Статии

Разомагьосаният дигитален свят

Съвсем доскоро „смелият нов свят“ можеше да бъде единствено дигитален. Технологичният бум от началото на този век се оказа тихо въведение към безпрецедентните трансформации, които се случват в момента. Вече не съществува област на човешкото познание или практика, която да не се мисли през последствията на дигиталния свят на бъдещето. Труд, политика, икономика, социални отношения, международни отношения, всичко това вече преминава през оценката за влиянието на технологиите и дигиталната революция. Родителите по цял свят вече са информирани за изчезващите професии, за да могат да се погрижат за трудовата заетост на децата си. Министри и бизнес лидери правят модели на новите структури на националните икономики и планират как да подготвят хората за тях. Доскоро на новия свят се гледаше с видим ентусиазъм, с усещане за оптимизъм от настъпващите промени, с възприятие за възможности, а не заплахи. През последните няколко години обаче нещо се случва с тази магия. Дигиталният свят бе постепенно разомагьосан.

Положителните очаквания идваха буквално от всички посоки. Мнозина се радваха на поредната иновационна вълна, която революционизира ежедневието, улесни го с насищането на различни удобства и забавления. Някои се фокусираха върху демократичния потенциал на новите социални медии, на овластяването на „средно статистическия избирател“, на принудата за нова прозрачност на най-различни институции или пък на електронното правителство, което радикално ще дебюрократизира управлението. Други приветстваха разбиването на остарелите икономически модели и отварянето на нови полета от предприемачество, демократизацията му чрез намаляването на трудностите пред индивидите, поели по този труден път. „Изчезването на дистанцията“ пък улесни интеграцията на производствените вериги и по този начин включи в глобализацията множество изолирани страни, икономики и хора. Списъкът с различните ползи на настъпващата технологична революция е дълъг, но през последните пет-шест години сме свидетели на бавен и все по-осезаем процес на натрупване на недоволство от нея, на разомагьосване на случващия се свят на бъдещето. Откъде обаче тръгна тази динамика и докъде ще стигне този процес?

За мнозина, потопени в трескавия информационен поток за скандалите с „Фейсбук“ и злоупотребата с лични данни от „Кеймбридж Аналитика“, съмненията и проблемите са скорошни. Символът на дигиталния свят е изпаднал в кръгова отбрана, изглежда объркан и сякаш ще бъде принуден да промени основни елементи от своя бизнес модел. Всъщност, става въпрос за увеличаващи се разочарования по няколко различни линии. Първоначалните призиви и надежди за демократичен рестарт през технологичните нововъведения останаха неосъществени и дори през последните десетилетия броят на демокрациите в света започна да намалява. Достъпът до платформи и технологии не променя радикално качеството на демократичните системи, а възраждането на пряката демокрация много повече улеснява новите авторитарни лидери. Въвеждането на „електронното правителство“ е неравномерно, представлява улеснение, но не генерира някакви значими системни ползи, нито пък помага особено на легитимността на либералните демокрации. С неподправен ентусиазъм „Арабската революция“ бе провъзгласена за „Twitter“ революция, но събитията бързо изтласкаха на преден план далеч по-важни социални, културни и политически динамики за сметка на технологиите. Въобще, социалните медии се оказаха добри инструменти за организация и мобилизация, но не е за мащабна социална и политическа промяна. „Смелият нов свят“ в политиката така и не се състоя.

Илюзиите за новите, виртуални общности на дигиталната епоха също отпадат една по една. Социалните платформи по-скоро фрагментират и проблематизират функционирането на общите публични пространства, втвърдяват гледните точки и усилват конфликтите, отколкото да подпомагат просветена публичност. Вниманието ни се пръска в десетки посоки, времето се свива и все по-бързо издаваме публични присъди, обявяваме врагове и приятели, чертаем разделителни линии, отвъд които остава единствено смътното усещане за мимолетна принадлежност. Стандартите на общуване непрестанно вървят надолу, езикът е все по-остър и нетърпелив, пиперлив. В резултат на това, все повече потребители допълнително се свиват в комфорта на близки до тях теми и групи, вместо да откриват споделени пространства. Агресията прелива, а фиктивни онлайн субекти все по-настървено насъскват и подкопават малкото възможности за разговор. Получава се парадокс, отвореното дигитално пространство наглед създава повече стимули за отдръпване във все по-затворени общности. Последният значим удар по дигиталната утопия идва от мащабните злоупотреби с лични данни, които от доскоро периферен проблем рискуват да се превърнат в символ на безконтролност и предадени обещания. „Фейсбук“ и „Гугъл“ са под обсада, а броят на проблемните апликации и компании ще нараства през идните месеци.

Несекващите скандали с лични данни пък удрят ключовата предпоставка на дигиталната икономика, доверието. Очевидно е, че мащабите на употребата на тези данни отива много отвъд допусканията, имплицитни в условията, които всеки потребител одобрява. Успоредно с това върви и един процес на по-задълбочено осмисляне на последствията от активността на всеки един от нас в непрестанно нарастващите платформи и апликации. С изминаването на годините и натрупването на множество масиви от лични данни започват да се оформят изключително плътни и цялостни индивидуални профили, които дава пълна информация за характера, навиците и активността на отделния човек. Складирането, структурирането и употребата на тези профили съвсем основателно започва да притеснява много хора и поставя под съмнение цялостната законова и регулаторна среда от последните години. Очевидно е, че възниква необходимост от нов „социален договор“ между новите дигитални мастодонти и отделните граждани / потребители, които постепенно стават обект на автоматизирано дълбинно профилиране от нов порядък. В тази среда, към разочарованите очаквания в политика, социално общуване и гражданско общество сега се добавя и проблемът с базовите отношения между потребител / клиент и компания. Този сблъсък ще бъде в центъра на много политически битки през идните години.

Загубата на илюзии относно дигиталния свят не трябва обаче да преминава в безконтролен хейт. Този нов свят има прекалено много да предложи, за да го задушим с критики и регулации. Но е факт, че сегашните напрежения подсказват нуждата от нов разговор за неговите норми и последствия. Ускорената технологизация означава и ускорена социална и икономическа промяна, която следва да бъда овладяна чрез институции, политики и разбирания за приемливи и неприемливи последствия. Западните елити вече допуснаха грешка при игнорирането на различни негативни икономически последствия на глобализацията, особено по отношение на по-нискоквалифицираните работници и отиващите си индустрии на предходната епоха. Големият разговор сега е за намиране на „златно сечение“ между свобода, регулация, закони и санкции, което да укрепи легитимността на сегашния ред и да създаде здрав фундамент, върху който да стъпят предприемачи, граждани и потребители, за да могат да се възползват по-пълноценно от неизбежния дигитален свят на бъдещето.

Разомагьосаният дигитален свят

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top