Студентски дебюти

РеЛьопенизация на духовете: Как историята се повтаря

Възникването на съвременния политически медиен дебат свързваме с телевизионната изява на Кенеди и Никсън от президентските избори в САЩ през 1960 г. Оттогава насам забелязваме промяна в нивото на политическия дебат и политическата култура на всякакви нива. И двата компонента се движат по-скоро регресивно, за да достигнат до днешната кулминация от личностни нападки, които изцяло доминират като похват в предизборните кампании. Вероятно това се дължи на факта, че когато отбягваш големите теми и усложнения начин на изказ, е по-лесно да си изградиш опростен медиен образ, който оставя траен отпечатък в съзнанието на избирателя. Виждаме как значението на външния вид на кандидата се превръща във фундаментална тема дори и в българския контекст на президентската кампания. Дебатът в публичното пространство привидно се движи в две посоки: разграничителната линия наднационални институции (ЕС) – върховенство на националното право, и от друга страна, битовите теми и личния живот на кандидатите, което изглежда ни вълнува много повече от принципните политически въпроси. Въпросът е: защо?

Отговорът е почти еднозначен. Политическите аргументи са изчерпани и трайно отслабват в полза на криза, която тресе и обществото, и медиите. Ако добавим към тази картина политическите, миграционни и икономически казуси, които занимават Европа, отговорът на френския гласоподавател ще дойде естествено. Пред него стои един добре изглеждащ и разпознаваем кандидат. При това, във време на силни феминистични настроения, това е жена, която камерата много обича. Тя използва слова със силен патриотичен патос – основният й приоритет е най-висока степен на национална сигурност. Марин льо Пен има и своето място във френския политически живот. Председател е на крайнодесния Национален фронт от 16 януари 2011 г., когато нейният баща Жан-Мари льо Пен напуска най-високата длъжност в партията, а след това в публично пространство се отприщва не един семеен скандал. В крайна сметка, основателят на политическата формация е окончателно отстранен от нейните редици през лятото на 2015 г. Две години по-късно ксенофобските речи на неговата дъщеря в Европейския парламент могат лесно да бъдат изтрити от краткосрочната памет на избирателя, особено в момент на заплаха за националната сигурност.

Французите обаче имат особена политическа култура – плод на историческа принадлежност и традиции. Имат и добри изборни правила, които засега са изпитана и добре работеща формула за стабилната партийна система в Петата република. Въпреки това Марин льо Пен все по-често е „естествения“ анти-системен избор на френските граждани. Нека припомним, че по време на местните избори във Франция в края на 2015 г. проследихме силното представяне на НФ, чиято загуба в регионалната надпревара в регионите Нор-Па дьо Кале и Прованс отдаваме единствено на обединението на левицата и десницата по места, в следствие на отличителните изборни правила – Франция използва мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство. Другояче казано, на втори тур традиционните партии подписват споразумения помежду си, в резултат на които анти-системните играчи на практика биват изолирани (такъв е случаят от президентските избори през 2002 г., когато на втори тур Жак Ширак печели рекордните 82 % срещу Жан-Мари льо Пен, тогава все още председател на НФ). Крайно дясната партия все пак увеличи три пъти представителството си в местните парламенти и даде открита заявка за успешна президентска кандидатура, чиято кампания ще се крепи най-вече на анти-европейска реторика. Ще използва също страха на хората, който расте ежедневно и се свързва най-вече със зачестилите терористични атаки и мигрантския поток.

Някои експерти сочат, че корените на партията, идеологически свързани от самото й създаването в края на 70-те години с фашизма, нямат общо със съвременния облик на формацията. Няма да оспорваме това твърдение, а ще разгледаме как са постулирани новите й идеологически рамки. За целта ще проследим линията на председателката за президентските избори през 2017 г. Тя се движи в няколко основни посоки:

Идентичност: застава срещу размиването на френската идентичност и защитава концепцията за обединена нация, крепяща се върху невидими връзки, а не върху общи ценности.

Вътрешен и външен враг: По традиция се въвеждат и двата субекта – обикновено вътрешният е Френската комунистическа партия, а външният – Русия). В президентската кампания този елемент е в по-различна рамка. Вътрешният враг не се посочва еднозначно, но през реториката се оставя впечатлението, че влошеното състояние на Франция и бъдещата заплаха от зачестяваща престъпност, липса на териториална цялост и френски закони, ще бъдат в резултат на имиграцията. Правят се имплицитни препратки към мюсюлманите. На 8 септември 2016 в Марсилия, Льо Пен заявява, че „ще постави радикалния ислямизъм на колене“. НФ се заиграва с тезата, че терористите, които извършват атаките във Франция, са вътрешният враг, плод на липсата на контрол върху имиграцията – тактично се пропуска фактът, че извършителите масова са родени и израснали във Франция.

Измяната на политическите елити: В класическия дискурс на крайната десница обикновено присъства изкупителна жертва. Тук акцентът е изместен по-скоро върху това, че „ ние носим отговорност“ за това, което се случва. Подчертава се обаче и другият виновник, политическите елити и тяхната измяна. Подписаните от тях договори са отчуждили френския народ от свободата и са поставили законите, правосъдието и начина на живот на французите под чуждо влияние. Набляга се на това, че упадъкът на Франция се дължи на продадената на Вашингтон, Берлин или Брюксел власт.

Европейски съюз: Няма как да съществува национална идентичност без суверенитет, е основната анти-европейска теза на Льо Пен.

Патриотизмът в икономиката: крепи се на протекционизъм, изолация и много висока степен на държавна намеса.

Притеснителна изглежда тенденцията, че в опита си да привлече т.н. протестен вот, традиционната френска десница също експлоатира подобни тези. Никола Саркози направи завой в посока осъждане на крайния ислямизъм и пое по тънък лед с активното използване на анти-имигрантски въпроси в изказванията и предизборните си срещи. Алан Жюпе, бивш външен министър и кмет на град Бордо, основен опонент на Саркози във вътрешнопартийния избор на десницата, заяви, че той е единственият кандидат, който може да спечели надпреварата срещу дъщерята на Жан-Мари. Така всъщност осъди изказванията на Саркози, свързани с чистота на френската нация (“Станеш ли французин, твоите предци стават галите“).

От другата страна, левия политически спектър тъне в мъглата на ниския рейтинг на Франсоа Оланд, и неяснотата на вътрешнопартийните кандидатури. Расте напрежението между ново-изгряващата звезда на вече бившия министър на икономиката Емануел Макрон и настоящия президент. Създават се нови политически формации на близки до президента личности. Френската социалистическа партия е в криза, в резултат на последователни действия в разрез с интересите и политическите разбирания на електората си – както във външната политика (сближаването на Оланд с позициите на немския канцлер), така и във вътрешната – реформата на Трудовия кодекс. В по-близко минало, разпускането на скандалния лагер Кале и последиците от него. Изборният резултат ще бъде повлиян допълнително от фрагментацията в лявото политическо пространство.

Изглежда, че същинският дебат все още предстои, а той вече започва и приключва с името на Марин льо Пен. Акцентът на вътрешнопартийните избори се измества от традиционните политически теми, свързани със значителните правомощия на френския президент, към фигурата и партията на г-жа Льо Пен. Традиционните консерватори обсъждат условни теми в дебатите си – дали тя ще стигне до втори тур, и дали те самите биха подкрепили системен кандидат. Франция е в основата на ЕС, а същият онзи политически обект, който подкопава ценностите на Съюза, изглежда ще диктува тона и една основна разделителна линия в президентската кампания – отворена или изолирана ще бъде Франция в крайна сметка. Остава въпросът дали вътрешнопартийните борби вдясно и разделенията вляво могат да гарантират, че и този път френската избирателна система ще успее да преодолее анти-системния натиск.

Апогеят на кризата в медиите, обществото и политическата класа идва да проличи най-ясно, когато националната сигурност изпреварва топтемата за човешките права. Проблемът с тези тенденции на самозатваряне обаче е много по-дълбок. Едва ли някой си представя, че е възможно историята да се повтаря напълно. В едно свое старо и любопитно интервю, бившият министър на финансите на Гърция, Янис Варуфакис беше отбелязал, че ситуацията в Европа много прилича на тази от 30-те години на миналия век. Връщането назад може да бъде един бавен, но траен процес, който няма да се движи по учебник, но в крайната си фаза ще промени облика на Европа изцяло. Симптомите са видими – не е тайна, че този процес тече.

Синдромът „Льо Пен“ ни говори за национална изолация, злоупотребява с религиозни теми и внушава ксенофобски настроения. И докато публичната сфера и медиите са в упадък, лидерите на държавите-членки се делят на такива, които затварят държавите си с телени огради в името на националната сигурност, и други, които правят неуспешни опити да пишат историята на либерална Европа. В средата на това деление предстоят избори, резултатите от които ще бъдат по-ключови в дългосрочна, отколкото в краткосрочна перспектива. И то не само на национално ниво (и във Франция, и в Германия, където през 2017 г. ще се проведат парламентарни избори), но най-вече за бъдещето развитие на континента. РеЛьопенизация на духовете изглежда все по-възможен развой на събитията в контекста на липсата на системни решения както на национално равнище, така и в по-широк смисъл.

…………………………

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

РеЛьопенизация на духовете: Как историята се повтаря

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top