Престъплението се обявява за война

За да бъде победен, тероризмът трябва да е дегероизиран

 

Ликвидирането на Осама бин Ладен тепърва ще предизвиква разнопосочни реакции. “Справедливостта възтържествува” – каза американският президент Барак Обама. Много хора изразяват въодушевлението си от това, че соченият като главен виновник за зловещите нюйоркски атентати от 11 септември 2001 година най-после си получи заслуженото. Но в същото време Държавният департамент на САЩ предупреждава, че се очаква вълна от антиамериканско насилие. Дали след смъртта на Осама бин Ладен призракът на тероризма ще се отдалечи от живота ни?

След атентатите на 11 септември публикувах в два последователни броя на в. “Стандарт” (18 и 19 септември) мнението си за надигащата се тогава кампания за война срещу тероризма. Публикувам ги тук отново, без каквито и да са изменения, воден от усещането, че става дума за проблем, който не бива да е монопол на политиците и военните.

 

Първият опасен публичен мит, който произведоха нюйоркските и вашингтонските събития, е именно този: станало е нещо ново и крайно опасно, на което трябва да реагираме по нов и крайно агресивен начин. Този мит сякаш мотивира (поне в публичното пространство) и американската политическа реакция на този наистина чудовищен терористичен акт. Страхувам се обаче, че последното, което би постигнала една драстична военнополитическа кампания на възмездието, би било ликвидирането или ограничаването на тероризма. Грубото, силово, пренебрегващото тромавите, но цивилизовани правила на правосъдието възмездие може би ще нанесе тежък удар върху сега съществуващите организационни структури на международния тероризъм. Но също така ще произведе новите герои, в името на които ще действат следващите поколения терористи.

Терористичните групи винаги изповядват една философия, независимо от политико-идеологическите и религиозните различия между тях. Тя оправдава онова контранасилие, което се противопоставя на легитимното, утвърдено от закона и властта, насилие. Американската военна машина сигурно може да унищожи Осама бин Ладен и неговите привърженици и с това да успокои американското обществено мнение. Но в същото време това само ще увеличи броя на хората, които жестоко, фанатично и с цената на всичко ще желаят зловещият септемврийски вторник да се повтори. А ако има много такива хора, то някои от тях някога и някъде и по някакъв начин ще успеят да го направят. Американската политическа реакция напуска сферата на модерното цивилизовано отношение към проблема за престъплението и неговото наказание, и то не за първи път. Това, което твърдя, е, че по този начин тя подхранва разпространението на тероризма, създавайки привидност, че се бори за неговото ликвидиране. Защо трябва да наказваме престъпниците? Колкото и самоочевиден да изглежда отговорът на този въпрос, той е съвършено различен в модерната и, да речем, средновековната наказателна практика. Именно средновековната е "практика на възмездието", нейната цел е престъпникът да изпита това, което е причинил. Затова често при наказанието се прилагат физически мъчения, подобни на тези, които е изпитала жертвата или жертвите на престъплението. Днес обаче наказанието цели да се предотврати рецидивът, повторението на престъплението. Престъпникът трябва да бъде наказан така, че това да спомогне за реализирането на тази цел. Именно затова в крайна сметка не се инкриминират престъпленията на малолетни и душевно болни. Именно затова съществуват мощни настроения и аргументи срещу налагането на смъртно наказание. Единственият нормален начин да се реагира срещу виновниците за атентатите от 11 септември е те да бъдат разкрити, тяхната вина да бъде доказана безусловно, като се спазва презумпцията за невинност, и да бъдат наказани според действащите норми на американското правосъдие. Политизирането на проблема цели да скрие от обществеността простото обстоятелство, че прилагането на техниките на правосъдието в този случай е много трудно. Непосредствените извършители са загинали по време на атентатите. Организаторите са дълбоко законспирирани. Вината им трудно може да бъде доказана. И – понеже е така – престъплението се обявява за война. Това има дълбок идеологически смисъл Обявявайки това чудовищно престъпление за акт на военна агресия, американските политици заобикалят клопката на сдържащите норми на правосъдието. Аргументът – те са неприложими, когато става дума за военен, а не за престъпен акт. Подобна теза е логически безсмислена – приложена докрай, тя би означавала да разглеждаме всеки антидържавен терористичен акт като повод за военно възмездие. От друга страна – именно терористите гледат на своите престъпления като на военни или по-точно военнореволюционни актове. Моралната достоверност на тяхната идеология се корени в твърдението, че те са борци, а не престъпници. Представяте ли си свят, в който армии се борят с организирани престъпни групи? В който държави наказват държави за това, че не екстрадират лица, за които само се подозира, че са извършители на престъпления? Много ми е трудно да си представя какво ще остане от международния правов ред, ако такава практика стане обичайна. Оттук до преследването с военна сила на легитимни политически протести има само една крачка. Навремето американското правосъдие осъди известния в цял свят гангстер Ал Капоне за неплатени данъци, защото не можа да докаже другите му престъпления. И слава Богу – в противен случай мафиотът щеше да си отнесе заслуженото, но ударът върху правосъдието щеше да е по-тежък. Ако масовите плиткоумни искания за отпор с всички средства срещу тероризма доведат до пренебрегване на нормите на правосъдието, ефектът ще е навлизане на тероризма в самото правосъдие. За да бъде победен, тероризмът трябва да е дегероизиран. Най-силният морален удар срещу един терористичен акт е той да бъде сведен до "обикновено" престъпление. Със сегашните си действия американската политическа администрация – а и тези, които я поддържат, включително българското политическо ръководство – прави точно обратното. Опасността, пред която е изправен светът след 11 септември, не е от Трета световна война на цивилизованите народи срещу терористите варвари и варварските държави, които ги поддържат, а от оварваряване на самите тези цивилизовани народи. Странно ще е, ако един народ с толкова дълбоки демократични традиции, какъвто е американският, допусне това, просто и само поради потреса от едно жестоко престъпление. Странно ще е също, ако цивилизована Европа продължи да оставя само на генералите от НАТО да определят кое е правилно и кое – не. Най-вероятно е да няма цивилизован начин да се накажат виновниците за трагедията в Ню Йорк и Вашингтон, признавам. Признавам също, че е основателен аргументът – а какво би станало утре, ако базите на терористите останат незасегнати? Но съществува и един въпрос, който привържениците на контра-терора избягват да си задават – а какво би станало в други ден, ако утре натовските армии започнат да разрушават с всички средства предполагаеми огнища на тероризъм в суверенни страни? Защото не допускам, че след като установят къде са базите на Бин Ладен, натовските генерали ще поканят неговите адвокати да защитят тезата, че той няма нищо общо с атентатите, преди да решат как най-ефективно да ги заличат от лицето на земята. И още – може ли някой да даде гаранции, че при подобна повсеместна военна акция, каквато се задава на хоризонта, няма да загинат повече невинни хора, отколкото в руините на Манхатън? Или невинните жертви не се калкулират, както в сметките на терористите. Съвременният тероризъм не е военен проблем, не е само политически проблем, още по-малко е проблем, чието разрешаване трябва да чакаме просто и само от политиците. Тероризмът в различните му форми е проникнал в ценностните ни системи (почти няма съвременна нация, която да не героизира фигури от своята история, които така или иначе са извършвали терористични актове), тероризмът има икономически лобита и е обвързан с икономически интереси, не на последно място тероризмът се подхранва от множеството драстични диференциации, съпътстващи съвременния свят: бедни-богати, необразовани-образовани, малцинства-мнозинства, маргинали-интегрирани и т. н. Потресът от атентатите в Америка настина трябва да накара светът да осъзнае, че е изправен пред алтернатива: или мащабна и безкомпромисна борба с тероризма, която обаче да е борба с културата, ако щете, етоса на тероризма, или увеличаваща се несигурност и несвобода в един свят, разкъсван от терор и насилие. Хвърлянето на 40 милиарда долара за бомби и оръжия, целящи възмездие, независимо от привидното благородство на намеренията, е малоумен начин да се подкрепи втората алтернатива, защото просто ще създаде нова брънка от веригата възмездия и отмъщения, в която гинат хиляди невинни хора. В. Стандарт, 18.09.2001

Повечето национални герои са престъпници

В противен случай Бин Ладен е просто противник на западната цивилизация и САЩ и има точно толкова основания да се бори срещу нея, колкото и тя с него Дълбоко съм убеден, че очертаващата се глобална военнополитическа офанзива срещу международния тероризъм няма да доведе до нищо добро и ще постигне, в най-добрия случай, частични успехи. Аргументите в подкрепа на това мнение изложих в предишната си публикация във вчерашния брой на "Стандарт". В същото време привържениците на такава акция с право биха могли да запитат: а какво друго всъщност би могло да се направи? Нали организираните терористични ядра изключително трудно попадат в мрежата на легитимното правосъдие и освен това се ползват със скритата и невинаги доказуема подкрепа на държави и правителства? Не е ли контратерорът с всичките му рискове и хуманитарни последици единствената възможна ефективна защита от тероризма? Трябва ли да седим със скръстени ръце, загрижени повече за това да останем "цивилизовани", ограничавайки се в рамките на по принцип справедливи, но недостатъчно ефективни средства за контрол над този ужасяващ вид престъпност, каквито предлага класическата практика на правораздаването? Твърдя, че терористите трябва да се третират като обикновени престъпници и че при тяхното преследване не трябва да се нарушават нормите на съвременната наказателна практика. Това твърдение обаче не би имало смисъл, ако не си даваме сметка за особеното в тази престъпна дейност – онова особено, което я прави трудно доказуема и трудно наказуема. Едно престъпление винаги има мотив – в противен случай то е трагичен инцидент, а не престъпление. Обикновено мотивът е свързан с изгода или афект. При терористичния акт обаче мотивът е идеологизиран – той е средство за осъществяването на някаква – политическа, религиозна или друга – цел, която сплотява участниците в него. Поради това мотивацията на терористите не е свързана нито с пряка лична изгода, нито с пряк личен афект. Високата групова сплотеност на терористичните организации е факт, с който трябва да се съобразява всеки, който иска да се бори с тях. Сигурно сред тях има и немалко хора, които преследват лични облаги, но не такива хора са способни на саможертва, за да убиват и разрушават. Атентатите в Америка навярно са дело на религиозни фанатици, но не само религиозният фанатизъм, а каквато и да е колективна идея, която изглежда толкова значима на привържениците си, че те смятат за оправдано да се борят за нея с всички средства, може да породи тероризъм. Затова именно логиката на генералите изглежда близка до логиката на терористите. Не само това: ако се вгледаме по-внимателно в писаната история, ще видим, че старият принцип на Игнасий Лойола – "Целта оправдава средствата", по един или друг начин е съпътствал появата на всяко мощно обществено движение. Примерите са безброй: левите терористични практики, националноосвободителните борби, съпротивата срещу хитлеристката окупация през Втората световна война. Би следвало да си признаем, че живеем в свят, който винаги е оправдавал терора в името на една значима обществена промяна. Ако изхождаме от идеята, че тероризмът е допустим и даже нужен в едни случаи и отвратителен в други, ще попаднем в клопка, от която няма излизане. Кой решава кога някой е герой и кога – злодей, ако в борбата срещу съществуващия ред се използват всички средства? Ако сме убедени привърженици на един повсеместен и безкомпромисен поход срещу тероризма, готови ли сме да приемем, че Васил Левски не е "апостол на свободата", а организатор на мрежа от терористични групи и като капак – криминален престъпник, убил невинен човек по време на обир? А, от друга страна, възможно ли е да се борим срещу реда и да променяме света, ако винаги "играем според правилата", наложени от същия този ред, срещу който се борим? Може ли изобщо да се променя едно общество, което отхвърля своите герои, защото са се опитвали да го променят с насилие? Та нали самите "правила" обслужват съществуващия ред и са произведени от него? Няма да решим тази дилема, ако обявим един ред за справедлив, а друг – за упадъчен, и респективно – обявим един вид тероризъм за необходим и неизбежен, а друг – за жесток и отвратителен. Ако разсъждаваме така и сме обективни, ще трябва да заключим, че ислямските терористи се борят за своята кауза, а развитите демокрации – за своята, и всъщност се разгаря конфликт между две идеологии. Един свят, който иска да се избави от тероризма, трябва да го обяви за свой враг във всичките му форми, независимо от съжителството в него на каквито и да са колективни идеи и вярвания. Ако не разглеждаме терористичния акт като престъпление, и авторите му – като престъпници независимо от това, дали е извършен в името на справедлива кауза, значи приемаме, че тероризмът е необходим фактор за социална промяна. Това, разбира се, означава да обявим повечето си национални герои за престъпници. Съзнавам, че звучи чудовищно, но този е единственият начин да мислим Осама бин Ладен като престъпник – в противен случай той е просто противник на западната цивилизация и Америка, имащ точно толкова основания да се бори срещу нея с всички средства, колкото и тя с него. И – естествено – герой в една друга история, която се пише пред очите ни. Това, което искам да кажа, е, че модерната глобална цивилизация или ще скъса с идеята, че в борбата за социална промяна всички средства могат да бъдат оправдани, или ще приеме модерния глобален тероризъм такъв, какъвто е сега, даже вероятно много по-страшен от това, което видяхме на 11 септември по Си Ен Ен. Идеята за допустимостта на терора е вътре в плътта на модерния свят, може би тя наистина е способствувала неговото развитие и може би в началото на ХХI век ще започнем да осъзнаваме – болезнено и мъчително – недопустимостта на самата тази идея, невъзможността тя да бъде креативен фактор в съвременния свят. "Кръстоносният поход" срещу тероризма не е възможен, ако думата "революция" не се превърне в толкова мръсна, колкото онези думи, които избягваме да употребяваме на публични места. Следователно цената, която модерното общество би платило, ако получи шанс да се избави от тероризма, би се изразила в ограничаване на свободата на груповия натиск срещу съществуващия ред. Аз не знам дали това само по себе си е добро или зло. Знам обаче, че в глобалния свят, който обитаваме, тази свобода се превръща в жесток анахронизъм, вярвам, че все повече хора искат да живеят в свят, който би посрещнал с презрение и отвращение всяко посегателство над човешкия живот. Най-вероятно обаче сме далече от построяването на такъв свят. Още дълго ще плащаме за илюзиите и на терористите и на тези, които искат да ни избавят от тях. В края на краищата цивилизацията винаги е погребвала отживелите времето си ценности в потоци от кръв и страдания. В. Стандарт, 19.09.2001


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top