Статии

Роди се баба Коледа. Не е виц, вече е на пазара

Преди години това можеше да мине за виц, но вече е истина. Покрай вездесъщия Дядо Коледа, който всяка година през декември одухотворява телевизионните реклами, внася добродушно-шеговит елемент в романтично-сантименталните коледни филми и най-вече повдига продажбите, вече плахо пристъпва и Баба Коледа. Голяма верига магазини за детски играчки предлага кукла с образа на бабичката. Старата дама е с бяла коса, но с младежко лице. Носи очила като на Хари Потър и е облечена в скиорски пуловер. Наметната е с червено контошче с качулка, обточено с пухкава бяла кожа по реверите, почти като дрехата на Дядо Коледа, но с по-вталена кройка. И не държи чувал с подаръци, а кошница с курабийки. Струва между 20 и 40 лв според размера. Явно замисълът е да се запълни някаква празнота около добрия старец, която нито снежанка, нито джуджетата, а още по-малко еленът Рудолф могат да запълнят. Става дума за партньор от другия пол или по-точно казано – търсена е идентичност в другия пол.

Не е ясно дали новият артикул на коледно-новогодишния кич е находчиво хрумване на китайски производител или е поредна акция на джендър идеологията. Вероятно е по малко и от двете. А може би все пак джендър мотивацията е водеща, защото в интернет вече има ентусиасти, които са се заели да легитимират Баба Коледа като стар, но странно защо, позабравен коледен мит. Иначе казано, да й създадат идентичност, при това достоверна и заровена дълбоко в миналото, защото за да е достоверен един коледен мит, трябва да е стар. Зимата, както пише френският философ Гастон Башлар, е най-старият сезон и затова през зимата нещата (особено къщите) изглеждат по-стари.

Относно митологичната идентичност на Дядо Коледа отдавна няма никакви колебания.

Въпросът за произхода му има съвсем конкретен отговор. Той е американец от холандско потекло. При недоизяснени обстоятелства му е дадено и финландско гражданство в Лапландия за пролетно-летния сезон.

Англосаксонският Дядо Коледа всъщност е Санта Клаус, който е приемник на свети Николай, за когото децата вярвали, че носи подаръци и в рождественската нощ ги доставя в нарочно поставени за целта чорапи. Как обаче е станала метаморфозата и как древният, силно почитан християнски светец се е превърнал в модерно маркетингово божество?

През XVII и XVIII век в Ню Йорк живеела значителна колония от холандски заселници, които силно почитали Св. Николай и в дните около неговия празник му правели дървени статуи, край които пеели песни. Така започнало поамериканчването на Свети Николай, който станал Санта Клаус (или Sinterklaas, на холандски). През 1773 г. е регистрирана първата му поява в американската преса – весел и доволен, с брада и лула в устата като същински холандски моряк. С малки стъпки през XIX век образът бил развит, за да се преобрази в съвсем нов типаж. През 1809 г. Вашингтон Ървинг пише история на Ню Йорк, в която вече присъства и хуморизиран образ на холандския дядо Коледа. През 1822 г. нюйоркчанинът с холандско потекло Клемент Кларк Мур издал поредица от приказки за Санта Клаус, който пристига с шейна, теглена от осем северни елена и влиза в къщите през прозорците. Двадесет години по-късно някакъв търговец от Филаделфия облякъл първия жив Дядо Коледа и го качил на покрива на магазина си, за да привлича клиенти. Новият мит явно е бил полузавършен, щом вече е можел и да продава, но образът трябвало да има повече конкретност, биография и някакви атрибути, които да го правят разпознаваем и уникален. През 1863 г. английският карикатурист Томас Наст нарисувал Санта Клаус, облечен с кожи, с огромни бакембарди и брада в „Харпърс Уикли”. Три години по-късно Джон Уебстер му посветил стихове, в които обяснил къде живее извън празничния сезон – на Северния полюс. Това е важна подробност. Като всеки митологичен герой и този е трябвало хем да изглежда като връстник на вечността, хем да си има някаква родина, при това достоверна. Неизбежните въпроси: „Къде се е крил дядо Коледа?”, „Защо по-рано никой не е чувал за него?” и „Как така никое от другите митологични същества не го споменава?” трябвало да имат убедителни отговори и в пренаселения с митове модерен свят единственото подходящо място се е оказал Северният полюс. За да изглежда като дошъл от вечността, е заселен сред вечните ледове, сякаш винаги си е бил там, но не е имало кой да го види, защото никой още не бил стъпвал там.

Паралелно с развитието на мита ставало и преобличането на Санта Клаус. Каноничният дълъг хитон, с какъвто обичайно е изобразяван светцът в иконите, бил подменен първоначално с дълго зелено палто, обточено с кожи, а по-късно и с официален червен кафтан и червени ботуши. В този вид през 80-те години на XIX век той се появил  и на коледни картички. Станало обичай също децата да му пишат писма с желания.

През 1931 година Хадон Сандблом, художник по рекламата на „Кока кола”, започва да разработва рекламна кампания с Дядо Коледа като рекламно лице. По-нататък историята е ясна – всяка година през декември новият героя, мултиплициран в стотици ТВ, филмови и други версии или на живо, тръгва с шейни, камиони и друг транспорт, промъква се във всички домове по света или поне в онези, за които Коледа и Нова година са големи празници. Така един християнски светец се е оказал изцяло реформиран според нуждите на новата световна религия – маркетингът, за да увеличи продажбите, да обогати с присъствието си коледно-новогодишния кич и някак между другото да засенчи Рождество Христово като същина на празника.

Фен групата на Баба Коледа изглежда се опитва да повтори магията. Нарочен сайт се е заел с моделиране на нейната модерна и едновременно с това отдавнашна идентичност. Името и било споменато още през 1851 г. на страниците на сп. „Йейл” от автор с инициали. А.Б. През 1854 г. се появила в някаква музикална сценка от коледно представление в Ню Йорк с бебе на ръце. През 1862 г. била спомената в сп. „Харпър”, но без подробности относно личността й, както и в един комичен роман от Робърт Клер. До края на века има още няколко спорадични споменавания в детски книжки и стихчета, но образът все пак си остава недоразвит. По подразбиране бабата е нещо средно между съпруга, колежка и помощница на Дядо Коледа. Тя раздава курабийки, помага при приготвянето на подаръците и контролира елфите да не вършат глупости.

Интересното е, че Баба Коледа през XX век изчезва за твърде продължителен период, за да се появи отново през 60-те години в детската книга “Как мисис Коледа спаси Коледа”, от Филис Макгънли. Никой не казва къде и защо се е губила повече от шестдесет години. Да не би с Дядо Коледа да са били разведени и това да се пази в тайна от децата? Ако е така, поне в жълтите вестници трябваше да има нещо. А може би просто никоя голяма компания не се е сетила да се повози на нейната шейна?

„За нас Баба Коледа е олицетворение на Коледния дух, на добротата, търпеливостта, топлотата и обичта”, пишат нейни адепти в сайта babakoleda.com. Към което бихме добавили: и на едно леко, но пък масово празнично затъпяване.

Да ни е честита Баба Коледа! Таз година баба, пък догодина ще чакаме Вуйчо Коледа, Вуйна Коледа, Лелинчо Коледа и всичките им роднини. Така делото на пазара ще върви напред и ще преуспява.

 

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Роди се баба Коледа. Не е виц, вече е на пазара

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top