колко се мразят политиците, а какво вършат. Самите те не бива да позволяват гражданското общество да възприема политическия процес като селска вечеринка, чието ниво е само формално институционално. Парадоксално е, че именно малките партии насърчават конформисткия вот, поради вятърничавия си характер. Добре, че ЦИК е задала определени срокове за спазване, иначе щяхме да се нагледаме на още по-голям цирк от коалиции и нови формации. Безпринципността на предизборните коалиции за 44-то народно събрание е ключов фактор към разбирането на родните политици за властта. Самата тя бива приета като самоцел, а по-вредно нещо едва ли има в политически аспект, защото преминавайки 4-те процента, партиите вече са постигнали целта си и работата, която трябва да свършат след това е не просто оставена на заден план, а направо заличена от ухажването на „другарчето по чин“.

Очертава се отново една мрачна картинка за българската демокрация, в която ПП ГЕРБ има претенцията, че без нея стабилност няма. И за съжаление, от формална гледна точка, дори и само като бройка в Парламента, това е така. Допускането на такива дисбаланси в една демокрация, означава, че тя е болна. БСП е изолиран гигант, чието сътрудничество е твърде нежелано заради миналите провали на Столетницата и сегашните гафове на Корнелия Нинова. Страхът от партия, която не е демократична, а все още твърде комунистическа помогна на ГЕРБ за победата. Никоя демокрация не бива да бъде поставяна в такава нелепа ситуация, която наблюдаваме днес. Жаждата за власт насърчава използването на макиавелистки подход, който привнесен с  безпределна безпринципност поставя държавата в тилт.

……………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Политическо (само)убийство

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top