Студентски дебюти

Пътят към деглобализация

Светът, който познаваме се променя постоянно, но ако трябва да изтъкнем едно от основните явления на модернизиращия се през вековете свят, то няма как да пропуснем глобализацията. Този процес довежда до коренна промяна в културното и икономическото развитие на държавите по света. Много експерти смятат, че тя е в основата на всички тези изключително бързи процеси на напредък в технологиите, отваряне на пазарите и многократно повишаване на търговията в световен мащаб. В последните години основните държави, поддръжници на този процес правят рязък завой към все по-протекционистки настроени политики, което кара съвременните анализатори да се съмняват в бъдещата устойчивост на глобализацията.

Има много и различни версии за това кога започва световната глобализация. Според редица учени, това явление води началото си още от 15 век с развитието на корабната индустрия и началото на трансокеанското корабоплаване. Те свързват процеса с откриването на Америка и колониалната политика на европейските държави. Именно тогава е и пикът на европейската търговия с останалия свят. Друга широко подкрепяна позиция твърди, че за подобно явление не може да говорим преди следвоенния период преди 1945-та година.Тази дефиниция на глобализацията твърди, че в най-голяма степен широката разпространеност на мощните мултинационални корпорации предопределя този процес и неговите плюсове и минуси. Един от главните доводи на теоретиците, поддържащи тази позиция е развитието на модерните комуникации и транспорта, които повлияват ключово за живота на обикновения човек и неговия допир с далечни и коренно различни култури по света.

В най-общ смисъл, глобализацията, такава каквато я познаваме днес, представлява процес на нарастване на икономически, социални, технически, политически и културни взаимовръзки и отношения между отделните страни, организации и хора. Както повечето явления в световен мащаб и това си има доста плюсове и минуси. Налице са много и различни гледни точки за ползите и вредите от нея, които се осланят най-вече на идеологическите възгледи на отделните индивиди. Няма как да отречем приноса и най-вече за стопанското развитие и културно-технологичния прогрес на световно ниво. Също така не може да подминем и негативното влияние на икономическата глобализация, заедно със съпътстващата я индустриализация върху околната среда, урбанизацията, големият праг между бедни и богати и много други за някои положителни, а за други отрицателни ефекти.

В края на 20-и век дори повечето критици на процеса на глобализация бяха сигурни в неговата устойчивост и бъдещо развитие. Не така стоят нещата в последните години, характеризиращи се с доста ключови събития, които неминуемо повлияха на разбирането на хората и държавните лидери за бъдещето на това явление. Разбира се, в края на 20-и и началото на 21-и век ситуацията е доста по-различна от това, което наблюдаваме днес в международен план. Събитията след края на Студената война донесоха надежда на Запада за един по-отворен свят, изключващ кардиналните различия, характерни за отделните национални държави. Автори като Франсис Фукуяма с книгата си „Краят на историята и последният човек“ започнаха да насаждат идеята за това, че демокрацията наистина е победила и „западнизацията“ на останалия посткомунистически и затворен свят е необратима, вследствие на значително по-добрия живот и модел, които Западът предлага.

Въпреки предпоставките за една задълбочаваща се глобализация, това на което сме свидетели през последните години е далеч от очакванията на повечето автори и мислители. Никой не предполагаше, че основите на ДЕглобализацията ще бъдат положени именно в държавите, сочени за нейни най-големи поддръжници. Страни като Великобритания и САЩ, които през вековете са упражнявали влияние над по-слаби държави и са им налагали своите разбирания и ценности, разпространявайки глобализма по света, днес правят обратен завой към консерватизма и ревностната протекция на националната държава, такава, каквато я познаваме от годините на Втората световна война. Тук няма как да не спомена и последните събития , които могат да ни служат като ярък пример за обрата в разбиранията на двете ключови за процеса на глобализация страни, а именно Brexit и избирането на Донълд Тръмп за президент. Тези събития имат изключително силно влияние върху международната политика и притеснението у повечето лидери е видимо.

Интересно е да се обърне внимание на най-дискутираната тема относно предстоящата икономическа политика на Тръмп. Новоизбраният американски президент вся смут в международните отношения със своите предизборни обещания, като въвеждането на 35% данък върху фирми, изнасящи своите производства. Тръмп фокусира протекционистката си риторика върху Азия и Мексико, заплашвайки да наложи мита от 45% върху стоки от Китай и от 35% върху продукти, внасяни от Мексико. Това обаче далеч не успокоява европейските и световни лидери, които са в очакване на посоката, към която новата администрация в Америка ще тласне света. В интервю за „Financial Times“ индустриалния министър на Франция Кристоф Сирюг изрази своите опасения от евентуално изпълнение на обещанията от кампанията на Доналд Тръмп, включващи планове за прекратяване на глобални търговски сделки, налагане на наказателни мита и повече бариери за търговията. По негови думи, при приемане на подобен вид протекционистки политики, имащи негативен ефект върху глобалната икономика, Европа би била длъжна да реагира. Подобни скорошни събития започнаха да подкопават орбитата на сътрудничество между Америка, Европа и света като цяло, а резултатите са по-слаби транснационални икономически влияния и сериозна заявка за изместването на глобализацията за сметка на задаващата се ДЕглобализация.

Докато изчакваме развръзката от събитията в англосаксонските представителки нека обърнем внимание на това, което се случва по нашите граници и отзвука, който то предизвиква в Европа. Без съмнение мигрантската криза е основния проблем в отношенията между държавите в Европейския съюз. Не толкова отделните събития, а по-скоро настроенията, които те предизвикват сред населението на Европа служат за предпоставка към протекционистки политики, които сами по себе са по-близко до процеса на ДЕглобализация. Държави като Полша и Унгария са типичен пример за отказ от европейските ценности в условията на мигрантската криза и критика срещу европейската солидарност, която до преди 30 години е била доста далечно понятие за тях. И докато подобна позиция на определени държави може да бъде донякъде приета, то трябва да отбележим и случващото се в основните за европейските ценности страни в лицето на Франция и Германия. Във Франция крайно-дясната партия на Марин Льо Пен  -„Национален фронт“ набира все по-голяма популярност сред хората и президентските избори през 2017 г. изглеждат доста несигурни, имайки предвид не толкова силните кандидати в ляво и дясно. В Германия случаят е подобен, заради растящата подкрепа на „Алтернатива за Германия“ и предстоящите парламентарни избори догодина. В САЩ хората се обърнаха срещу водената от Вашингтон политика от годините след Студената война, изразявайки своето несъгласие с глобалистичния облик на своята държава, гласувайки не толкова за Доналд Тръмп, колкото против Хилъри Клинтън, която те припознаха като поддръжник на статуквото. Тези събития далеч не са идентични случаи. За съжаление привлекателността на популизма и радикализма набира сили в много общества, а изброените случеи са само най-крещящите примери за сериозността на това, което ни предстои в близките години.

Имайки предвид настроенията, взимащи връх през последните 6-7 години, събитията в Европа и САЩ изглеждат напълно оправдани. Но дали това е начинът, по който трябва да бъдат извършени деглобалистичните промени или просто управленският елит трябва да разбере по трудния начин, че глобализиращата политика, задоволяваща едни за сметка на други не е по вкуса на хората и че националната държава все още играе силна роля в обществените настроения? Аз лично не смятам, че радикализмът трябва да вземе превес, за да бъдат чути хората в страни, които се водят за примери на демокрацията. Колкото и да не ни се иска да го признаем обаче, много от държавните лидери подцениха силата на антисистемните играчи и сега са изправени пред един почти необратим процес на „националистка“ политика, предоставяща на хората това, в което сегашните лидери се провалиха – сигурност. В сегашната световна и особено европейска ситуация, почвата за крайно мислещите политици е повече от добра. Затова смятам, че ако част от политиките, наричани от съвременните елити „популистки“ не влязат в политическия дневен ред, радикално настроените партии ще играят все по-важна, и дори водеща, роля в бъдеще. Дали това ще се случи предстои да разберем много скоро, но едно е сигурно – процес на деглобализация има и той се отразява в сегашното остро недоволство на хората.

……………………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Пътят към деглобализация

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top