По следите на изгубеното дясно

Димитър Ив. Ганев

Една от основните причини за отслабването на т.нар. автентична десница през годините бе нарушеният икономически баланс в обществото. Нямаше как средната класа да изнемогва заради изкривения пазар, корупцията и недостига на правосъдие, а наследниците на някогашните сини да запазят влиянието си. В центъра на неуспехите им винаги е лежал един особено тежък проблем, който е бил игнориран. Десницата така и не успя да формира около себе си истинска общност от хора, които споделят общи ценности. Като ударението тук пада не върху "десни" или "ценности", а върху "общност". Без такава общност, нямаше как промените, през които България премина, да получат подкрепа или да станат по нормален начин.

Предстои местните избори да дадат частичен отговор на въпроса с какъв политически капитал разполага Реформаторският блок година след влизането му в управлението. Няма да е изненада обаче, ако осакатяването на съдебна реформа и прикритото участие във властта на ДПС окажат отражение върху неговите резултати. Трудно е да се повярва и че подкрепата за фигури като кмета на Хасково и сепаратистките акции на СДС по места допълнително не са намалили подкрепата.

РБ влезе в управлението с претенцията да е не просто коректив на ГЕРБ, ами нещо радикално различно. КТБ, кашата, оставена от Орешарски и новите геополитически рискове пред страната предоставяха убедителни и примамливи оправдания за някакъв колаборационизъм с ГЕРБ. След това обаче последваха серия от компромиси, чиито ефекти тепърва ще се усещат дългосрочно и ще се анализират.  

Вероятно част от избирателите на ДСБ са преглътнали предизборната лъжа, че няма да се коалират с ГЕРБ.  Възможно е и да са повярвали, че блокът наистина е в позиция да натиска големия си коалиционен партньор за съдебна реформа. Без значение, че това би означавало Пеевски и Борисов сами да стегнат примката около вратовете си. Именно тук някъде версията за включването в управлението на партийните лидери започна да кънти на кухо. Ала и това можеше да бъде преглътнато от десните избиратели, ако партийните ръководства не продължаваха да се правят на опозиция във властта и упорито да лансират тезата, че съдебната реформа е възможна.  

Ако не друго, престоят в управлението поне реши радикално въпроса с лидерството, като го обезмисли. Няма как да има общ водач на формация, която би се разпаднала, ако патронът й тръгне да я оттегля от кабинета. Кунева и Лукарски играят един тип игра с Борисов, докато специфичният електорат на ДСБ ограничава Радан Кънев доста повече.

Иначе несъмнено ГЕРБ, а и страната, акумулират определени ползи от участието на РБ във властта. Премиерът има възможност да си спести много от неприятностите от първия си мандат, причинени от натрупаната управленска некомпетентност на партията му. Все пак голяма част от реформаторите стоят повече от прилично по българските политически стандарти. Това, донякъде, разстила смокинов лист върху вродените дефицити на управлението и го стабилизира.

Подкрепата на блока спестява на Борисов и необходимостта да е явен партньор с ДПС. Разбира се, движението участва във взимането на важните решения. Реверансът с облекчените осигуровки на тютюневия бизнес, съдебният чадър над Пеевски и продължаващото му влияние в прокуратурата показват, че мощта на ДПС е непокътната. Това може и да не притеснява особено електората на ГЕРБ, но деморализира силно част от привържениците на реформаторите.    

Въпреки рисковете, които пое, РБ несъмнено също инкасира ползи. Постовете и участието в управлението имат много по-голямо значение за малките партии, които по принцип се борят не толкова за влизане в изпълнителната власт, колкото за присъствие в парламента.

Някои от въпросите около конструирането на блока обаче, така не са получиха задоволителни отговори. Не се разбра например за какво трябваше към него да се присъединява СДС, след като беше ясно, че това ще бъде троянският кон на ГЕРБ? Както е известно от СДС от края на миналия век са останали само марката и сградата. Даже оригиналното лъвче беше заменено преди години. На парламентарния вот през 1997 г. за „сините” гласуваха над 2 млн. и 220 хил. души. При последното им самостоятелно участие на избори за Народно събрание, което беше през 2013 г., те бяха подкрепени от по-малко от 49000 избиратели. Това е с към 1000 гласа повече, отколкото взе партията на Светльо Витков "Глас народен". Вероятно ако вокалът на „Хиподил“ бе влязъл в Народното събрание и бе подкрепил Борисов, и той можеше да претендира като Лукарски за тежък министерски пост. 

Подобен казус съществува и при военния министър, съвсем не заради дежурните критиките на противниците му. Големият проблем на Николай Ненчев отново е с демократичната легитимност. На последния парламентарен вот, на който неговата партия БЗНС участва самостоятелно – пак през 2013 г. – тя събра едва около 7700 гласа. Е, как Борисов да не извива ръцете на реформаторите заради електоралната им тежест?

За разлика от тях, при т.нар. левица все още има реален партиен живот, въпреки тежките времена, през които преминава. Макар че напоследък той е в предимно бутикови форми. Но за последния четвърт век при т.нар. десни и това си остана мираж. След цялото люспене и бракове по интерес през годините, в България така и не можа да се оформи реална дясна общност.

Именно общност е ключовата дума. Част от определящите се като десни, за съжаление смятат, че това е някакъв комунистически анахронизъм. Неспособността да се формират общности е един от най-сериозните проблеми на народа ни. Това е и причина за много от историческите провали на българите. Феноменът на деленето е вграден дълбоко в националната ни култура, а не е просто страничен ефект от индивидуализма, така характерен за десния човек, както гласи дежурното пожелателно обяснение.   

Навремето ГЕРБ неслучайно беше паркиран в дясното поле. Едно пространство, лишено от общност, е плодотворно за покълването на популистки народняшки деидеологизирани партии. Борисов можеше да избере да е ляв, но общността на БСП, скрепена от достъпа до властта и дългогодишните партийни традиции, тогава все още представляваше сериозно препятствие. Въпреки изказа му, напомнящ на бившия първи преди 89-та година, той успя да омае анти-БСП електората, превзе на абордаж ЕНП, после инсталира в парламента послушни машини за гласуване и за капак открадна част от проживковисткия електорат на бившите комунисти. Но може би най-притеснителното е, че по пътя си, не срещна особена съпротива. Дори не му се и наложи да полага сериозни усилия да централизира властта си. Което, до голяма степен, обезсмисли и прехода.

Общността не може да е механичен сбор от хора, които се събират само когато трябва да поискат оставката на някой. Не е и обичайната тълпа от ентусиазирани фенове, опитни апаратчици и блюдолизци, готови да козируват на партията, ако си получават редовно дажбата. Политическите задълженията на общността не привършват с включването във властта. Натискът към представителите й би следвало да се усили именно тогава. За съжаление, у нас натискът от гражданското общество към припознатите „свои” привършва тогава, когато пресата на партийци и клиентела се увеличава. Последната, разбира се, е предимно за постове, достъп до обществени поръчки, лобистки поправки и други екстри.

Т.нар. дясна общност, макар и малцинство, можеше и да има шанс да промени страната, ако се състоеше от зрели хора, обединени от колективния интерес да подобрят живота в държавата. Извоюването на България от лапите на службогонците, окупирали институциите и водещи долче вита за сметка на всички останали, не може да е лесно. Колкото и добронамерена да е, без да е истинска общност, дясната публика винаги ще бъде прелъстявана, изигравана и изоставяна от кариеристи, които отвличат исканията й и я финтират по пътя си към властта.     

Всичко това може би щеше да е с една идея по-малко драматично, ако не съществуваше риск най-активната част от българското население да остане без политическо представителство. Независимо дали поради отлив на електорат или просто защото реформаторските върхове са се присъединили към класическия политически отбор – този на партийците срещу всички останали. Доскоро съществуваше съзнанието, че все пак има някаква формация, която защитава и представлява този сегмент от населението. Макар и немощна, макар и малка, макар и профилирана като професионална опозиция. Оказва се, че влизането във властта постави дори и това под въпрос.   

 


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top