Статии

Предизвикателство за ден. А за цял живот?

“Редута.бг” започва рубриката “Живот в инвалидна количка”, в която ще разгледаме как стоят нещата с достъпността на градската среда в някои от големите ни градове. Рубриката ще започне със Сливен.

Голямата политика се състои от малки неща. А малките за едни хора неща са много големи за други хора. Вие може и да не забелязвате, че тротоарът е висок, но за хората в инвалидни колички той е не просто висок и недостъпен, а бариера пред възможността да се движат, да общуват, да отидат до важните за тях места. Бариера пред живота. В следващите месеци в „Редута“ под рубриката „Живот в инвалидна количка“ ще публикуваме серия от кореспонденции от различни градове в страната за достъпа до градска среда. Тази идея е вдъхновена и финансирана от фондация „Communitas“ с убеждението, че политиката няма как да е добра, ако не е добра към имащите най-голяма нужда от внимание.

 

В „Клуба на инвалида“ в Сливен подготвяме заговор. За да не звучи лошо, наричаме го предизвикателство. Готови сме да качим някого на инвалидна количка и да му поставим задачата да свърши пет неща в града. Само че кого? Кмета? – целя се най-високо. Не, клатят глави, кметът бил разбран човек, срещали се с него два пъти напоследък и проявявал разбиране към проблемите им и без да е поставен на такива изпитания. По-добре да е някой, на когото техните изисквания все му се виждат преувеличени, някой, който ги изслушва с досада. След кратко съвещаване се спират на архитектите. И тъй като няма начин на една инвалидна количка да се качат всички архитекти, измисляме си един обобщаващ образ на професията.

И така: представяме си, че слагаме в инвалидната количка Архитекта и му поставяме за задача да свърши за един ден пет неща. Първо: Да си открие сметка в банка. Второ: Да посети Бюрото по труда, за да си потърси работа. Трето: Да провери в НОИ условията за пенсиониране. Четвърто: Да посети градска тоалетна. Пето: Да подаде жалба в Комисията по дискриминиране.

И започваме да си представяме как се случва това. Най-важното – количката за придвижване е налице. Ако е обикновена, рингова, ще се вместите в отпуснатия лимит за купуването й. Но трябва да имате здрави ръце. Ако държите да е олекотена, ще доплатите. След няколко години имате шанса да получите финансиране за инвалиден скутер. Там вероятно ще доплатите за по-мощни акумулатори и да издържите психотест, защото ставате участник в движението.

Архитектът вече е в количката. Но живее на петия етаж. За щастие в сградата има асансьор. След асансьора обаче има 12 стъпала. Тази година правителството обяви програма за решаване на точно такъв проблем, малко неочаквано и най-вероятно предизборно. Няколко души от този клуб са кандидатствали въпреки усложнената документация. Един е одобрен, един.

Архитектът вече е на улицата, преодолял е някак онези 12 стъпала. Спирката в квартала му е образцова, с тактилни плочки и преценена височина за свързване с рампа на автобус. Сега в Сливен се ремонтират всичките 140 спирки, за да изглеждат така. Само че тротоарът, за да се отиде до спирката,  е въпрос на късмет – може да е скосен, а може да е недостъпен по наследство. А може да е така скосен, че пак да не успееш. Тогава Архитектът в количката ще разбере, че наличието на архитектурния елемент го има (както той обича да се изразява), но е изпълнен така, че да не върши работа. Да не говорим за новите скосявания на бул. „Г.Данчев“, които са направени не по продължение на тротоара, а перпендикулярно, така че когато човек с количка слиза от тях, попада точно под колелата на идващите автомобили. Спирката е образцова, казахме, а в новите автобуси има рампи. Шофьорът трябва да слезе, да изтегли рампата, за да се качи количката в автобуса. Но никой не е виждал това да се случва. Шофьорите просто не са инструктирани да го правят.

Проблемът с откриването на сметка в банка все някак ще се реши. Банките в града, както във всеки град са много, все някоя от тях е достъпна. Просто няма да може да избере банка, банката ще го избере. Това не се нарича право на избор. Втората задача е по-трудна, за да не кажа невъзможна. Архитектът няма да може да посети отдела за хора с увреждания в „Бюрото по труда“, защото по неизвестна логика той е на последния етаж. Ще му кажат, че трябва да почака, докато служителката слезе долу и го обслужи. Той не е свикнал да чака в битието си на архитект и ще реши малко по-късно да подаде жалба в Комисията по дискриминация. Преди това обаче трябва да посети НОИ, за да изпълни следващата си задача. Тук изпитанието започва още от улицата – подходът към сградата е недостъпен, ще трябва да направи нарушение, добре, че КАТ проявяват разбиране. И ето го пред вратите на институцията. И тук ще му се наложи да почака. Защото вратите се отварят наобратно и някой трябва да се появи, за да му отвори вратата.

Най-сложна за изпълнение обаче си остава деликатната задача с градската тоалетна. Достъпна за хора в инвалидни колички градска тоалетна няма. Местните хора все някак успяват да решават този проблем. Само че това е привлекателен град с много туристически обекти, какво правят посетителите от други градове. Няма рецепта, всеки търси свой начин, най-често в заведения. Някои от тях са достъпни, но пък нямат тоалетна с размери за инвалидна количка.

Нашият архитект е все по-решен да подаде жалба в Комисията по дискриминация. Грешите, ако мислите, че това е лесно. Самата комисия е качена на петия етаж и до нея не се стига лесно. Добре, че служителката проявява разбиране и понякога сама ходи в Клуба на инвалида да се среща с потърпевшите. Тук се сещаме, че можехме да поставим на архитекта една много по-интересна задача – да го включим в комисия по приемане на пет строителни обекта. Но да участва в комисията от количката. И да дава своя подпис едва след като провери дали може да влезе и да се движи в сградата. Но се надяваме, че след горните пет приключения той вече няма да смята изискванията на хората в колички за преувеличени.

Иначе Сливен е един от първите градове с програма за изграждане на достъпна околна среда. Само че малко след като тя започна да се изпълнява, улиците на града бяха разкопани за прословутия вече воден цикъл по време на кметуването на Йордан Лечков, останаха така разровени години и проектът се забави. В последните години в града се строят социални институции повече, отколкото всеки друг път. Тези дни предстои поредно откриване – на Център за деца с тежки множествени увреждания. Ще бъде оборудван с всичко необходимо за развитието и забавленията на децата. Няма съмнение, че се появява още едно добро място – само че до него трябва да се отиде някак. А това значи да се измине същия път, който толкова трудно измина Архитекта с количката.

 

Предизвикателство за ден. А за цял живот?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top