Статии

Светът е счупен и клишета дебнат отвсякъде

Световният икономически форум в Давос е сред нещата, които много хора обичат да мразят по много причини. Някои го приемат за символ на отвлечения от свръх-богатите свят, други виждат единствено суета и пози на „силните на деня“, трети просто гледат на него като на отлично място за индивидуално и политическо позициониране, за четвърти е бастион на сбърканата глобализация. Дискусиите там обаче остават сред най-добрите индикатори за състоянието на политическото и икономическото въображение на националните и глобални елити, за основните тенденции и рискове, които събралите се там са призвани да решават. Независимо колко добре го правят. Миналата година основният фокус бе върху заявката на китайския президент за лидерство в процеса на глобализация. Този път основното събитие бе участието на Доналд Тръмп и съпътстващите го спекулации кой тип реторика ще надделее в неговата реч. Осезаемото объркване и паника от случващото се в света по време на миналогодишните дискусии сега вече са отстъпили място на по-спокойното заключение, че живеем в дълбоко несигурен свят с множество фрактури. От чутото обаче човек остава с впечатление за продължаваща мисловна парализа. Казано иначе, светът е счупен и клишета дебнат отвсякъде.

Основният код, през който се мисли счупеният свят е завръщането на геополитическия риск. Това наблюдение не е просто продължение на описанията на несигурния глобален свят, които от доста време присъстват поне в реториката на участниците. Всичките кризи през последното десетилетие, поне на ниво политически език, се представят по този начин и това „ново нормално“ се описва обилно от доста време. По-скоро последните кризи дадоха конкретните очертания на настоящото и предстоящото, придадоха образи и лица на нещата, които доскоро бяха просто академични заключения. Така сриването на глобалната икономика и последващите турбуленции илюстрираха взаимното проникване и обвързаност на отделните стопанства, мигрантската и бежанска криза илюстрира отдавна направените предсказания за нарастваща мобилност, „ИДИЛ“ превърна терористичната заплаха в квази-държава с територия, ежедневни структури, идеология и комуникационна инфраструктура. Към тези конкретизации на съвременния несигурен свят обаче трябва да добавим острото проблематизиране на самата международна система с нейните правила, рутина, предвидимост, структури. Доскоро имахме най-вече претенцията за „изместване на Изток“, след Тръмп имаме и вероятността от системно отстъпление на САЩ. Към това можем да добавим агресивната и все по-ревизионистична Русия, множеството регионални конфликти в Азия, нарастващата нестабилност в близкия Изток и завръщането на геополитическия риск става напълно разбираемо.

Последствията на глобализацията бяха друг важен лайтмотив на дискусиите в Давос. Оказа се, че Брекзит и Доналд Тръмп са мисловната врата за осъзнаването от много политици, коментатори и предприемачи на различните неравномерности в ефектите и ползите на глобализацията. И тук отново, академичното става политическо през конкретни събития и техните интерпретации. Десетилетия наред учени и колумнисти от най-различни идейни полета обясняваха именно различните асиметрии в глобалната епоха. Да, икономиките растат, но неравномерно, столиците и големите градове дърпат напред, а по-малките населени места имат затруднения. Най-различни социални групи остават в аналоговата епоха и губят социално и икономически от това. Някои сектори на икономиката летят, други изостават. Леви и десни академици настояваха, че скоростта на промените изисква освен „магията на пазара“ и прозаичността на ограничената държавна намеса. Милиони излизат от бедност в Азия, докато доходите на мнозина в развития Запад стагнират или вървят надолу. Политическото игнориране на тези динамики и предоверяването на само-коригиращия се пазарен автоматизъм постепенно отминават в миналото. Идеята, че всяка система има своите недостатъци може да е банално очевидна за по-аналитичните, но трудно мобилизира политиците извън принудата на кризите. Неравномерността на глобализационните динамики и острата нужда от коригиращи политики са вече в много по-голяма степен част от колективното политическо съзнание.

Може би най-завършените дебати бяха фокусирани върху дигиталната икономика и бързото възникване на изцяло нов модел за създаване на просперитет. Той е базиран не просто на технологични въведения, но и на изкуствен интелект, „големи данни“, обработка на символна информация и т.н. Няма съмнение, че дигиталното вече не се приема като сектор, а като изцяло нова база на стопанското развитие. Това е поле на съгласие и вече присъства дори в реториката на политиците, които обикновено се затрудняват с разбирането на случващото се около тях. За даденост се приемат и разместващите последствия от тази промяна, важността на дигиталната грамотност, опасността от разширяване на неравенството, нуждата от бърза и радикална промяна в образователните системи. Вече са изработени и профили на бъдещите способности, които хората ще трябва да имат, ако желаят да просперират в новата икономика. Много представители на големи компании разбират необходимостта от участие в този грандиозен процес на трансформация на икономиката и политиките, които трябва да я направят успешна. Надигащото се недоволство срещу много от тях със сигурност е фактор в това тяхно желание, но постигането на компромис между сътрудничество и регулации няма да е лесно. Дигиталната икономика е не просто „новото нормално“, но е вече обект на дълбоко съгласие и нарастващ брой идеи, инициативи и политики, които са на разположение за тези, които вярват в активното управление на промените.

Най-любопитният контраст на тазгодишния Давос обаче се състои в по-доброто осмисляне на случващото се в глобалния сват и упоритата инерция и клишета на подходите и политиките към него. Това бе най-видимо в участията на основни политически лидери на водещите държави. Ангела Меркел представи уморен прагматизъм, който по-скоро върви тромаво след скоростните промени. В него отсъства не просто увереност и енергия, но и ясна управленска перспектива, което е напълно логично на фона на случващото в самата Германия. Политическата слабост на Тереза Мей отнема от немалкото интересни неща, които британците правят, а полупразната зала бе ясен знак за намаляващата значимост на страната, затънала в управленски хаос около Брекзит. Доналд Тръмп прозвуча като търговец, който рекламира страната си и видимо притъпи острата анти-глобализационна реторика от предизборната кампания и първите месеци в Белия дом. Нарендра Моди бе по-скоро фокусиран върху това да направи контрапункт на силното участие на китайския президент отпреди година. Единствено Емануел Макрон предложи по-цялостен политически и управленски прочит на случващото се и наред с добрия общ анализ очерта конкретни политики за справяне със сегашните проблеми. Като цяло обаче политическите лидери не дадоха достатъчно доказателства, че схващат напълно сегашния свят и важността на идните години за неговото правилно управление.

Цялостното излъчване на Давос дразни мнозина, но едва ли са много хората, които отричат смисъла на подобно вглеждане в света около нас. Българският премиер също взе участие тази година, макар че от него трудно ще чуете много по дискутираните теми. По нашите земи традиционно не се занимаваме с подобни неща и на нас светът ни се случва, а не е обект на осмисляне и моделиране. Политическото ни ежедневие е запълнено с далеч по-важни неща, а публичното пространство е отвлечено и има всякакви други задачи, но не и да стимулира дебат и генерира общи решения. Извън страната ни обаче неспирните кризи и скоростта на промените се осмислят все по-пълноценно, макар политическото въображение да остава доста зад тях. Липсва свързващия елемент на лидерството. Там където то се появи, ще можете да откриете утрешния успех.

Светът е счупен и клишета дебнат отвсякъде

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top