Студентски дебюти

Принципи на коалиционната безпринципност

Във времената преди избори ставаме свидетели на изключителна коалиционна суетня. Правят се всевъзможни коалиции между нови и стари партии, малки с малки и малки с големи. Принципите, на които се образуват тези коалиции, остават в тайна за избирателите. Българските политици се научиха да се возят на немски автомобили, но си остават все така далеч от моделите на коалиционно поведение на немските си колеги. И не е трудно да се досетим, че зад непрозрачността на коалиционните процеси политиците прикриват дълбоко безпринципния характер на тези обединения. И после се чудят защо „ избирателят смята думата коалиция за мръсна”.

„Мръсните” коалициите не са нещо ново в българската политическа реалност, но успехите на обединението на патриотите вдъхна нов коалиционен ентусиазъм у партиите, които не могат да прескочат 4-те процентовата бариера. Логиката на коалирането тъне в мъгла. Какво прави „Зелените” подходящ партньор на  „Да, България” и респективно обратното? Бързо допитване до сайта и на двете партии показва огромната дупка помежду им. Да, съдебната реформа е налице и в двете платформи, но докато за партията на Христо Иванов тя е фикс идея, то за еколозите тя е няколкото реда пълнеж между абзаците. Нещо повече, ако приемем за ключова дума „прокурор” и всички нейни производни в устава и речите на „Да, България”, то в програмата на „Зелените” тя се упоменава само във връзка с належащата лустрация. На фона на това пък последните обособяват идеите за двукамарен парламент, президент избран от НС и „мега-министерства”. Все конституционни каузи, които никога не са били на дневен ред в реториката и документите на  „дабълчетата” (както ласкаво се изказват за новите си партньори   „Зелените”) , а и едва ли се подкрепят от професионалните прависти в редовете на партията на Христо Иванов. Не се заблуждавайте, че „Зелените” са нещо повече от донор на „читава” регистрация, след като Христоивановите прависти  бяха спрени от няколко съмнителни анонимни жалби срещу регистрацията на партията им. Ситуацията напомня далечната 2001 годна, когато неучредената НДСВ,  използва регистрацията… пардон, се коалира с Партията на българските жени и Движение за национално възраждане „Оборище“, в замяна на няколко места в 39-тото Народно събрание.

И тъй като в демократичната държава свободата на сдружение на граждани и партии е „свещено” право и различие на партийни програми в коалиция не е „смъртен грях”. Но това, че седмица по-късно двете партии се надцакват за водачи на партийни листи и се заплашват, със сигурност е.

Не остава съмнение, че и коалирането на Светльо Витков с реформаторите не се опира на идейна близост, а е просто начин да се стигне до парламента. Но нека за момент да оставим настрана семантиката зад думата реформа и еволюционния й привкус, който не отива на едни пънкари,  нека оставим факта, че това е същият Витков, който преди няколко години заявяваше, че няма място в коалиция и още по-малко в такава с РБ, и нека да преглътнем разликите между заявките за политики между двете политически формации, които продължават да съществуват и да дадем шанс на Виткововото оправдание за това неконвенционално коалиране. “Когато “Глас народен” се превърна в глас в пустиня и когато нямаме никаква трибуна, се наложи да направим това. Изборите бяха два – или „Глас народен” да продължи както досега да се бори за 1%, или да скочим и да влезем в парламента чрез коалиция…”

И тук възниква основателният въпрос: „А защо „Глас народен трябва да е в парламента? Какво е Народно събрание и какво ще допринесе партията на Витков за неговата дейност? Влизането в парламента не би трябвало да е самоцел. Хората гласуват за кандидати и партии защото смятат, че идеите им биха допринесли  за подобряването на техния живот (или поне така трябва да е в идеалния случай).  Тоест ако „Глас Народен”, по една или друга причина не могат да намерят симпатизанти, чрез които да влязат в парламента и да реализират своите политики, значи имат проблем, който не трябва да търси решение в коалиция. Разбира се, че липсата на финанси и медийно време е пречка пред всяка малка партия, но пънкарите спечелиха субсидии на предишните избори, така че това не може да е аргумент в техния случай. Но по-стресиращото в случая е как е възможно предизборните послания  да са „ние сме борци срещу статуквото” и две години по- късно да си в коалиция,  част от същото това статукво. За нещастие този сценарий тепърва  ще има още много интерпретации, както в лицето на Марешки, така и на други. В този смисъл социологията е опасно нещо. На всички беше ясно, че РБ-2 щяха да гледат парламента от другата страна на улицата, ако не бяха намерили заместник на ДСБ. Трите процента и половина, дадени на РБ-2 от социологическите проучвания, станаха билетът на петлите от „Глас Народен” към „новото-ново-старо” дясно. Уви, принципите в тази коалиция се свеждат до принципите  на аритметиката.

Същата тази социология накара НПСД  да търси своя изборен късмет извън Реформаторския блок. Корман Исмаилов и Касим Дал като че ли забравиха, че само до преди няколко месеца Лютви Местан бе недопустим партньор, защото е бил агент на държавна сигурност. Сега те  си станаха първи  „приятели” и ДОСТ-ове в борбата с Доган (или в съюзничеството си с Ердоган).

Аналогични процеси протичат и в малките леви партии. „Движение 21“ и АБВ решиха, че е време да отворят нова глава в своите отношения. Разбира се, и двете партии са рожби на столетницата, така че заявките им за политики са сходни, но нека не забравяме, че поводът за създаването и на двете е ”многото войводи в една чета”. И Първанов и Дончева повярваха, че са родени да водят и напуснаха БСП. Но тъй като самооценката и оценката на електората се разминаха, наложи се да възраждат лявата идея заедно. Интересно, ако все пак коалицията успее да влезе в парламента, колко време водачите ще успяват да потискат лидерското си его? Безпринципността на тази коалиция е прикрита зад високопарни думи и цели, но това не значи, че е преодоляна. Политиците преглътнаха широко известната лична неприязън между водещите фигури в двете партии („селянинът с колелото“ и тишината в спалнята“), но защо електоратът е длъжен да преглъща поредния прочит- оправдание на  логическото противоречие да делиш  нещо, което ще обединиш няколко години по-късно?

Българските политици надценяват късопаметността на избирателя. А после се чудят на ниското доверие, което този избирател им дава. Те са тези, които с безпринципните си съглашения превръщат думата „коалиция“ в мръсна. Защото във вида, в който се практикува тук и сега, коалиционността има само една цел – попадане в парламента, участие във властта. Участие с всички средства и на всяка цена. Партиите не искат или не могат да осъзнаят, че това коалиране с хоризонт един мандат ги лишава от бъдеще. Докато политиката се свежда до хамалска надпревара за гласове, а обединението на политически проекти ражда някакви безпринципни политически мелези, докато

липсва ясна принципна основа и споделена идейна база, краткият живот на коалициите у нас, без значение дали са парламентарни или извънпарламентарни, ще е факт.

Целта на политиката не е просто спечелване на гласовете на избирателите и влизане в парламента. Това е само предусловието. Реалната политическа дейност започва едва след това. Когато партиите и коалициите трябва да превърнат идеите си в закони и реални практически действия. И точно тогава безпринципната коалиция започва да си отмъщава.

 

 

Принципи на коалиционната безпринципност

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top