Първи стъпки на капитализма в земеделието

Модерният въпрос на пазара днес е “Български или гръцки са доматите?” По-рядко някой пита “Защо българските са по-скъпи?”. Още по-рядко друг пита “Наистина ли са български? Ако да, наистина ли са по-вкусни… Ако случайно не са, защо да насърчавам по-скъпото, очевидно по-неефективно, българско производство?” Дори лелката на сергията знае отговора на микроикономическия пъзел за неконкурентните български домати. Може би в Гърция имат повече капитал в земеделието и затова са по-производителни, обяснява тя съвсем разумно разликата в цените. В някои под-сектори на земеделието обаче българските фермери са очевидно конкурентни, като производството на зърнени и технически култури. В други като производството на зеленчуци и плодове, явно нещата не вървят добре. Възможно е относителната нужда от капитал в техническите култури да не е толкова голяма. Възможно е да има и други причини. Но при всички случаи фактите са такива: гордостта на България пред чужденците – доматите и краставиците – имат пренебрежително малък дял в общия обем на производството на земеделска продукция. От общия обем официално обявена от НСИ земеделска продукция от около 7.5 млрд. лв. за миналата година, зеленчуците добавят само под 400 млн. лв.  или около 5%, като това включва и други зеленчуци, не само домати и краставици. Като изключим хората, които все още вярват в мита, че България произвежда най-конкурентните зеленчуци, единствените хора, за които горната статистика има значение са политиците. Те традиционно и в широк консенсус винаги са приемали земеделието за нещо като “полу-публичен домейн” – сектор, който трябва да се предпазва от пазарни провали, за което всяка цена ще е оправдана от данъкоплатците. На практичен език, това означава зависимост на определени групи производители от решенията на администрацията, превръщане на части от електората в крепостни селяни и възможност за безкрайно източване на парите на данъкоплатеца. Новите развития на пазара на краставици са добър повод за политиците да обяснят как земеделието трябва да се пази от провали на пазара. Заразата по зеленчуците ще бъде причина фермерите да получат поредната доза субсидия от европейските правителства. Това може да има символично значение за българското земеделие и икономика като цяло, вероятно изразени в няколко десетки милиона евро. Но изпраща важен сигнал за фермерите в тези очевидно бутикови производства, които маркетингът днес ни представя като “био”. Политиците казват на фермерите: “Ние ще покрием вашия пазарен риск, продължавайте да отглеждате био-зеленчуци. Ако сте на друг пазар, и не ви върви с розите или соята, може да се насочите към био-зеленчуците, където държавата стои зад вас.” Капитализмът в земеделието, както във всеки икономически отрасъл, идва с мащабното, масовото производство. Примери за това в България са фермерите в Добруджа. Не случайно над 1/3 от земеделската продукция в страната е съсредоточена в зърнените и техническите култури. Мащабното производство се отразява и на пазара на имоти (по-големи и скъпи парцели), но и по-развити от капитална гледна точка (напоителни системи). Био-производството е по дифолт бутиково, малко производство за “ценители”. То може да е “био” по маркетингови причини, но може да е такова и по социално-икономически причини (нали в бедните селски райони повечето продукция в био?” Производството на зеленчуци в България е основно не-капиталистическо. Тепърва ще се окрупнява земя и ще бъде инвестирано в напоителни системи. Кризата на пазара на имоти, комбинирано с ръста на цените на суровините, помага на този процес – ще насочи капитал към полето. Вече пейзажите на много места от страната се променят. Пустеещи парцели до магистралата (пазени досега от собствениците за добра сделка за бензиностанция) вече се обработват. Увеличи се броят на жълтите парцели (рапица, слънчоглед), показващи насоката земеделците именно към капиталистическо развитие на земеделието. Ще се появят плантации от нови дървета и противно на държавния аргумент, че горите изчезват, ще се увеличат източниците на дървен ресурс. Био-производството може и ще съществува, за да задоволи това специфично търсене. Никой не трябва да пречи на производителите да се насочат натам, а потребителите трябва да са свободни да избират. Но държавната протекция за био-продуктите – за каквато ще започнем да чуваме все повече гласове – ще попречи на развитието на капиталистическото земеделие в България.  


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top