Резовски каламбур за управници и бежанци: нашата граница е вашата раница

Миналата седмица имах възможност да посетя някои  места по южното ни черноморие. Видях красиви плажове и невероятни местности. Бях на централния плаж в Лозенец, преди да го затворят. Може би затова и успях да хвана от популярния морски вирус. Ходих и до Силистар. Там вече няма такса „паркинг”. Но не за това злободневие ми е думата.

Силистар се намира на няколко километра от село Резово – най-югоизточната точка на страната ни, която се явява граница с Турция. Предполагам, че някои от вас са били там и са пообиколили мястото, както направих аз. Сигурно сте видели големите флагове – българския и европейския, и по-големия от тях отсреща – турския. Те се веят на метри един от друг. Не може да се сбърка и река Резовска, която е разграничителна линия между двата иначе еднакви, но различни по принадлежност бряга.

Това, което не се вижда обаче, е липсата на реална граница, която да е физически обособена с човешка ръка, а не чрез природна даденост. Та затова реших да обходя района – мислех, че сигурно преувеличавам. Повървях още малко по пътечката, която се извиваше, но граница така и не се виждаше. Нямаше огради, стени, телени мрежи или нещо подобно, каквито правителството строи в момента точно по южната ни граница. С изключение на една стара, изморена от „прехода” бариера, по безкрайната пътека (която може би водеше в „турско”, но така и не стигнах до края) нямаше нищо, което да възпрепятства влизането или излизането в/от нашата държава. Нещо не беше наред. Намирах се на крайната точка не просто на България, а на мястото, което трябваше да отделя Европейския съюз от страна, която не е негов член и никъде не се забелязваше нещо, което да пази ( в най-лошия случай разбира се) нашата територия. В същото време на отсрещния турски плаж можеха да се видят от т.нар. наблюдателни военни вишки, нещо като военни поделения и куп други неща, които със сигурност подсказваха, че тази територия там се охранява или поне няма да бъде толкова лесно да стъпиш на нейна земя.

Запитах се „А къде са нашите охранители и защо разчитаме някой друг да ни върши работата?”. Отговор на този въпрос се надявах да ми даде мой приятел, който от скоро работи на граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП). Обадих му се по телефона, а той ми каза, че гранично управление трябва да има. Ако ли не, то поне някъде би следвало да има гранични полицаи, които да обикалят района. Така се третирали обикновено  „зелените територии”. И навярно наистина е така. Може би някъде там действително е имало обикалящи полицаи. Дори да речем, че са били в почивка или нещо такова, вярвам че по принцип те са там. Но това променя ли с нещо факта, че в самото село Резово липсва гранично полицейско управление, каквото несъмнено е необходимо, а такова не видях?

Когато се прибрах у дома, проверих дали аз съм в грешка, объркал съм се или просто не съм доогледал хубаво района. Оказа се, че проблем с границата по Резово наистина има. Редица стари новини отпреди няколко години досега, в които местните жители се оплакват, че ако някой е решил да влиза в България, то той може да го направи, когато си поиска, а освен това дивите животни от Турция също спокойно идвали на българска земя, за да заразяват с най-различни болести тукашните животни. Проверих няколко ведомствени сайта и в този на Министерство на вътрешните работи излезе следната информация относно най-близките до Резово регионални дирекции „Гранична полиция” и гранични полицейски упавления: „Зоната  за отговорност на РДГП-Бургас включва  брегова ивица от Селски дол в района на с. Резово до нос “Сиври бурун” с дължина 412 км., морска граница 378 км., вътрешни морски води 1000 квадранти км., териториално море 7000 квадратни км., прилежаща зона 7000 квадратни км., изключителна икономическа зона,  гранична зона на сушата с дълбочина 30 км от бреговата ивица. Зоната на отговорност на РДГП Елхово е разположена на територията на областите Бургас, Ямбол, Хасково и седемте общини – Царево, Малко Търново, Средец, Болярово, Елхово, Тополовград и Свиленград. В структурата на РДГП Елхово влизат пет гранично полицейски управления. Гранично полицейско управление Малко Търново е ГПУ с най-голямата зона за отговорност – 141,139 км държавна граница, от които 31,093 км сухоземна и 110,046 км речна неплавателна – по реките Резовска и Делийска. Другите са ГПУ Средец, ГПУ Болярово, ГПУ Елхово, ГПУ Свиленград”.

Сега вече със сигурност знам, че ГПУ Резово – няма! Оказва се, че всъщност моят приятел е бил прав и най-вероятно единствената гранична охрана на Резово са няколко полицаи, които не можеш да откриеш дори, ако ги търсиш целенасочено. Е, сега нека си представим една-две хипотетични ситуации.

Ситуация едно: Аз съм българин, наркотрафикант. Искам да прекарам няколкостотин килограма хероин през границата. Бил съм в Резово на почивка. Знам, че няма телена мрежа, нито граничен пункт. Мога спокойно да преплувам няколко метра и да прехвърля дрогата на отсрещния бряг, където да ме чака някой турски колега. Правя го.
Ситуация две: Аз съм сириец или иракчанин, или няма значение какъв по народност бежанец. Чувал съм, че на резовския български европейски бряг няма какво и кой да ми попречи да се прехвърля на българска земя. Плувам от единия плаж до другия. Минавам незабелязано между 10-20 селски къщи в Резово. И после накъдето ми видят очите. Няма значение накъде, важното е, че вече съм в България, сиреч Европа.

Е, сега сигурно ще ме упрекнете, че съм против бежанците, че съм расист, мизантроп. Не, аз просто си представям, че някой от тези хора, които минават границата ни по този начин (защото съм сигурен, че са много), е такъв. Какво ще стане, ако някой от тях е избягал престъпник от своята родина – крадец, убиец? Защо нито едно правителство не е построило стена, ограда, мрежа? А впрочем нещо повече – на някои места в интернет има информация, че такава стена е имало преди 1990г., т.е. след това е била разрушена. Ето това правим от край време – рушим, без да градим.
Във време, в което сме свидетели на буквално ново преселение на народите и на най-различни и стотици хиляди хора, бягащи от война, ние оставяме една от своите гранични точки неохраняема. Не казвам, че трябва да затваряме вратите за тези хора и да не ги пускаме изобщо. Това, което казвам, е, че цялата тази процедура трябва да става в рамките на международно установените юридически норми и правила. Или иначе казано, да не допускаме т.нар. нелегални бежанци, за които толкова се говори, защото те трябва да бъдат проверени преди това, да не би да имат някакво криминално минало. А когато един човек премине свободно границата, той вече не може да бъде проверен толкова лесно.

Това е и най-често срещаното оправдание в последно време от граничната ни полиция – „участъкът е трудно достъпен”. Ами щом хора без каквато и да е екипировка и оборудване успяват да минат оттам, значи не е чак толкова трудно. Но да се върнем на Резово за момент. В последните дни се чува, че там има струпване на полицаи. Дали не е „след дъжд, качулка” не знам, а и никъде няма информация. Но това, което не бива да става, е да се повтаря положението в Македония. Чувам и друго – че на бежанците не им се живеело в България. Може би пък този слух витае вече двадесет и пет години и около Народното събрание. Сигурно заради това не предприемат действия по укрепване на границата ни. Нищо! Поне ние все още сме си тук и „не сме избягали”, както се пееше в песента…

 


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top