Статии

Преводачи на живота

Името му е Джордън Питърсън и само преди няколко години „Ню Йорк Таймс“ го обяви за най-влиятелния западен публичен интелектуалец в настоящия момент. Доскоро малцина знаеха за него, но един вътрешно-политически спор в Канада го извади от ограничената академична популярност. Подкастите му срещу политическата коректност стават не просто хит, но постепенно го превръщат в един от най-търсените автори и коментатори. Професорът по клинична психология всъщност набира популярност още през 2013 година, когато започва да записва и публикува онлайн много от лекциите си. Четири години по-късно записва поредица от лекции с общо заглавие – „Психологическата значимост на библейските истории“, някои от които са гледани над 4.5 милиона пъти. В края на 2016 година стартира собствен подкаст, който в момента има над 2.2 милиона последователи. През 2018-та, Питърсън публикува „12 правила за живота – антидот на хаоса“, превърнала се вече в многомилионен бестселър. Турнето му с книгата привлича хиляди и продължава вече почти година, само преди седмици той я представи в центъра на Будапеща на открита сцена. Записите на публичните дебати със Славой Жижек и Сам Харис са сред най-търсените в своите рубрики. Професорът е сред най-горещите гости на най-различни предавания, печатни и електронни издания и подкасти. Най-общо казано, оценката на „Ню Йорк Таймс“ съвсем не е преувеличена.

Ако пък през последните няколко години сте си задавали големите въпроси на живота, почти няма как да не сте чули под някаква форма за най-популярния курс в историята на Йейлския университет. Преди няколко години, младият психолог, Лори Сантос, малко на шега предлага нов курс – „Психология и добрият живот“, с който си поставя за цел да проблематизира някои митове за щастието и едновременно с това да помогне на своите студенти. В едно свое интервю тя признава, че първоначалното й очакване е било за ограничен интерес от не повече от 4-5 студенти. Случва се точно обратното. Скоростта на популярност е невероятна, един от четирима студенти в учебното заведение се записва и курсът в крайна сметка се превръща в най-популярния в цялата му 317-годишна история. Професор Сантос постепенно се превръща в знаменитост, става медийна звезда и впоследствие прави достъпна версия на лекциите и ги качва в социалните медии, гледани са от стотици хиляди хора. В момента курсът е достъпен на платформата Coursera и може да бъде видян от всеки. Наскоро тя лансира свой собствен подкаст, където темата ще бъде не просто продължена, но и доразвита с множество по-практически аспекти и техники. Малцина ще се учудят, ако тя в рамките на идните няколко години се превърне във влиятелен публичен интелектуалец, който има неопосредствана комуникация и връзка с милиони хора по целия свят.

През последните години броят на все по-известните коментатори, колумнисти и подкастъри непрекъснато нараства. Например, славата на Найл Фъргюсън отдавна излезе извън академичния свят и той от няколко години е сред най-популярните фигури на десния идеен мейнстрийм. Не е и случайно, че той на практика престана да преподава, за да може да поеме пълноценно ролята си на коментарна звезда. Неговите атаки срещу политическата коректност и случващото се в американските университети постепенно го превръщат в интелектуална икона на консервативната десница. Нещо подобно се случва и отляво. Например, Пол Кругман също отдавна напусна сферата на академичното и се превърна в един от най-четените в света колумнисти благодарение на работата му за „Ню Йорк Таймс“. В неговия случай обаче опитите за неакадемично писане датират десетилетия и още през 90-те години на миналия век той публикува книги за по-широка аудитория. Сега неговите колонки са сред най-четените на сайта на популярния американски ежедневник. Тенденцията на ускорена популярност през последните години завладя и постоянно нарастващата сфера на подкастите. Философ и невролог по образование, Сам Харис прави кариера с критиката си на религията и именно тя му носи първоначално популярност. Той прави няколко публични дебати по тези теми и бързо набира почитатели като разширява аудиторията си. Днес абонираните за неговия „Ютюб“ канал са над 353 000 и продължават да нарастват.

Най-популярното обяснение за това явление е необратимото настъпление на социалните медии и платформи. Читателите са в плен на гигантска по своите мащаби миграция от печатното към дигиталното, от вестниците и списанията към сайтовете и подкастите. В рамките на няколко години технологиите наистина подкопаха добре установените медийни платформи и навици, позволиха генериране на наглед безкрайно много нови медии, които доведоха до фрагментация и умножаване на източниците на информация и мнения. Някои глобални издания като „Ню Йорк Таймс“ и „Файненшъл Таймс“ успяха да „вземат завоя“ и са на път да гарантират своето оцеляване. Други, като „Вашингтон Пост“, бяха придобити от милиардери, които ще ги поддържат като флагмани и за репутация. Но си отиват много национални и местни вестници, които просто не могат да издържат и намерят нов бизнес модел. Британският „Гардиън“ успява да съществува благодарение на модела на солидарна подкрепа и финансиране, но той едва ли може да бъде универсализиран. Не е никаква изненада, че в новата дигитална среда на улеснен достъп и нисък праг на участие мнозина успяват самостоятелно да трупат авторитет, последователи и пари. Затова и хората с мнение могат да вървят по пътеки, които ги правят далеч по-независими от самите медии, позволява им директно да потърсят и създадат своята аудитория.

Макар че много от тези нови пишещи звезди са свързани с конкретни издания, всъщност повечето от тях са самостоятелни автори и авторитети. Те имат избор, могат да бъдат качвани на дадена онлайн платформа, но могат и спокойно да плават независимо из безкрайните дебри на онлайн пространството. Почитателите бързо ги откриват и следват. Да, автори като Найл Фъргюсън усилват влиянието си чрез публикуване на своите текстове в лондонския „Таймс“, но при желание могат и да станат напълно самостоятелни медийни платформи. На практика, те създават собствената си институция, те са институцията и тя не прилича на добре познатите ни образи от последните няколко десетилетия. Немалка част от тяхната популярност се дължи на загубата на авторитет на самите медийни институции, на натрупани съмнения през годините и готовност за трансфер на доверие от структура към индивиди, от многолика институция към институция в единствено число. Сякаш аудиторията е толкова по-склонна да се заслуша, колкото по-самотен и оформен е гласът и текстът срещу нея. Изглежда доброволната уязвимост на автора е гаранция за неговата честност, дори откровеност, условие за доверие в новата дигитална джунгла.

Има обаче и по-дълбоки основания за нарастващата популярност на дигиталните звезди. И те са свързани с най-различни промени в живота ни, но най-вече разклащането и загубата на много междинни, опосредстващи структури, с които беше свикнал западния човек. Съвременният свят все повече проблематизира семейството и общностите около него, разхлабва връзката с националната държава, променя и атомизира хората в тяхното икономическо битие чрез отмиране на профсъюзи и други колективни структури, подкопава дългосрочната заетост и трудова предвидимост, избутва политическите партии и други устойчиви граждански структури, които даваха опора на публичния ни живот. Извън тези промени са познатите ни достатъчно добре и вече неотменими несигурности на нашето време, свързани с глобалната икономика, сигурност, тероризъм, имиграция и т.н. Отмирането на тези институции в социален смисъл оставя хората сами, защото те не просто изпълват и структурират ежедневието, но и генерират картини и обяснения на света, предлагат стабилност и перспектива. Комбинацията между недоверие и отмиране на подобни носещи социални структури ражда вълната от притеснение, тревожност и страх, която психолозите документират. Човек се оказва в всеобхватен хаос, с малко опори, с малко доверие, в търсене на обяснение и път. Новите дигитални звезди са именно тези преводачи на сложния живот, които осмислят, предлагат и трасират нашите пътеки през него. И това че можем да видим лицата им, да чуем гласовете им, да усетим техните думи единствено ни кара още повече да им се доверим.

Преводачи на живота

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top