Студентски дебюти

Сезонът на българските политически „Оскари“ („Изкуството да се фрагментираш“)

Сезонът на филмовите награди започва в края на всяка календарна година и минава през няколко престижни събития, сред които се отличават тези на Гилдията на киноактьорите, „Златните глобуси“, Британската академия за филмово и телевизионно изкуство, френските „Сезари“ и накрая пиршеството от филмово изкуство и награждаване на таланти завършва с връчването на наградите „Оскар“. През призмата на медиите тази година филмовите събития повсеместно се намесиха в политиката и се превърнаха в трибуна на холивудския киноелит за изразяване на лични позиции във връзка с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ.

Не е тайна, че носителите на най-много номинации и награди „Оскар“ подбират ролите си далновидно – по начин, който разгръща максимално потенциала им да демонстрират пъстра гама от различни персонажи на големия екран. Трикратната носителка на награда „Оскар“, Мерил Стрийп попадна във фокуса на медиите и стана повод за написването на не един политически анализ, като това за първи път я постави в светлините на прожекторите не с таланта, а с политическия й коментар, изразен по време на филмова церемония. Оставяме настрана емоциите, които Стрийп предизвика с политическата си реч и се съсредоточаваме изцяло върху изкуството и таланта – тогава за нея ще кажем: „Във всяка следваща роля е напълно различна от това, което сме виждали досега“. Това е талантът в киното – да избираш диаметрално противоположни роли и да се превъплъщаваш успешно във всяка една от тях. И не на всеки се получава. Особено ако обърнем поглед към политиката.

Да бъдеш различен, когато не си, сигурно не е лека задача. Понеже често се случва в родните анализи да коментираме „политическите актьори“ на „политическата сцена“, човек намира повод да се запита дали нашите политици напоследък не приемат това свое амплоа една идея по-буквално от необходимото, за да ни накарат да констатираме, че всяка следваща тяхна роля е напълно идентична с онези, които сме виждали досега (но пък търси различни електорални резултати). Новите политически проекти са със старите режисьори, същите главни роли, ползват адаптиран сценарий, а в много краен случай се сдобиват с нов, нишов сюжет. И освен това се оказва, че се множат безкрайно – до степен, че един обикновен наблюдател трудно запомня кой къде се е позиционирал и кое е най-прясното политическо движение, което е учредил. Новият и модерен похват се състои в това, че част от тях не си самоопределят идеологията – това се прави в случай, че допуснем развой на събитията, в който неопределеността им осигури самостоятелно явяване на парламентарните избори, а непосредствено след тях, всеки си постига крайната цел– помитането на политическата система/преборването на корупцията по високите етажи на съдебната власт/сдобиването с „огледало за обратно виждане“/капитулация на мафията/осигуряване на евтин бензин във всяка община и пр. Общо взето, за всеки проект – по една задача. Малко, но от сърце.

Тазгодишните номинации на българската политическа филмова сцена са както следват:

  • Най-добър режисьор – Радан Кънев с „Нова република“.

ДСБ кротко, но сигурно се готвеше да даде своята подкрепа за „Да, България“ и Христо Иванов, когато последният отхвърли всякакво евентуално парньорство. Кънев бързо излезе от ситуацията, сложи на място всички псевдодесни, лепна си етикет на единствената алтернатива на ГЕРБ, та сега и той ще се бори срещу корупцията, макар и самостоятелно, малко в ъгъла и сянката на новите политически звезди. Но по-добре с политически проект, отколкото в „килера“ на ГЕРБ, или изобщо без власт.

  • В категорията за най-добър филм най-много номинации получава „Изкуството да се фрагментираш“.

Академията препоръчва до края на месец февруари да се роят поне по два политически субекта на седмица, за да успее някой да направи реална конкуренция на Реформаторския блок и неговите дисиденти. Иначе тази категория са я спечелили безвъзвратно. Как ще разяснят кой каква отговорност носи за целостта на дясното политическо пространство и как ще си поделят статуетката, остава тяхна отговорност.

  • „Оригинален сценарий“ – Татяна Дончева.

Председателката на „Движение 21“ винаги има толкова много и различни конспиративни сценарии и информационен поток, който е готова да сподели с обикновения зрител, че ние единодушно решихме да ѝ връчим статуетката за оригинален сценарий. А, трябва между другото да признаем, че съществен принос за наградата има и съвсем прясно установената ѝ коалиция с новото АБВ. Оригинален сценарий за оригинално ляво.

  • Главна мъжка роля – пак Радан Кънев.

Начинът, по който помете доскорошните си идеологически съмишлеци в лицето на РБ, като ги сведе до определението „килер“, докато те му подаваха ръка, а после се опитваха да се разведат с него, ако не друго, то поне цивилизовано. Академията оценява, че Кънев се въплъщава най-добре в драмите. А драмите са любимият ни филмов жанр.

  • Поддържаща мъжка роля – Петър Москов, бивш министър на здравеопазването.

„Живо месо не може да бъде късано от десницата в името на лична амбиция“, заяви Москов на първия конгрес на РБ. Стой, та гледай какъв талантлив месар ще се окаже бившият лидер на ДСБ и носител на най-много номинации в тазгодишното издание на българските политически награди, Радан Кънев.

  • Главна женска роля – Мeглена Кунева.

В стоическите си опити да запази целостта на РБ, които започнаха още от края на миналата година, когато умело се опитваше да ни убеди в целостта на блока, и достигнаха своята кулминация на конгреса на РБ през януари, когато прочувствено попита:  „Не е ли това мечтата ни завинаги?“, Меглена Кунева доказа и за пореден път затвърди актьорския си талант, като по този начин заслужи нашето признание в една от най-важните категории.

  • Поддържаща женска роля – Татяна Дончева.

Татяна Дончева печели в две посоки, от една и съща продукция. Тя е в ролята на най-големия конспиратор на българската политическа сцена, затова Академията реши да я възнагради заради таланта ѝ да разобличава лошите. Най-новат роля включва също „загърбване на сложни отношения и подаване на ръка“. С АБВ. Заради България.

  • Чуждоезичен филм – „Да България“.

Тъй като никой не разбира за какво точно иде реч, освен, че целта е да се политизираме и да осъществим цялостна съдебна реформа. Останалите юридически термини май са далеч от обикновения избирател на левицата, десницата, РБ (или поне каквото остана от тях).

  • В категорията за най-добър саундтрак убедително води музикалната тема на „Изкуството да се фрагментираш“, а именно – „Развод ми дай“ 2.0.
  • Най-добър дизайн на костюм – ПП АБВ

АБВ смени председателя си и пое към изборите с нов костюм, ултра ляв. Вълкът козината си мени, но нрава – не. Да не забравяме също, че вълкът се коалира с Татяна Дончева, а пък Дончева, както всички знаем, обича кротко да промъква вълци и овце  през Дунава. В този смисъл, Академията таи надежди, че костюмът на АБВ също е изработен от някакъв водоустойчив шушляк, че ако вземе да се обърне лодката на Дончева… отиде „Оскара“ на новите АБВ-ейци..

  • Награда за цялостен принос – тази награда еднозначно се връчва на Бойко Борисов.

Ето как завършваме. Както се казва, последно, но на първо място. Има такива категории, в които няма как да номинираме повече от един актьор. Тук консенсусът е налице – не може да раздаваме някакви си награди и същевременно да не не отличим Бойко Борисов в категорията за цялостен принос. Академията прилежно е опаковала статуетката в лентичка, която експремиерът трябва да среже тържествено при връчването на наградата.

Както знаете, церемонията по връчването на политическите награди „Оскар“ ще се състои в края на месец февруари. Избрали сме трибуната на Народното събрание, понеже сега това имаме като свободна трибуна. Цецка Цачева ще я води, защото филмовите церемонии се водят от актьори с отличително чувство за хумор. Академията също препоръчва да следите отблизо предстоящатата кампания на политическите партии, както и парламентарните заседания на следващото ОНС, за да проследите потенциалните нови сюжети и актьори, достойни за номинация през следващия сезон на филмовите награди.

……………………………..

„Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

Сезонът на българските политически „Оскари“ („Изкуството да се фрагментираш“)

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top