Студентски дебюти

Старите и нови коалиционни неволи на левицата

Ако модната дума в политиката за 2016 г. беше „стабилност“, то в началото на 2017 г. голяма скорост набра „коалиция“. Държавното управление и администрация останаха в шах след неочаквакваната оставка на правителството „Борисов-2“ и всички погледи сега са насочени към следващото Народно събрание и новото властово уравнение, което анализаторите мъчат още от миналата година. Без излишни драми България е вече 4 години в политическа криза, и без ясни решения за излизането от нея. Но за разлика от 2013 г., въпросът „Кой“ не стои така централно, липсва ясната фигура на обществения враг (Орешарски и Пеевски), няма ги и спасителите (Борисов и Реформаторите днес не са това, което бяха през 2014 г.). Подобна е обаче ситуацията с алтернативите на „Борисов-3“.

През 2014 г. 8 политически субекта се превърнаха в парламентарни сили и за тези 3 години всеки от тях си изгради определен имидж и отношение към двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП. ГЕРБ и Реформаторският блок се „венчаха“ сравнително бързо с покровителството на ЕНП, въпреки предизборните атаки помежду си, а към тях се преориентира патриотичната коалиция (НФСБ-ВМРО) и дори лявоцентристката АБВ. В опозиция останаха предишните партньори от БСП и ДПС, „златният“ пръст на „Атака“, както и трудната за определяне коалиция БДЦ (ББЦ) на Николай Бареков и близките на бизнесмена Христо Ковачки.

Периодът 2013-14 година беше от най-трудните за БСП не само заради незавършения мандат и силно негативните оценки към „червеното“ управление, но и поради настъпилата  тежка фрагментация на левицата. Отцепиха се знакови фигури като Георги Първанов, Ивайло Калфин, Румен Петков, Татяна Дончева и други, възникнаха нови политически субекти, оспорващи доминацията на БСП в лявото политическо пространство. БСП изпадна в тотален колапс, който не успя да спре нито с нови партийни документи, нито с промяна на реториката спрямо ДПС.
Голямата промяна дойде колкото отвътре, толкова и отвън. За няколко месеца, от избора на Корнелия Нинова до победата на Румен Радев, БСП съумя да излезе от ситуацията на притисната и безгласна опозиция. Надали някой е очаквал сринатата от 2014 г. столетница да се бори с ГЕРБ за първото място на парламентарните избори, нито пък е очаквал ГЕРБ да загуби президентските, още по-малко от БСП. И все пак БСП успя да излезе срещу дежурните другарски обяснения, че трябва да се състезава с вътрешнопартиен кандидат и издигна надпартиен генерал. Изборът не беше случаен. Армията и църквата са едни от малко институции в България с все още традиционно голяма подкрепа, за разлика от полиция, Народно събрание, прокуратура. Новият лидер, Корнелия Нинова, издигна своята лична кандидатура в лицето на генерал Радев, който на символно ниво въплъщаваше всичко това, което Плевнелиев не успя – мъжкарство, твърди позиции и принципност, сериозно уважение в сферата си. И при това генерал. БСП осъзна, че подобна фигура може да привлече масиран протестен вот, който да разшири периферията на гласовете над онези 505 хиляди гласа от 2014 г. И стратегията успя.

Промяната имаше и своя външнополитически контекст – кризата на еврозоната, дълговете на южните държави, тероризмът, бежанската криза, кризата във взаимоотношенията с Русия, Брекзит, засилването на национализма и евроскептицизма преобърнаха доминиращата от 1989 г. представа на либерално-демократична европейска хармония. Силно теоретичната възможност за Европа на няколко скорости стана факт и се обсъжда открито, Великобритания гласува с референдум напускането си от ЕС, а сблъсъкът между Хилари Клинтън и Донал Тръмп доказа, че ценностите на днешния свят не са непроменими и консервативно-националистическата вълна не е за подценяване. От посочените кризи с най-голямо значение в кампанията се оказаха бежанците и Русия. БСП застана за първи път на открито проруски позиции и остро отхвърли разселването на бежанците по места. Това беше сигнал, че при подходящите политически условия дори характерната за левите партии солидарност може да се видоизмени в неприязън.

БСП успя да направи и други промени, на чиято база партията се надява да стане по-удобен мандатоносител за останалите политически формации от основния конкурент – ГЕРБ. На първо място, прокарана беше „историческата“ промяна – председателят на партията да бъде избиран от всички членове, а народните представители да заемат депутатските банки максимум 12 години. Дали въпрос на желание за реално обновление на лицата или разчистване на сметки, ще разберем в бъдеще. Но тези безсъмнено демократични мерки повлияха ободряващо на левите симпатизанти, вдъхвайки им надежда, че може би БСП е намерила своя нов лидер-победител.
На второ място, БСП пое стремителен курс, подчертаващ българските основи на партията в ситуацията на всеобщо патриотично говорене. Той е силно изразен в икономическата програма – задължителни квоти от български стоки за супермаркетите (да се разбира „Подкрепяме българското“), нова индустриална политика и възстановяване на проектите от енергийния шлем на Георги Първанов, дори фондове за млади софтуерни специалисти с желание за предприемачество и т.н.
Нинова е и единственият политик, лидер на партия от ПЕС, който открито заяви, че бъде ли избран за премиер, ще гласува с вето за отпадане на санкциите срещу Русия, тема характерна за електората на БСП, но и също така деликатна за повечето българи с топли чувства към Русия.

Последна, но не и по важност, се оказа коалиционната политика на БСП, която винаги е страдала от проблема с качеството на формациите, които участват във форматите й. Тяхното количество трябваше да придаде на партията обществена значимост и усещане за „широк фронт“, но реално най-вече става въпрос за процентното разпределение на средствата от субсидията. Нинова сложи край на безпринципната коалиционна култура като намали субсидийното разпределение за малките партии в коалицията, извади ромските организации (знак към Патриотите) и комуничестическите в голямата им част и започна да търси подкрепа от всички възможни патриотични клубове и по-дребни националистически организации. Прагматично, в новата „БСП за България“ намериха място само още 5 партии в сравнение с 13-те във формата „ БСП – Лява България“. Сред тях отново след дълги години място намери ПК „Екогласност“ на Александър Каракачанов, известната в миналото с подкрепата си за Възродителния процес партия „Нова зора“, както и ПК „Тракия“ – партията на тракийските изселници, заредена със силен патриотичен патос, но и множество симпатизанти. БСП успя и да презареди листите си по места с различни интелектуалци и университетски преподаватели, популярни журналисти, немалка част от които са сред новите парламентаристи.

Столетницата се готвеше за шеметен обрат спрямо 2014 г. и с надежда да постигне резултатите на Радев от миналата есен. И тя възвърна формата си, набирайки над 955 хиляди гласа в сравнение с онези близо два пъти по-малко през 2014 г., очевидно преконсолидирайки левия вот около себе си. През 2014 г. АБВ получи 136 хиляди гласа и 4,15%, а Движение 21 – 39 хиляди и 1,2%. Днес сумарно коалицията „АБВ-Движение 21“ се добра до 54 хиляди или 1,55%, три пъти по-нисък резултат и трайно затвори пътищата си на развитие, както и сложи край на хипотезата за оспорване на доминацията на БСП в лявото политическо пространство.

Сравнително близкият до ГЕРБ резултат открива тежкия въпрос: какво правим след изборите. Няма нищо по-естествено управляващата досега коалиция около ГЕРБ да се възпроизведе отново чрез ГЕРБ и Обединените патриоти (ОП) с възможното участие на „Воля“ на Марешки. И все пак този вариант не е сигурен. Не бива да се изключва и блокаж, при който никоя партия не може да състави кабинет и вървим към нови избори. Ключово е изявлението на Корнелия Нинова в изборната нощ, че ако ГЕРБ не състави правителство, то БСП ще се опита. Ако поразсъждаваме над тази хипотеза, която обяснимо остава в сянката на бъдещите преговори на ГЕРБ, БСП има пред себе си няколко варианта за съставяне на кабинет.

1) „Добрата“ стара коалиция с ДПС. За разлика от Сергей Станишев и Михаил Миков, Нинова неведнъж се е изказвала против коалиция с ДПС. Досегашният опит с Тройната коалиция и управлението на Орешарски им навлече на два пъти огромни електорални и имиджови загуби. Такава коалиция и опит за правителство плаши и с перспективата за нови протести и разединение в средите на БСП, вариант, който социалистите не могат да си позволи за трети път в рамките на толкова кратък период. ДПС е партия non grata.

2) Коалиция с Патриотите и Марешки. Този вариант изглежда най-удачен, въпреки многото неясноти около позициите на трите формации, съставящи ОП, както и на позиционирането на Марешки, който ще взема коалиционни решения според собствените си бизнес интереси. Патриотите се борят за позицията на ДПС като балансьор между ГЕРБ и БСП и трета по значение политическа сила. Но на чисто програмно ниво могат да бъдат намерени доста съвпадения между социалисти и националисти. Само че докато ДПС е невъзможна за коалиция по вътрешни причини, то Патриотите с радикалните им изказвания са неудобни по външни. Неслучайно в кабинета „Борисов-2“ те бяха представени само на средни управленски нива и не изтъргуваха подкрепата си за министерски постове. Брюксел не гледа с добро око на коалиции на мейнстрийм партии с националисти от времето на Волфганг Шусел в Австрия през 2000 г., когато ЕС за първи път в историята си санкционира държава-членка, заради коалиционно допускане до властта на националиста Йорг Хайдер.

3) Голямата коалиция с ГЕРБ е доста нереалистичен вариант. Този ход няма да бъде приет от избирателите и на двете партии и ще ги компрометира взаимно, но ще зададе известна стабилност по времето на европейското ни председателство, в момент, в който България трябва да покаже стратегическа мисъл. Евентуалният натиск от Брюксел срещу открита коалиция между ГЕРБ и националистите е друг аргумент в полза на „голямокоалиционната“ хипотеза.

След 26 март БСП се сблъсква с нови трудности. От една страна, ново правителство около ГЕРБ ще отслаби устрема на социалистите и ще намали напрежението като пренесе енергичната размяна на реплики и противоборство предимно в Народното събрание – ползващо се така или иначе с изключително ниско доверие. Първата загуба за БСП начело с Корнелия Нинова може и да не й коства председателския пост, но ще засили боричканията между различните лобита в партията и БСП ще започне отново да произвежда предимно скандали. От чисто европейска гледна точка, нов упадък на БСП не е от полза за никого. Нека само си припомним, че левите гласове в Западна Европа не се изгубиха след краха на социалдемокрацията, например във Франция и Австрия, а просто се пренасочиха към крайната десница в лицето на Националния фронт и Партията на свободата. Добре е да имаме предвид, че в условията на общоевропейски кризи и западаща държавност крайните настроения могат да променят всичко, но не и към по-добро.

………………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

 

Старите и нови коалиционни неволи на левицата

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top