Коментари

Супер е, но дали е компютър?

България е напът да спечели съревнованието за най-голям брой суперкомпютри на глава от населението. Но по-важното е, че дори всеки сънародник един ден да разполага с такъв, ние отново ще докажем, че качеството на работата си остава същото и даже се влошава. А така човечеството най-сетне ще разбере какво е имал предвид Дълбоката мисъл, който на въпрос какъв е смисълът на живота, Вселена и всичко останало, след 7 млн. години отговори: 42…

Всъщност манията да се снабдяваме със суперкомпютри в по-ново време датира от 2008 г., когато бе обявено, че закупуването на подобна мощна машина – „уникална за Балканите“, ще решава сложни задачи от различни научни области, които ще имат практическо приложение. Тогава акад. Кирил Боянов, директор на Института по паралелна обработка на информацията при БАН, съобщи, че компютърът вече се намира в Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и е купен с държавни средства на преференциални цени, защото е за изследователски цели. По-късно се разбра, че цената е 5.4 млн. лв., а при откриването тогавашният премиер Сергей Станишев се похвали, че суперкомпютърът е произведен от лидера в този специфичен бизнес IBM и е от серията Blue Gene/P. „Машината е част от новооткрития Национален център по суперкомпютърни приложения, тя е сред най-бързите в света и е единствената в Източна Европа от този клас“, бодро ни информираха медиите.

Уви, през 2015 г. се оказа, че суперкомпютърът вече е поостарял, в резултат на което Българската академия на науките реши да си купи собствен срещу 3.3 млн. лв. без ДДС. „Новият ще бъде инсталиран в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, а от обществената поръчка личи, че той е предназначен за учените, но ще подкрепя и дейността на високотехнологични малки и средни предприятия, ИТ компании и софтуерни фирми. „Подобно на първата такава машина идеята е мощният компютър да се използва за обработка и анализ на много големи масиви от данни; виртуален дизайн на нови продукти, оценка на потребителските им качества и създаване на технологии за тяхното производство“. „Авитохол“, както бе кръстен компютърът, отново беше най-силната машина на Балканите, уникален за Източна Европа и т.н.

Междувременно и „Авитохол“ поостаря, при това без да се е чуло да е постигнал чутовни резултати. (А може и да се е чуло, но за сметка на това не се е видяло.) И така стигнахме до 2019-та, когато тържествено бе обявено, че у нас най-после ще заработи… първият суперкомпютър на Балканите. Предишните два – пак първи на Балканите, явно отидоха на кино, или поне това ни бе обяснено след срещата на премиера с еврокомисарката Мария Габриел и директора на Дирекция „Свързаност“ в ЕК Роберто Виола. „Тези машини обработват 4 млрд. информационни данни в секунда, с това ще се разкрият и нови работни места“, похвали се Бойко Борисов, като приоритет този път ще имат, каква изненада!, българските учени и бизнесът. Изграждането на един от осемте суперкомпютъра на ЕС у нас ще струва 18 млн. евро, а държавният бюджет ще осигури 2/3 от сумата, т.е. 12 млн. И много ясно: „Това ще бъде най-мощният суперкомпютър в Източна Европа“. Разбира се, и на Балканите!

Като теглим чертата, дотук по груби изчисления сме дали (или скоро ще дадем) за тези чудеса 33 млн. лева. Но ако догодина купим още една машина, примерно за 9 млн. лв., така ще получим общо 42 милиона. Отговорът на Дълбоката мисъл, следователно, ще бъде потвърден. Да, 42 е!

Е, това може да не е чак смисълът на живота, Вселената и всичко останало, но определено оправдава харченето на пари. Воден от амбицията на бившия Първи да управлява „нация техническа“, премиерът Борисов очевидно няма да жали средства (нашите, апропо), без значение, че тези суперкомпютри остаряват със скоростта на увяхването на маруля. И по-неприятното – че и докато наистина са „супер“, не е известно как точно се използват, при положение че само един поглед наоколо е достатъчен да не съзрем особена промяна. Напротив, от реденето на плочки през ремонтирането на ремонтираните булеварди до сривовете на електронни регистри се натрапва впечатлението, че те може би си стоят неразопаковани до закупуването на следващите. Или пък и с тях се работи така, както с реденето на плочки, ремонтирането на ремонтираното и т.н., и т.н.?

Мисълта ми е, че и в това отношение може да се окажем нефелни, за което свидетелстват множеството смешки за „нация техническа“ навремето. И най-вероятно точно това има предвид Мария Габриел, когато казва, че ще си върнем лидерството в областта. За нас, с други думи, пак ще се разказва като в онзи виц: „Попитали Радио Ереван: „Вярно ли е, че България е изнесла за Япония 500 компютъра?“. Радиото отговорило: „Има нещо вярно, само че не са били 500, а 500 хиляди, и не са били компютри, а компоти, и не са били за Япония, а за Германия, и не са били изнесени, а са били върнати“…

Та има нещо вярно и сега – в това няма никакво съмнение. Ако не друго, действително сме уникални, понеже третият наш суперкомпютър дори няма нужда да работи. В крайна сметка, и да работи – все тая, нулева файда. Все пак замислете се: егати и супермашината от 2008 г., щом не изчисли, че 11 години по-късно Бойко Борисов ще кара трети мандат и ще живеем в супер… компот от абсурди.

Супер е, но дали е компютър?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top