Студентски дебюти

Сравнителен анализ на коалиционни патерици

Отминаха онези младежки години на ГЕРБ, в които  с блага усмивка и бодри обещания успяваха да спечелят 117 мандата. Отмина времето, когато премиерът можеше да издигне и магаре за президент и то да бъде избрано. Обещанията поувехнаха, надеждите за промяна избледняха, ГЕРБ постепенно се превърна в мейнстрийм партия. Все още продължава да е най-голямата партия и да събира над милион гласа. Но настъпващият старчески задух и болките в ставите, я принуждават да подпомага управленческия си марш с коалиционни патерици – през  2014 г. с Реформаторския блок и АБВ на Първанов, сега с патриотичната троицата Симеонов, Каракачанов, Сидеров. Струва си да сравним „коалиционния прощъпулник” на патриотите с този на предишните им колеги-патерици, защото това би могло да се окаже ценен ключ за анализ на бъдещето им.

Коалиционните споразумения като юридическа основа за партньорството на политическите субекти е първият обект на изследване, на който трябва да обърнем внимание. Зад общите приказки в тях можем да открием както механизмите за приемане на решения, така и приоритетите, а защо не и самия маниер на коалиционност. Управлението през 2014 г. беше скрепено със коалиционно споразумение между РБ и ГЕРБ, подкрепено от споразумение на АБВ с ГЕРБ. Сегашното общо управление, освен коалиционно споразумение, е скрепено също и с управленска програма от цели (само?) 21 страници.

Като всяка диалектика на противоречиви идеи и коалиционните споразумения започват с аргументацията за неизбежността на коалицията. През 2014 г. тези аргументи се търсеха в „трудната икономическа ситуация в страната”, „сложната и пълна със заплахи международната обстановка”. Тези причини и сега са на въоръжение, но фокусът е изместен. При коалицията ГЕРБ-РБ приоритет беше икономическият възход. (В духа на българската политическа диалектика още се усмихвам на израза на М. Кунева „Реформата означава стабилност на държавата и много ще държим на това”.) При ГЕРБ-ОП фокусът вече е върху сигурността. Това, което свързва двете коалиционни споразумения са евроатлантическите ценности, които ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България) не могат до изоставят, защото те са най-силният и може би единствен идентификационен маркер за тях. И се наложи патриотите, дори и Сидеров, да ги приемат, макар и с противогаз. Особено покъртителна в това отношение е еволюцията на Волен Сидеров – от Homo Patrioticus NoEuroUnious се превърна в Homo Scepticus. Кой знае, след още някоя година в управление може дори и до  фен на Меркел да еволюира.

Колкото до механизмите, заложени в споразуменията, трябва да се каже, че си приличат, но като че ли  точно малките разлики дават основание да се мисли, че герберите са се опарили от премеждията на кабинета Борисов 2 и по пътя на изстрадания опит са стигнали до тези „поправки в запетаите”.  Интересен нюанс е точка седем, от коалиционното споразумение на ГЕРБ и  РБ,  която гласеше: „Право на окончателно решение при персоналните назначения в правителството и органите принадлежи на министър-председателя”. Тази клауза отсъства в настоящото коалиционно споразумение. Нововъведение е и органът на Политическия съвет в състав от по трима представители на ГЕРБ и на ОП, който трябва да изглажда противоречията в коалицията на високо ниво. Клаузата за „особено мнение”, заложена в споразумението на РБ и ГЕРБ, която по същество даваше право на хора в кабинета и в парламента от двете партии да изповядват различно мнение от самото ръководство на партиите, е премахната в настоящото споразумение между ОП и ГЕРБ, а също и изискването „законодателна инициатива от съществено значение да се представя на вниманието на съответния министър”. Тези промени могат да изглеждат дребни нюанси, но те определено работят за  създаването на по-дисциплинирано мнозинство, с централизирано взимане на решения.

Друг  ключов аспект за разбирането на коалиционните отношения е начинът, по който се водиха преговори и се излъчваха посланията в медиите. Кабинетът Борисов 2  беше предхождан от една объркваща и до голяма степен отблъскваща прелюдия, главният герой на която бе РБ. По време на изборите и в началото на преговорите за коалицията реформаторите заеха категорична позиция, изразена от лидера на ДСБ Радан Кънев с думите: “Аз съм в обещание пред българските граждани, че няма да подкрепя правителство, в което Борисов е премиер.” Впоследствие лидерът на СДС Божидар Лукарски се изпусна, че условието „Борисов да не е бъдещият министър-председател, а Цветанов да не е министър“ е било само “трик за вдигане на нашия електорат”.

В периферията на тези пазарлъци Патриотичният фронт тихичко калкулираше плюсовете и минусите от една подкрепа на кабинет на Борисов 2 в „името на стабилно мнозинство“. ГЕРБ се направиха, че са готови да се заиграят с патриотите и това предреши колебанията на реформаторите. Буквално в същия ден – 16.10.14 г., когато в Патриотичният фронт стигнаха до решението да подкрепят едно стабилно управление на страната, Радан Кънев претърпя “душевен катарзис” и излезе с нова позиция на Блока – че е разумно да се преговаря с председателя на ГЕРБ.

В крайна сметка въпреки цялата тази размяна на скрити и явни обиди, които идваха и от двете страни, РБ и ГЕРБ стигнаха до решението да „споделят отговорността” от управлението.

Така започна този евтин сапунен сериал, сценарият за който беше написан без особено въображение и изигран посредствено.

В него роли, макар и второстепенни, имаха и по-малките партии – ПФ и АБВ. Още на първата си среща с преговарящия екип на ГЕРБ хората на Първанов декларираха удивително сходство в програмите си. Оказа се, че лявата АБВ приема 14 от общо 18 точки в програмата на дясната ГЕРБ. Малко преди втория кръг от консултации АБВ се дръпнаха и заявиха, че няма да участват в дясноцентристка коалиция между ГЕРБ, РБ и ПФ, тъй като тя не би довела до необходимата стабилност.

Патриотите ту подписваха споразумения, ту отказваха да участват със свои министри, ту приемаха, но с експерти, а не политици… Европейската народна партия също се изказа категорично против тяхното участие в бъдещия кабинет. Като крайно те останаха да подкрепят, без да участват. Което даде възможност на председателят на ПГ на АБВ Ивайло Калфин да стигне до истината за своята роля в бъдещето управление: „Сега е моментът да се прояви национално съгласие и отговорност, да си поприберем партийните претенции…”

В крайна сметка под звездата на умиращото КТБ и десетки часове преговори на 7 ноември се роди познатата формула 3+1.

Но меденият месец между ГЕРБ, РБ и АБВ продължи само десет дена.

Първата пречка пред политическия гювеч 3+1, която обаче бързо беше преодоляна, бе коледната добавка за пенсиите, за която вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин настояваше. Борисов, който искаше да демонстрира съгласието в кабинета и ясно да подчертае разликата между своето управление и това на Орешарски, „което съсипа страната”, бързо  отстъпи и убеди финансовия министър да намери нужните средства. Още нерешен този проблем, изникна нов. Патриотите и в частност НФСБ  скочиха срещу зам.-министъра на отбраната Орхан Исмаилов, излъчен от НПСД, защото уж бил кадър на ДПС, започнал кариерата си в турската партия. В последствие се оказа, че човекът не е имал нищо общо с ДПС и бурята в чашата вода постепенно утихна. За да бъде сменена от нова – партията на Кунева ДБГ остана без областен управител и тя категорично настоя пред Борисов да се преразгледат назначенията. И ден след ден, наноскадал след наноскандал…

На фона на това раждането на кабинета Борисов 3 бе извършено с „цезарово сечение” – леко и спокойно и доколкото имаше някаква интрига, то тя беше главно около това с колко  ще скочат пенсиите. Е, имаше и някои болезнени контракции. Като симулираните напъни на патриотите за голяма коалиция между трите първи партии – ГЕРБ, БСП и ОП. Което не беше нищо повече, освен изнудване с оглед на разпределението на бъдещите постове. За разлика от предишното управление, този път патриотите ясно заявиха желанието си да носят отговорност за управлението. С нарасналото самочувствие на трета политическа сила те поискаха сериозен дял във властта. И ГЕРБ не бяха против да им ги дадат.

Предимството на това да имаш „коалиционни партерици” е, че когато се спънеш, има на какво да се опреш и, още по-важно, кого да обвиниш.

С една дума коалирането между ГЕРБ и патриотите вървеше толкова гладко, че Борисов се реши сам да води преговорите, за разлика от 2014 г., когато пусна първо „трите каки“ (Цачева-Бъчварова и Менда Стоянова) да омаломощят реформаторите. И никой не обърна внимание на многократните заявки на Марешки за включване в коалицията, за министерски постове и дори за премиерския пост. Коалицията има мнозинство и без него. А към днешна дата може да се добави и това, че явно ГЕРБ и Борисов са имали други планове за него. Ударите върху „Воля“ и лично върху Марешки следват един след друг.

Освен по-високата степен на коалиционно единство в поведението и решенията на кабинета Борисов 3, прави впечатление и това, че трипартийната коалиция Обединени патриоти се държи до голяма степен като единен политически субект. Патриотите са дисциплинирани, рядко имат противоречия в тезите и решенията, гласуват единно. За разлика от 2014 г., когато Слави Бинев и Велизар Енчев гласуваха срещу кабинета Борисов 2, подкрепян от Патриотичния фронт. По този въпрос дори коалиционните партньори на ОП отбелязват. “При “Реформаторския блок” се търсеше единоначалието, докато при обединените патриоти, поне така изглежда отвън, те вътре помежду си са си уредили взаимоотношенията и взимането на решения”, коментира Владислав Горанов.

А изглежда и същинската коалиция е добре уредена, след като има предварително уредени конкретни становища по-които неразбирателството не е проблем – пенсии, изборен кодекс, закон за улегналост. Не бива да подценяваме и факта, че числата са в ползата на това правителство, както и доста по –деполитизираната обстановка спрямо 2014 г. А колкото до мимолетните „фашистки“ скандали, то те нито са нещо ново, нито са нещо трайно. Раждат се и умират за ден без да оставят повече от няколко празни стола на чиновници в подножието на йерархията.

И така към днешна дата коалицията между ГЕРБ и ОП изглежда стабилна. Във всеки случай много по-стабилна от тази между ГЕРБ и РБ. Патриотите със сигурност нямат желание да тормозят Борисов с постоянни натяквания за съдебна реформа. И добре разбират, че заиграването му с референдума и смяната на избирателната система преследва главно популистки цели.

Разбира се винаги съществува опасност от „черен лебед“. Като изказването на министър Захариева, че щом сме признали държавата Македония, значи сме признали и македонския език. Което патриотите се направиха, че не са чули. Но по тази тема не биха могли дълго да се правят на глухи без политически последствия. Освен това не бива да се забравя, че постоянството не е сред основните черти в характера нито на Борисов, нито на Симеонов, още по-малко на Сидеров. И не става дума само за идеи и програми. Когато се дели обща баница винаги някой остава разочарован и недоволен.

………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

 

Сравнителен анализ на коалиционни патерици

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top