Статии

Президент и суматоха

Прав е президентът да се засегне, задето научил от медиите, че ще бъде обявено извънредно положение. Прав е и да предупреждава, че „ограничаването на права трябва да е ясно мотивирано и пропорционално на заплахата и да изключва управленско своеволие”. А, и за трето е абсолютно прав: не са достатъчни единствено строгите мерки за защита на живота и здравето на българските граждани, ако правителството не помисли и за „пакет от икономически и социални мерки“.

Изобщо, както пише Радичков: „Такива хора вършат много хубава работа при суматохата. Те внасят тежест в суматохата, пристигат малко след като тя е почнала, осведомяват се за станалото преди тяхното пристигане, претеглят, оценяват кое за и кое против и чак тогава започват да действат със своето дърво“. Те не бързат, с други думи, да се юрват след възгласите „Кво става там?“, „Стой!“, „Дръж!“ и „Ах, майка му стара!“, понеже си знаят, че „суматохата е човешко дело и трябва много внимателно да се изучи, преди да се влезе в нея“. И в никакъв случай не са като онзи селянин, който влязъл направо през комина й, паднал в огнището, изгорял и бил изхвърлен обратно през комина във формата на малко дим.

Тъкмо така по принцип трябва да се постъпва, само дето хората не го разбират. А и не просто не го разбират, ами когато премиерът каже по адрес на президента, че „откакто има коронавирус у нас, някъде беше изчезнал“, те са склонни да се съгласят с една такава забележка. Дали са прави или не, в това не мога да бъда категорична, но подозирам, че от тяхната си камбанария виждат следното:

Навръх 3 март тържествата на Шипка са отменени с обяснението, че събирането на много хора на едно място представлява риск заради коронавируса. В интерес на истината към онази дата той още не вилнее видимо, но вече има наченки на паника, подклаждани от вестникарски публикации за презапасяване с продукти от първа необходимост. Президентът Радев обаче пренебрегва предпазните мерки, подозирайки, че е пуснат „вирусът на манипулацията“. Той се качва на върха, където е аплодиран, и изказва задоволство, че „отново хиляди отдават почит в храма на българската доблест Шипка“.

Дотук добре, но само четири дни по-късно в България са регистрирани първите случаи на заразяване с коварния вирус. Кризисният щаб към Министерски съвет работи денонощно; любимите телевизионни сериали биват прекъсвани от извънредни брифинги. А на тези брифинги, забележете, неизменно присъства премиерът. Той е на преден план, нещо повече – той е на фронтовата линия, докато президентът не взима никакво отношение по въпроса. Не може да се твърди, че чак е изчезнал, доколкото на 10 март отива в авиобаза „Граф Игнатиево“, но за гледащите от тяхната си камбанария, да повторя, това няма особено значение.

Така стигаме до 12 март, когато в Плевен президентът най-сетне съветва „политиците да не се правят на доктори, защото могат да дадат опасни указания, нито докторите – на политици“. Следва онази забележка на премиера колко е изненадан от внезапното му появяване, а посред нощ, след първия смъртен случай и вече 23 положителни проби за коронавирус, министър-председателят обявява, че ще поиска от Народното събрание да гласува извънредно положение. Президентът реагира на следващия ден, като по обяд научаваме, че е бил подминат при обсъждането на въпроса, а надвечер прессекретариатът му разпространява писмената му позиция. В сайта на Президентството, апропо, се вижда точният час на публикуването й –  19:09. А междувременно вицепрезидентът вече е публикувал във Фейсбук собствената си позиция: подкрепя предприетите мерки, при това без критики и опасения…

„Ах, майка му стара!“, ама ето това виждат хората, колкото и да е подразнен държавният глава. Уплашени са за живота и здравето си, за работата си и за кризата, която неминуемо ще последва, така че ни най-малко не ги е грижа как се чувства президентът. Обяснението, че „пандемията от коронавирус подлага на изпитание обществото ни“, не им е необходимо, нито им действат мобилизиращо изрази като „ефективното преодоляване на кризата“ и „развитието ни като демократична и просперираща държава“. Напротив, звучат им бюрократично, не усещат в тях искрена загриженост. И макар патосът да би бил напълно излишен и даже крайно несъстоятелен, в такъв момент хората имат нужда от известно успокоение, от повдигане на духа, което все пак би могло да се постигне с някоя и друга по-човешка дума.

Впрочем президентът неведнъж е демонстрирал публицистичните си умения  (или поне това на свои близки съветници) и е справедливо да признаем, че е силен в критиките и напътствията. Отвъд тях обаче, той така и не се научи да чертае по-ясни перспективи, а ако по време на пребиваването си на „Дондуков“ 2 е предложил „пакет от икономически и социални мерки“, никой не е разбрал за съществуването му. Във всеки случай няма нищо конкретно, да не говорим за вдъхновяващо, за сметка на иначе основателни критики към текущото управление и на чудесни призиви за единение. „Убеден съм, че нашият народ може да излезе от всяка криза и безпътица, когато надмогне егоизма и страха и обедини усилия в името на справедливостта, законността, суверенитета и просветеното бъдеще“, каза той в една своя новогодишна реч, но тези хубави думи би следвало да бъдат подкрепяни и с личен пример. А като се върнем към липсата на „визия“ (да, неприятно звучи по причина на изтърканост и изпразване от съдържание), всичко това започна да уморява и взе да дотяга, уви.

Разбира се, че това правителство може да се изкуши от разни своеволия, ползвайки се от удобството на извънредното положение, но и предварителното всяване на съмнения в налагането на строгите мерки не върши никаква работа и дори всява допълнителна паника. Какво друго можеше да се направи, когато „страната е в криза, чийто край трудно може да се предвиди“ (по вицепрезидента Йотова)? Нещо повече, точно сега „синхронът на институциите е задължителен“ и е не просто неразумно, а е направо нелепо тежката ситуация да се използва като тепих за междуинстуционални войни. Както беше написал Левски в писмото си до Иван Кършовски: „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора“.

Няма и месец от шествието до неговия паметник, в което на първа линия беше президентът, та не е лошо точно сега да си го припомним, нали? Което не означава да не се обръща внимание на кривиците, напротив, но „ако ще бъдем хора“, единение наистина е наложително, поне докато мине и тая суматоха. „За отечеството работим, байо“ (усещате ли иронията?) – делото, демек, е общо. Няма защо да хабим енергия за интриги и сръдни – това е имал предвид Васил Левски.

И съвсем не между другото: всяка криза е шанс, възможност да се покаже кой на какво е способен, и тъкмо тук Съветът за стратегическо развитие на България, сформиран около президента през 2019 г., би могъл да се изяви. Като пропуснем въпросите защо предишните две години на „Дондуков“ 2 държавният глава не събра около себе си такива експерти и с какво всъщност се занимават те през последната година, именно сега е идеалният момент да бъдем убедени, че такъв съвет е действително необходим. Пък и не е като да не се изказват мнения, които да отхвърли с лека ръка, например: фокусиране върху адекватното финансиране на здравните системи, осигуряване на краткосрочна ликвидност за засегнатите бизнеси, особено мерки за забавяне на изплащането на дългове или временни данъчни облекчения. Но тъй или иначе е пределно ясно, че без конкретни идеи за овладяването на кризата и задаващата се след нея, „стратегическото развитие“ е обикновено пустословие и гола претенция без покритие. Неприятен извод, за който експертите в този съвет, все умни хора, със сигурност си дават сметка.

Е, решението е просто: да не допускат това. То е и единственото, няма друго. В противен случай все повече хората ще обръщат все по-малко внимание на казаното от президента, по-лошото – на неговите предупреждения. А само това чака своеволието, за да се разгърне, само за това копнее пустата му суматоха. Не видиш ли „къде й е слабото място, как може да бъде преобърната с краката нагоре или пък с главата надолу, как да я поставиш на колене или пък да я проснеш по гръб“, тя ще го направи с теб.

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Президент и суматоха

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top