Статии

Световна медия си „изкара киселото” на български град

В три поредни недели на юли тази година един от глобалните телевизионни канали „Нешънъл Джиографик” представя премиера на филм по една от най-актуалните теми в последно време. Документалната лента „Кървави антики” обаче показва как не само българските журналисти измислят истории и правят необосновани внушения, накърняващи човешкото достойнство. Но преди това…

На 11 май 2003 г. „Ню Йорк Таймс” прави тежко самопризнание от своята първа страница, отчитайки, че: „последователно продължаващото публикуване на измислени истории и плагиатство представлява предателство към доверието на читателите и е най-ниската точка в 152 годишната история на вестника”.  Самопризнанието е свързано с предоверяването от страна на редакторите на една от най-авторитетните световни медии към работата на 27 годишен обещаващ репортер. Джейсън Блеър (Jayson Blair) впечатлява милионната аудитория на вестника с вълнуващи репортажи – за смъртоносни изстрели на тайнствен снайперист в предградията на Вашингтон или скръбта на семейства, загубили близките си в Ирак. След като репортажите на Блеър се оказват измислени, репортерът, предал доверието на колеги и аудитория прави публично изявление, в което мотивацията си да представя фикционални сюжети за истински истории обяснява със: „страхът, че няма да оправдае своите високи очаквания и очаквания на другите за развитието на журналистическата си кариера”. Така или иначе името Блеър се превръща в синоним на журналистическа измама и непочтеност, а аналогията със заглавието на нискобюджетния хорър филм „Проклятието Блеър” предполага, че в името на бързи и успешни журналистически кариери все повече ще стават медиите, застигани от „проклятието” на амбициозните си автори.

В края на март 2015 г. български медии информират за действия на полицията в Шумен, при които в невзрачен ламаринен гараж в един от кварталите на града са открити безценни археологически артефакти. Още в първите публикации е лансирана хипотезата, че криминалното престъпление не е проява на обикновено иманярство. Предпазливо се изказва възможността експонатите да идват от една от най-горещите зони в света – Сирия и Ирак – и да са обект на незаконен трафик, свързан с действия на така наречената „Ислямска държава”. Някой от експонатите са оценени като безценни, евентуалната продажба на един от тях според експерти би могла да донесе на продавача един милион долара.

Точно възможният произход на археологическите находки от зоната на военните конфликти в Сирия и Ирак, повишената активност на „Ислямска държава” в организирането на терористични акции в различни точки на света, както и тезата, че финансирането на терористите става основно чрез незаконен трафик на петрол и археологически ценности правят така, щото средноголемият град в Североизточна България да попадне в полезрението на големите световни медии.

По тази причина на 9. 01. 2016 г. на страниците на „Ню Йорк Таймс” се появява голяма и аналитична публикация под заглавието: „Пробив в системата” позволява на „Ислямска държава” да печели от търговия с плячкосани антики”. Като локация на журналистическото разследване в началото на текста е посочен Шумен, а за сериозността на задачата свидетелства фактът, че върху нея работи екип от журналисти. Заглавието на публикацията с тезата, че „пробив в системата за сигурност” позволява на „Ислямска държава” да печели от търговията с плячкосани от зоната на военния конфликт артефакти е взето от мнение, изказано в текста от Дона Йейтс – археолог и експерт към Центъра за криминални и правни изследвания в Глазгоу.  В цялата публикация прави впечатление сериозното присъствие на персонално и експертно равнище като източници на информация, цитирани с изказвания по темата. Публикацията има кръгова композиция, започвайки с акцията на шуменската полиция и завършвайки с цитирания (по това време) директор на Регионалния исторически музей Георги Майсторски, който изразява облекчение, че иззетите при акцията артефакти не са попаднали в частни ръце и ще могат да бъдат анализирани и виждани от много хора. И още като последно изречение в журналистическото разследване на „Ню Йорк Таймс” е цитат на казаното от Майсторски: „В света има толкова малко подобни успехи.” Ще си позволим коментара, че с подобен финал на разследваща публикация, глобалното издание отчита случилото с в Шумен като частичен успех в трудната борба срещу нелегалния трафик на артефакти и възможната му свързаност с престъпленията на „Ислямска държава” срещу културната памет на човечеството.

Интересно съвпадение дотук бе, че използваната в началото метафора на „Проклятието Блеър” като образец на недобросъвестна и манипулативна журналистика бе взета от практиката на „Ню Йорк Таймс”, а описаният по-горе случай на професионално проведено журналистическо разследване бе отново на глобалната медия. По-надолу в текста ще се опитаме да докажем, че „проклятието Блеър” не подминава всяка публикация, в която журналистическата амбиция за себедоказване и предвзета пристрастност на тезите пренебрегват обективността и могат да нанесат морални щети спрямо конкретни личностти и местни общностти.

На 26. 02. 2016 г. (почти месец и половина след публикацията на „Ню Йорк Таймс”) челната страница на регионалния български вестник „Шуменска заря” обявява в заглавие: „Ню Йорк Таймс” доведе „Нешънъл Джиографик” в „Шуменска заря”. Редакторският стремеж лийдът да привлича вниманието на читателите събира ведно две глобални и авторитетни медии заедно с малкото регионално издание – събиране, което би трябвало да „добави” авторитет на местния вестник на принципа на съседството на понятията. Снимката на първа страница показва срещата на двама журналисти на свободна практика в сградата на редакцията. От едната страна е Ася Асенова – репортерка с малък професионален стаж. От другата страна на бюрото е Иниго Гилмор – световноизвестен английски журналист с внушително портфолио, работил за Би Би Си, Гардиън, Ченъл 4 и т.н. Поводът за срещата и снимката е професионален. Ася Асенова е получила информация, че в града работи екип на „Нешънъл Джиографик”. С идеята за публикация, която би могла да присъства в занимателната рубрика „Интересно” тя се свързва с екипа с покана да разкажат за повода, довел ги в Шумен и проекта, върху който работят. Изненадващо от екипа на „Нешънъл Джиографик” дават съгласие, но с едно условие – Ася Асенова да сътрудничи на екипа в работата им по документалния филм, заради който са тук. Става ясно, че филмът е посветен на събитията, описани от „Ню Йорк Таймс”, а и идеята за аудиовизуалния разказ не е в никаква степен оригинална, а в пълна степен е „заимствана” от публикацията от 09. 01. 2016 г. По време на срещата в редакцията на „Шуменска заря” става ясно, че има необходимост не само от логистична помощ (информация за хора, телефонни номера, помощ при уреждане на срещи), но и от участието на младата журналистка в снимки за филма, а един от епизодите трябва да бъде веднага заснет (и е заснет) още при срещата в редакцията. По-късно Ася Асенова отказва категорично да подпише съгласие заснетото да бъде използвано по монтажа на документалния филм. Повод за отказа и е налагащото се усещане, че екипът на „Нешънъл Джиографик” има проблем с липсата на лица (участници в събитията, експерти и т.н.) за документалния филмов разказ и настоятелно търси начини да запълни тази празнина.. Единственото експертно участие се осъществява при допускането на „Нешънъл Джиографик” до помещенията на регионалния исторически музей, където като доказателства по продължаващото дело се съхраняват артефактите, иззети при полицейската операция. При тези снимки екипът е придружаван в качеството им и на експерти от д-р Женя Жекова специалист в отдел „Нумизматика” на Регионалния исторически музей (РИМ) в Шумен и от главния уредник на отдел „Антична археология” при РИМ – Шумен Станимир Стойчев. Така или иначе това е единственото участие и присъствие на „лица от Шумен” в завършения и излъчен краен вариант на филма на „Нешънъл Джиографик”. Какво и как точно е снимал Иниго Гилмор в Шумен става ясно едва след премиерата на филма. Тогава става видим и фактът, че на практика екипът е отделил доста време, ресурс и усилия, срещу които е получил твърде малко фактология и обективни в своята документалност кадри. Логистиката също може да се окачестви като неуспешна. Естествено в подобна ситуация е мястото на работа да бъде оценено като негостоприемно и да формира негативна в своята субективност оценка. Безспорно в спомените (а става ясно и в документалния филм) на Иниго Гилмор Шумен ще се присъедини към онези места от визитката му в „Гардиън”, които той определя като: „страни, където журналистите не са добре дошли”. И това по-късно ще се окаже не „добре дошло” за Шумен.

В неделната вечер на 03. 07. 2016 година по телевизионния канал на „Нешънъл Джиографик” за България тече анонсираната вече премиера на филма на Иниго Гилмор „Кървави антики”. Ясно е, че в често търсената от творците интертекстуалност заглавието на документалния филм се стреми да „прибави” от авторитетното позициониране в съзнанието на масовата аудитория на нашумелия преди точно 10 години филм с участието на Леонардо ди Каприо „Кървав диамант”. И не само това. Тезата, че нечие далечно страдание, смърт и унищожение се трансформира в пари и богатство прави аналогията между двете ленти напълно логична.

Документалната лента може условно да се раздели на три части от гледна точка на локациите, където работи екипът. Тези три точки могат да бъдат определени като: „място на началото на трафика” (Турция), „място на осъществяване на трафика” (България, Шумен), „място на реализирания трафик” (Англия, Лондон).

С всичките условности и ограничени възможности при словесен анализ на аудиовизуален текст, ще се опитаме да систематизираме онази част от внушенията на документалната лента, които касаят междинната точка – Шумен.

Градът е определен като малък. Камерата снима предимно нощем – естествено пусти улици. Налага се последователното усещане за разруха и запуснатост. Още повече, че при опита на екипа за осъществяване на една от срещите в краен квартал една от жилищните сгради (панелен блок) е определена като „сграда, която се руши”. Липсата на събеседници на живо интензивно се компенсира от използването на похвата „телефонни разговори”. Връх в творческите усилия да бъде компенсирана липсата на уговорени обекти и източници на информация за снимане в Шумен е режисирания епизод в нощен бар в града. Прави се уточнението, че към екипа се е приближил неизвестен местен човек, който казва, че „може да разкаже много за случващото се в този град”. Човекът не идва на уречената среща в бара. Иниго Гилмор и спътничката му преводач напразно го чакат. Звънят му на мобилния телефон, но той не отговаря. След малко той пък им звъни, но от друг номер. Казва, че няма да дойде на срещата. Размислил е и се страхува за своя живот и за живота на семейството си. От гледна точка обаче на нефактологическия бекграунд – нощ, нощен бар, страх за сигурността, анонимност – нещата са повече от ясни. Рисковете на журналистическата професия са захвърлили Иниго Гилмор в Sin City и животът му (пак!) е застрашен. Друг е въпросът, че специалистите в жанра на документалното журналистическо разследване биха се отнесли доста иронично към подобен сюжет, а повечето от тях откровено биха се усъмнили в неговата автентичност и журналистическата добросъвестност на автора.

Истинският етичен и професионален провал на Иниго Гилмор и екипът, обаче си остават снимките в Регионалния исторически музей в Шумен. Камерата показва посрещащите екипа и споменати вече експерти – д-р Женя Жекова специалист в отдел „Нумизматика” и главният уредник на отдел „Антична археология” Станимир Стойчев. Смущаващ и обиден е начинът, по който е представен археологът Станимир Стойчев. Той не присъства нито с името си (в субтитри), нито с професионалната си компетенция. Гилмор го представя така: „Посреща ни странен тип, който странно какво прави тук. Прилича на металист.”

“Големият журналист и странния тип, който през свободното си време го играе археолог.

Трудно може да бъде оборено твърдението, че да оценяваш и сегрегираш на базата на първото външно впечатление не е само проява на лош вкус. По тази логика хипотетично първата неинформирана среща на Иниго Гилмор със Стивън Хокинг би довела до заключението „вселенски идиот”. Ако се върнем, обаче, към начина, по който във филма „Кървави антики” е представен един уважаван и ерудиран експерт, който (както повечето археолози, включително и Индиана Джоунс) не обръща прекалено внимание на външния си вид и прическа, то негативното внушение е налице. В малкия музей (дълбоко невярно) на малък български град, влизат и излизат странни типове, приличащи на трафиканти и иманяри.

Стигаме и до последните снимки на екипа на „Нешънъл Джиографик” от Шумен. Сюжетът отново потвърждава, че авторите „пълнят” филмово време с кадри, които не са документални в същността си. Иниго Гилмор е сред багажа си в хотелска стая. Лек хаос преди отпътуване. Водещият с труд затваря куфара си и споделя с аудиторията огромното си облекчение, с което си тръгва оттук. И последно – чувствал стомаха си разстроен – ял някакъв кебап предната вечер.

Няма никакво съмнение, че отношението към кухнята и храната на „другия” е част от цивилизационната оценка и често осъдителна присъда. В този смисъл разстроеният стомах на водещия английски журналист е последното и фино отмъщение към оказалия се негостоприемен български град. Отмъщение пред целия свят, който представлява аудиторията на един глобален канал.

Неприятното е, когато журналистическият нарцисизъм и „страхът, че няма да оправдае своите високи очаквания и очаквания на другите за развитието на журналистическата си кариера” вземат връх. Тогава става ясно, че „проклятието Блеър” отново се е задействало.

И на човек наистина му идва много, след като лъжите на българската сензационна журналистика получават методическа подкрепа и „примери за подражание” и отвън.

 

 

 

Световна медия си „изкара киселото” на български град

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top