Статии

След изборите, преди изборите IV: „Демократична България“ и новите претенденти

Отминалите местни избори потвърдиха статута на „Демократична България“ като най-радикална опозиция на правителството, но не я приближаха до позиция, от която могат да направят много по въпроса. Партиите в нея поне избегнаха стратегическата грешка да се явят разделени, което преди две години им струва участие в законодателната власт и значима публична платформа за общуване с обществото. Подобна маргинализация в българския публичен контекст особено ограничава възможностите за структурирана комуникация и коалицията очевидно е затруднена от тази политическа реалност. „Градската десница“ продължава да е единствената формация, която държи в общественото внимание ключови теми като случващото се в съдебната система, предлага, макар и спорадични, критики на начина на управление и различни секторни безобразия, атакува сервилността спрямо Москва и множеството енергийни заслони на властта към руските интереси. Спечелването на вота в различни райони на София позволява на формацията да създаде политически блок, който може да увеличи влиянието й и да създаде платформа за генериране на различни управленски идеи. Това ще допринесе за преодоляване на ограничения й достъп до традиционните медии и може да й помогне да излезе от политическото кьоше, в което се намира.

В същото време, добре познати проблеми не се придвижват към разрешаване, докато други дори се задълбочават. Политическата география остава все така ограничена до София и няколко големи града и няма признаци на разширяване. Няма и очевидна организационна и политическа стратегия за промяна на това състояние. На моменти, знаковите проблеми, върху които се фокусира коалицията наподобяват фиксация и не позволяват генерирането на по-цялостна политическа алтернатива. Самите лидери нямат особено желание да излязат от комфорта на реториката на добре познатите теми. Очевидна е необходимостта от личностно и биографично освежаване, успехът на Борис Бонев ясно илюстрира това. Тактическата подкрепа на леви избиратели на втория тур в София допълнително подкопава тезата за значим електорален скок, както и устойчивостта на изборните победи. В нея има и доза политическа ирония, за мнозина и горчивина. Други проблеми се задълбочават. Завръщането на агресивна и непримирима критика към ГЕРБ рискува да отдалечи „ДБ“ от самия терен на политическото и да я консолидира като суб-културна общност, която просто не може вече да намери приемлива етична съвместимост на терена на политиката и управлението. Цената на подобен ход е де факто отказ от ефективна социална и политическа промяна. Идейният облик на коалицията също поставя въпроси. Тя отказва да се изправи пред дилемата дали ще консолидира такъв или ще остане вариант на мини-съюз на демократичните сили. Докато обаче трае този отказ, инерцията по-скоро я тласка към идентичност по-близка до тази на „Да, България“, донякъде на „Зелените“ и реално маргинализира предходния двигател в лицето на ДСБ.

Мая Манолова без съмнение притежава най-съществените основания за политическо бъдеще сред актуалните претенденти. Тя е бенефициент на политическа еволюция, която й позволява да търси успешно подкрепа в цялата системна палитра и всъщност резултатът от кметските избори потвърждава това. Нейният произход и знакова публичност е лява, там и паметта и принадлежността имат най-голяма значение. Турбо популизмът от битието й на обществен защитник пък разшири нейната разпознаваемост и подкрепа в центристка посока, както и сред традиционно политически неоцветените. Този феномен може да се окаже краткотраен, защото е свързан с конкретната й активност в институцията, но тя със сигурност ще търси начин да я възпроизведе през идните месеци. Вдясно пък, тя се оказа бенефициент на тактическата готовност на мнозина да я подкрепят като наказателен инструмент срещу Бойко Борисов. В разделени политически системи като българската, това не е несъществено. Негативите пред нейното политическо развитие пък са достатъчно добре известни: изтъркана претенция за анти-системност, прекалена идеологическа еластичност, агресивен стил на поведение и егоцентризъм, който е пречка пред структуриране на колективен политически субект. Манолова със сигурност ще продължи участието си в политиката, но е видимо, че в момента не е в състояние да вземе решение накъде. Тя остава по-скоро мажоритарен играч и със сигурност ще се замисли за президентските избори. Възможно е обаче да опита и изграждането на така необходимия трети коалиционен партньор вляво. Може пък и просто да изчаква някакво неустоимо политическо предложение.

Политическият проект на Слави Трифонов рискува да се превърне в пушката на стената, която така и никога няма да гръмне. Или поне не достатъчно силно. Шоуменът на няколко пъти заплашва да скочи в политиката и да „разтресе блатото“, но така и не го прави. Присъдружни коментатори видяха в това стратегическа виртуозност. Реалността очевидно е доста по-банална и по-скоро подсказва превръщането на тази заплаха в бизнес аргумент. Трифонов на няколко пъти вдигаше политическата температура, направи референдум, игра си на „глас на народа“, предостави предаването си за най-различни критици на най-различни правителства. Предложи себе си за безкористен глас на нетърпимото недоволство на народните маси, обяви, че „няма такава държава“. Без да обясни каква точно иска той и как смята да я постигне, отвъд баналните инструментални аргументи ала мажоритарни избори и референдуми. Наличието на собствена телевизия, макар и периферна, му позволява безконтролно и непрестанно да лансира всякакви тези, удобство което не притежаваше в най-големия частен канал. Българският политически опит подсказва, че това е вече неизменна и добра платформа за политическо представителство. Очевидно е, че Трифонов е от малкото фигури около които може да се опита създаването на реален нов играч, който е необходим за разбутване на доста статичното разположение на силите. Комбинацията от нео-чалга, бутафорно патриотарство и социално ръмжене няма как поне да не бъде пробвана от полит инженерите. Остава съмнението, че продуктът й ще отиде при този с най-голяма оферта.

След изборите, преди изборите IV: „Демократична България“ и новите претенденти

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top