Професия антикомунист

Не беше прав Великият комбинатор, когато след сблъсъка си с „децата на лейтенант Шмид“ разправяше, че да се обича съветската власт е хубаво, но трябва и нещо да се работи. Навремето мнозина изкараха до пенсия, без да правят нищо друго, а един придворен поет се обърна към бившия Първи с подмазваческата реплика: „Другаря Тодор Живков, дори Вие не можете да ми забраните да Ви обичам!“

Понастоящем професията никак не е залиняла, даже напротив, като единствената разлика е в упражняването й с обратен знак. Да мразиш „съветската власт“ вече се превърна в основен поминък на отделни лица и цели трудови колективи, които са твърдо решени да лежат на тази кълка до Второ пришествие.

Разбира се, антикомунизмът е една достойна кауза, но когато се пробутва четвърт век след падането на комунизма, има опасност да изглежда нелепо. Във всеки случай предложението на трима депутати за криминализиране на комунистическата пропаганда буди недоумение най-малкото по две причини – освен закъсняло, то няма нищо общо с текущия дневен ред на държавата. Дори да приемем, че носталгията по онзи строй е проблем, евентуална поправка в Наказателния кодекс за глоба от 3 до 5 хил. лв. и до 3 г. затвор за проповядването на комунизъм няма да го реши по никакъв начин. Глобата от 500 до 2000 лв. за хора, които носят, рисуват или разпространяват отличителните знаци или символи на комунизма, пък направо граничи с идиотизъм, доколкото петолъчката, да речем, се използва от немалко световни брандове.

Но има и друго: на 26 април 2000 г. 38-ото Народно събрание вече прие Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Този закон все още е в сила и е съвсем кратък – съдържа едва четири члена. За сметка на това той ясно посочва престъпленията, извършени по време на тоталитарния режим. За престъпен например е обявен т.нар. Народен съд, както и установяването на централизирано директивно управление на икономиката, „довело я до разруха". Престъпно според законодателя е и провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата, както и срещу цели групи от населението (разбирай т.нар. възродителен процес). В закона пише: „Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа… Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система…"

Преди 16 години народните представители от тогавашното синьо мнозинство са гласували единодушно, че комунизмът преднамерено е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация и е нанесъл на обществото ни непоправими морални вреди, поради което всеки опит за неговата реабилитация също представлява престъпление. Това не попречи обаче през 2001 г. тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов да сведе глава пред паметника на Тодор Живков в Правец. По-късно, вече като премиер, Борисов не спести и похвалите си към бившия Първи, като през ноември 2010 г. дори обяви: „Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен ръст за всяко правителство."

Тъй като паметта ни е твърде къса, ще се наложи да припомня и скандала, който се разрази след интервю на президента Плевнелиев пред австрийския вестник „Дер Щандард" в края на септември 2012 г. „Активи за 30 милиарда ние продадохме само за 3 милиарда", каза убедено Плевнелиев, разяснявайки как в България се е провела възможно най-лошата приватизация в Европа. Това му изявление вбеси тогавашния лидер на ДСБ, по чието време беше извършена голяма част от приватизацията, та Иван Костов гневно отвърна, че предишният режим ни е завещал „не предприятия за 30 милиарда евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа.“ Близък съратник на бившия премиер – Димитър Бъчваров, упрекна Плевнелиев, че се мъчи да бъде втори глас на премиера Борисов в комуникирането с левите избиратели, като „реабилитира икономически най-катастрофалния режим в страната.“

Е, тогава президентът може и да се бе пообъркал, но ако поправката в НК мине, за подобни изказвания ще трябва да му бъде тръсната една хубава глоба. По същата логика премиерът Борисов даже може да отиде в затвора, тъй като открито пропагандира „успехите“ на бившия диктатор. Нещо повече: ако съдим по негово интервю пред сп. „Мах“ от август 2008 г., той изобщо не крие възхищението си от този тип управленска порода, след като на въпрос кой е най-впечатляващият световен лидер в историята, отговори: „Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички. Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин са номер едно. Или Мао – за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества.“

Впрочем особено любопитно е, че яростният антикомунист Методи Андреев тогава не се възмути, а днес е един от вносителите на поправката. Отгоре на всичко той е депутат от ГЕРБ, т.е. от партията, оглавявана от Бойко Борисов, и като такъв с огромно закъснение апелира паметникът на Живков да бъде махнат от площада в Правец. Другите двама вносители също са от управляващото мнозинство, бидейки народни представители от Реформаторския блок – обстоятелство, което навежда на мисълта, че сегашната им „кауза“ е меко казано лицемерна. А може и да си вярват все пак, само дето не сърповете и чуковете са големият проблем на държавата…

С едно обаче съм съгласна – на опитите за реабилитация на бившия Първи и на неговото 33-годишно управление не е излишно да се дава отпор. Тезата, че някога България е просперирала под мъдрото ръководство на „човека от народа", а тоталитарната машина е произвеждала единствено благини, се пробутва постоянно под различни форми. Виден интелектуалец дори имаше безочието да обяви, че заради едните банани по Коледа сме загубили… свободата си.

Факт, така каза! А се е стигало до още по-големи крайности:

В една августовска утрин през 2012 г. кметството на врачанското село Бели извор осъмна с огромен билборд, направен по поръчка на кмета Кирил Илиев. На него изгря ликът на Живков с надпис: „Тодор Живков обичаше хората и остави една силна и уважавана България.“ Самият Илиев, избран с листата на ВМРО, тогава обясни, че билбордът представлявал „спомен за времето, когато в България имаше сигурност, работа за всички и хората можеха спокойно и с месеци напред да планират какво да правят.“

Година по-рано друг живковист – Дочо Дочев от Несебър, даде последните си 1600 лева, за да постави на пътя към Слънчев бряг плакат „Сто години от рождението на другаря Тодор Живков“. Дочев според многобройните очерци из вестниците бил болен фен не само на Тато, но и на всичко, свързано с комунизма. Домът му се превърнал в нещо като музей на соцреализма – там имало портрети на Сталин и Ленин, както и бюст на Георги Димитров, „спасен" от рушащ се пионерски лагер. Дори телефонът му звънял не с някаква мелодия, а с реч на Тодор Живков от конгрес…

И в двата случая липсваше реакция на прокурор и областен управител, въпреки действащия Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Съмнително е обаче, че глобата или заплахата от затвор тепърва ще стреснат Дочо Дочев и подобията му, защото носталгията по „развития социализъм" не се лекува с криминализирането й, още по-малко с куха реторика. Обратното – носталгията започна да се разраства, тъй като критична маса хора загубиха работата и сигурността си и бяха лишени от перспективи за бъдещето, каквито предишната система ужким им гарантираше чрез илюзорното създаване на усещане за равнопоставеност. Мнозина още плачат за онези времена, защото всеки си знаеше (с изключение на малцината, оттеглили се в нишата на доброволното аутсайдерство), че ако се снишава, не разказва политически вицове и се подмазва на началника, ще се „радва" на безпроблемно съществуване. Такива си спомнят с нега и копнеж онова гарантирано от Партията-държава съществуване, което т.нар. демокрация, смятат те, им отне. И отново жадуват за човек „от народа", който познава неговите болки и му говори без клишетата от додеялите парламентарни дебати.

В крайна сметка мнозинството от българите наистина видя такъв човек, хареса го, избра го и му възложи големи надежди. При това цели два пъти! Благодарение тъкмо на него, и Методи Андреев отново е депутат, което сега му дава възможност да претопля вкисналата си антикомунистическа манджица. Вместо да предлагат реформи, тъй щото унизените и оскърбените да не слагат знак на равенство между демокрацията и липсата на работа и сигурност, двамата от РБ пък му ходят по гайдата, понеже така е по-лесно и е изключително безопасно. Или най-малкото не се налага да проявяват въображение, нито да се хванат за истинска работа.

Този номер минава вече 26 години, нищо не пречи да минава и през следващите 26. Но проблемът е, че олицетворяваният от хора като Методи Андреев „антикомунизъм“ изглежда все по-отблъскващо, защото няма нищо общо с автентичната и действително изстрадана нетърпимост към комунизма. Освен да ни губи времето и да отклонява вниманието от същинските безобразия, които се случват в държавата, файдата от законопроектите и поправките им е нулева. С едно изключение, разбира се – за самите тях, професионалните поборници, които по нищо не се различават от „децата на лейтенант Шмид“. Шура Балаганов поне ядеше бой, докато за тези даже и такъв риск няма…


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top