Първанов Златев и Борисов…

   
 Доколко във всичко това има истина?
 Най-напред двамата – Борисов и Златев – дават основания да се мисли, че се познават доста преди фирмата „Ипон” да поеме охраната на „Лукойл” към 2000 г. Борисов, вече като премиер, казва, че двамата се познават от 20 години, а Златев, на една пресконференция след отнемането на лиценза на „Лукойл”, каза, че са приятели от 30 години. Това означава, че Борисов и Златев се познават от времето между 1980 и 1990 г. Как? Откъде? Двамата не казват нищо по въпроса.
 Но със сигурност между тях може да се говори за приятелството по-късно – след като Борисов става телохранител на Живков. Двамата неведнъж ходят заедно до Правец. Днес, както казват местните, това е частен град на фамилия Златеви. Семейството притежава почти всичко наоколо.
 

Бащата Васил Златев е станал председател на общинския съвет на Правец (това означава кмет по тогавашната терминология) през 1968 г. и остава на този пост до падането на Живков. Очевидно е негов приближен. Над Правец вали златен дъжд от националния бюджет по време на 33-годишното управление на Живков. Някогашното село става град, с една каменна главна улица и площад, каквито няма и в далеч по-големи градове. Привилегията засяга и съседния Ботевград. Там е разположено компютърното производство на България, първият български компютър (копие на първия „Макинтош”), се казва „Правец 16”. Тук произвеждат и първите електронни часовници с вносни чипове, които народът на шега нарича „Тейко” – комбинация от Тато и „Сейко”. Има и химическо производство, фабрики и т. н. Шефът на фабриката за тапети в Ботевград Петко Данчев, приближен и роднина на Тодор Живков, е известен сред местните като Петко Тапета. В духа на кадровата си политика да издига земляци и роднини в йерархията на номенклатурата Живков го прави министър на химическата промишленост в края на 80-те години.
Златев баща обаче не остава неизкушен от златния дъжд върху Правец при комунизма. През 1990 г. срещу него започва разследване и е осъден за злоупотреби за по няколко хиляди лева, извършени през 80-те години. Това не му попречи изненадващо да попадне в топ 10 в класацията на най-богатите българи, направена от вестник „Пари”. Класацията е съвсем сериозна, изчислявана по активите на притежаваните фирми и имотите. Така след Цоло Вутов („Геотехмин”), Митко Събев „Петрол холдинг”, тимаджиите Иво Каменов и Марин Митев („Химимпорт” и др.), на пето място сред най-богатите се нарежда и Васил Златев, като собственик на “Агрохолд” с 286.7 млн. лв. В холдинга влизат няколко фирми, хотели и др. Разбира се, холдинга го свързват повече със сина Валентин Златев, макар той да има нищожен акционерен дял в „Агрохолд”, а бащата смятат само за фасада. Като стар кадър от социализма бащата едва ли е постигнал сам този успех в бизнеса. За пример може да послужи производството и дистрибуцията на „Пепси Кола” в България, която години наред е била в ръцете на Златеви чрез тяхната фирма „Агрима”. Докато в повече страни по света „Пепси кола”, отнесена към лидера „Кока кола”, представлява 30 към 70 процента като продажби, а в някои страни е достигала дори до 50 на 50, в България марката почти я няма. Пазарният дял е под 10% от този на „Кока Кола”. Очевидно „бранд мениждмънтът”, рекламата и модерният пазар не са по силите на хора като Златеви. Но да придобиват имоти от държавата и да търгуват с петрол от монополно положение им е лесно и успяват добре.
Има хипотеза дали Златеви не са пазители на богатството на Живков. Той да им е предоставил някакви „заделени” милиони. Но това отново е теория на конспирацията. Няма нужда да се развива чак дотам. Семейство Златеви е близко на Живков и това е достатъчно. По тази линия Борисов се е срещал много пъти с тях. Има ги и документирани на снимка в средата на 90-те години (виж илюстрациите).
Само няколко дни, след като става главен секретар на МВР през 2001 г., Борисов се появява на откриването на паметника на Живков в Правец. Това е 2001 г. – за 90-годишнината от рождението му. Фотоапаратът е запечатал Борисов как гледа с недоверие към фотографа иззад тогавашния лидер на БСП и бъдещ президент Първанов, сякаш се чуди дали тази снимка няма да го компрометира, току що назначен на важен държавен пост, в дясноцентристко правителство.
Десет години по-късно, през май 2011 г., Борисов, вече като премиер, изпада в смешно положение заради близостта си с фамилия Златеви. Сутринта като министър председател е гост на конгреса на Съюза на репресираните от комунистическия режим. От трибуната на конгреса казва, че няма да им се даде на комунистите. Дори казва: „Децата на тези същите доскоро, ако не бяхме ние да ги свалим, управляваха!” и призовава да сме … безпощадни!
Същия ден следобед, същият министър председател, отива на откриването на голф клуба в Правец, собственост на комунистическата фамилия Златеви… И, както може да се очаква, прерязва лентата, заедно с бащата Златев и с някакъв поканен международен шеф от голфа. Голф игрището на Златеви по официална информация струва около 60 млн. евро, а Борисов, в духа на демагогията, казва, че то щяло да открие много работни места…
Президентът Първанов също е близък със Златев. За два мандата президент той непрекъснато се заиграва с т. нар. олигарси. В един или друг момент приближени около него са били банкерът Кюлев, Васил Божков, Валентин Златев, Георги Гергов. Има и други приближени по-дребни милионери като Людмил Стойков и Марио Николов (вторият беше осъден на 10 години за присвояване от фондовете по САПАРД). Когато друг олигарх – Христо Ковачки – започна през 2007 г. да прави партия (ЛИДЕР), със съдействието на Доган, веднага се усети, че се заиграва и с президента. Непрекъснато Първанов се опитва да се прави на партиен строител, да съставя коалиции, формации, правителства и т. н. Малко преди да изтече мандатът му, направи движение АБВ, което по-същество е квазипартия.
Златев е свързал президента с Борисов. И като главен секретар на МВР, Борисов се е срещал с президента. Но отношенията надхвърлят служебните. Тримата са забелязвани заедно на лов, дори в района на Правец и Етрополе. Тук трябва да се отвори една скоба. Край Етрополе има две ловни стопанства депутатът от ГЕРБ Емил Димитров. Преди да стане депутат той е просто бизнесмен, най-големия дистрибутор на цигари в България, занимава се и със земеделие на едро, приятел с Христо Стоичков, често попадат в обща компания с Борисов. Ловното му стопанство е пълно с развъждан дивеч, като резервата Серенгети. Димитров се прочува и с международен скандал заради лова през 2006 г. Купува от австрийски парк питомен елен, хранен с хормони и др., с огромни рога, и го пуска в стопанството си на известен германски благородник (барон Еберхард фон Геминген-Хорнберг) да го гръмне. Германецът плаща 63 000 евро за трофея. Рогата му са световен рекорд, но когато се появяват на снимки в западни ловни списания, от Австрия ги познават и световния рекорд е отнет. Реномето на ловния туризъм в България пострада. Та в това ловно стопанство са ходили Златев, Първанов и Борисов. Също и в правешкото, което пък е на Златеви.
Емил Димитров е също така братовчед на ген. Димитър Димитров, шеф на Националната служба за охрана и приближен на Първанов. Както казваше един бивш премиер – Иван Костов – в България всички сме братовчеди. Накъдето и да се обърнеш, ще попаднеш на роднини или роднина на роднината.
Между Първанов и Борисов се създават някои връзки, които в крайна сметка неминуемо водят към политиката. Двамата с Борисов, по времето, когато е бил кмет, са в отлични отношения. Виждани са заедно на разни рождени дни и др. празненства да се усамотяват и да водят дълги разговори. А насаме и на лов какви планове са чертали – само те си знаят.
Неминуемо Първанов се е опитал да омотае по някакъв начин в общи политическите проекти набиращия медийна популярност главен секретар на МВР, а по-късно избран с лекота за кмет на София. Дори идеята Борисов да влезе в политиката може да е дошла точно от Първанов. Най-малкото го е подсетил, че има потенциал за партиен лидер.
Подобни разговори за „партийно строителство” , още докато е бил главен секретар на МВР, Борисов е водил и приятеля си Слави Трифонов. По този въпрос, след като между тях настъпи разрив, излязоха подробности. Слави Трифонов също му е дал увереност, че има потенциала да направи партия и е предлагал да му съдейства. Борисов пък, сърдит на Слави, обяви публично, че той искал да му вземе половината партия – тоест да определи кои хора ще издигат за депутати и др.
Очевидно в някакъв момент Борисов се е почувствал достатъчно силен да си прави партия сам, без да се ангажира нито с Първанов, нито със Слави Трифонов или друг.
Вероятно отначало е поел някакви ангажименти пред Първанов, но очевидно после му е обърнал гръб, като е разбрал, че може и без „да дели” с него каквото и да е.
Направи самостоятелно правителство, почувства се силен и започна да разбутва институциите, дипломатите, руските енергийни проекти и веднага влезе в конфликт с Първанов. Но президентът много сгреши, като започна, както си знае, да се изказва безгрижно за кусури на правителството. Леко президентско подритване по кокалчетата. Така правеше с правителството на своя съпартиец Станишев. Тогава в медиите гърмяха заглавия „Война президент-премиер!”  – за някакви леки критики. И при новия премиер Първанов се опита (през септември 2009 г.) да критикува правителството. И получи такъв шут в задника, какъвто сигурно не е предполагал.
Борисов го нарита за руските проекти, а за разни други намерения на правителството каза: „Президентът предлага възстановяване на ненужни, дебилни, паразитни институции, защото са близки на Станишев”. И още: „Ако …не ти харесва, че има правителство, което не е на тройната коалиция, на твоите приятели Станишев и Доган, измисли нещо друго.”
Но отново има съмнения за някаква игра за пред публика, за театър.
По-нататък се видя, че между двамата има непрекъснати лични контакти, дори през времето, когато публично се карат. В случая с Мишо Бирата стана ясно, че президентът чувства Борисов достатъчно близък, за да ходатайства пред него по такъв въпрос. При един скандал с Дянков Борисов накара министъра си да отиде на разговор с президента Първанов. След като той пусна запис от разговора им в сайта на президентството, партията ГЕРБ поиска да свалят Първанов предсрочно в парламента. Тогава пък Борисов в един момент се изказа успокоително и се размина.
Зад публичните ритници, които двамата си отправят пред публиката, се крият по-близки отношения, отколкото изглежда. И това личи по руските енергийни проекти.
Около тях Борисов завъртя сложни игри. Отначало ги замрази. После подписа за ускорено изграждане на газопровода, и започна активно да лобира за АЕЦ, стигайки до абсурдни изказвани, че ако не я построим, токът ще поскъпне 18 пъти. В един момент Борисов стана главният защитник на руските проекти (като се изключи петролопроводът, за който се чака в неопределен срок във времето някаква екологична експертиза). ГЕРБ прие поправки в закона, които ограничават развитието на електроцентрали от вятър и слънце. Борисов надмина дори президента Първанов в усилията си да прокара проекти, които със сигурност са в интерес на Русия, а доколко са в интерес на България има спорове, които скоро няма да приключат.
Всъщност, трудно е да се правят каквито и да е заключения за взаимоотношенията на Борисов в политиката. Днес той говори едно, утре друго. Важното е от полза ли е за България неговото управление? Големите дози самохвалство, че спрял кризата, че ако не бил ГЕРБ кой знае какво ще стане, са само за наивници. Енергичността и решителността, с която действа, е качество. Ако има положителен ефект от управлението му, никой няма да си задава въпроси колко е контрабандата, кой печели от нея, дали Румен Николов-Пашата я управлява, нито ще сравнява Борисов с черногорския Мило Джуканович.
Първанов, Златев и Борисов – президентът, олигархът и тяхното протеже… Тази тройка е дала достатъчно основания за конспиративните теории кой и как издигна Борисов начело на държавата.

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top