Статии

Театралният сезон започна

Ако българските политици се занимаваха с управление, сигурно стартиралият сезон сигурно можеше да бъде наречен политически. За подобни намерения обаче няма особени доказателства и затова театрално-пародийните елементи ще продължат да доминират. Още около пика на летните месеци Корнелия Нинова така вдигна адреналина и реториката, че следващата степен вече ще граничи с комична истерия. Играта на управляващи и опозиция при ключови казуси и решения отдавна прави твърде неприятно впечатление и нейното поведение едва ли ще извади много хора от усещането, че нейната роля се ограничава в сценографичен пълнеж. Търканията между Волен Сидеров и Валери Симеонов излъчват малко повече достоверност, макар там сблъсъците да са между противостоящи организирани интереси и политическо его. Плажните гонитби на двамата „националисти“ предизвикат единствено горчив смях, най-малкото защото хвърлят толкова много политическа енергия към толкова периферни въпроси. При това в едно лято, което ни даваше ежедневни поводи за усещане за разпад и безизходица. От ГЕРБ пък ни обясниха тънката разлика между политическата отговорност на подаването на оставки и политическата отговорност на тяхното неприемане. Така или иначе неумолимият цикъл е отново в изходна точка и навлизаме във финалната права на изборите за европейски Парламент през 2019 година.

Ако има остатъчна политическа логика, предсрочни парламентарни избори не би трябвало да има през идните месеци и те наистина изглеждат малко вероятни. Тезата за стабилността на управляващите е със сигурност вече банална и обект на множество критики, но тя има своето основание поне по отношение на общественото мнение. Там сме свидетели на продължаваща инертност и запазване на основните политически дистанции. Има известно нарастване на недоволството към кабинета, леко помръдване на желанието за предсрочни избори и минимално увеличение на подкрепата за нови субекти. Но тази комбинация по никакъв начин не генерира обществено осезаем натиск, който да разклати правителството по някакъв драматичен начин. БСП предозира с политическата истерия, вече „сред народа“, и нейното продължаване единствено допълнително ще илюстрира и без това отминаващата инерция на Нинова. Неочакваните събития и ситуативни кризи остават друга възможна динамика към предсрочен вот, но и тук правителството отнесе достатъчно удари през последните седмици без това обаче осезаемо да го отслаби електорално. Няма и съществени икономически основания за недоволство. Годишната база на средно нарастване на доходите е около 10%, а пари за гасене на пожари има достатъчно в хазната. Ключови дългосрочни проблеми се задълбочават (например, чуждестранни инвестиции, пазар на труда, регулации и сигурност), но това все още няма преки негативни последствия, които да са разпознаваеми за масовата публика.

Сегашният премиер е лишен и от двукратно използвания инструмент на изпреварващо предизвикване на парламентарни избори. Самият той доста точно заяви, че потретване на тази маневра ще е пародия особено в среда на отсъстващи големи политически и икономически драми. Той е по-скоро изправен пред проблема да върне и укрепи някакво доверие сред дясно-центристките избиратели, които го подкрепиха на последния вот, но които са силно разколебани от множеството реверанси по посока на Русия, видимото зацикляне на натовското членство и безличното европейско такова. Дистанцията между ГЕРБ и БСП не му позволява да игнорира безкрайно тези избиратели, защото без тях следваща негова победа ще става все по-трудна. Единственото що-годе убедително евентуално алиби за предсрочен вот са непрестанните крамоли между т.н. „обединени патриоти“, които са много повече разнородни канали за продажба на управленски позиции на различни лобита, отколкото радетели и автори на „национално отговорни“ политики. Разбира се, Борисов има допълнителната опция на гласовете на Веселин Марешки, но би могъл да реши да не я използва, ако му се ходи на избори. Все пак, тази възможност да капитализират власт е безпрецедентна и към настоящия момент алтернативите й не са особено апетитни и реалистични. Повторение на сценките „ала Орлов мост“ и няколко разбити физиономии от зимата на 2013 година пък ще е тежка пародия. Някакво повторение на вопъла на Борисов „не мога да гледам „Орлов мост“ окървавен“ ще е безмерен цирк.

В този контекст, основните политически маневри ще бъдат в три посоки. Първата е вече осезаемата нарастваща предизборна активност с оглед изборите за европейски Парламент през идната пролет и после местните през следващата есен. Този вот винаги се интерпретира национално, независимо която от евро  партиите ще се окаже краен победител в рамките на ЕС. Цветан Цветанов отдавна прави непрекъснати обиколки на страната и е на практика фокусиран единствено върху това, ако изключим спорадичните защитни включвания по различните мини кризи, които непрестанно вървят в страната. БСП също осезаемо вдигна изборната подготовка и ще вложи всичко от себе си, за да подкопае през април предимството на управляващата партия. Вече дори официално „слезе при народа“. Втората линия на маневри е свързана с евентуалните бъдещи преконфигурирания на „обединените патриоти“. ВМРО и „Атака“ могат да бъдат мислени като коалиционни партньори и на БСП, когато „му дойде времето“. Но и двете политически патерици знаят, че управленията на бившата компартия никога не приключват добре, така че надали така лесно ще се откажат от сегашната хранилка. Но иначе тяхната „поливекторност“ е несъмнена и рано или късно ще бъде реализирана. Подобна конфигурация обаче ще бъде политически трудна без трети играч (ДПС трудно пасва, заради своята вечна токсичност). Именно това ще е третата линия на развитие през идните месеци. Тук опциите засега се изчерпват със Слави Трифонов и Мая Манолова, но все още няма достатъчно индикации дали те скоро ще бъдат пуснати „на терен“. Евро и местни избори засега не изглеждат като достатъчно голям залог, за да бъдат активирани тези фигури с поне номинална обществена подкрепа. Президентът също реши да се включи в този цирк с алтернативите, но при него това видимо е в резултат на задълбочаващата се собствена институционална несъстоятелност.

И през този политически сезон най-малко усилия и внимание ще бъдат насочени към същностно най-важната дейност, управленската. Който успее да се организира, ще излиза на протести и хаотичните действия и решения по тяхното овладяване ще бъдат представяни като подредени и смислени управленски ходове. Асфалтирането и преасфалтирането ще си играят добре познатата роля на символ на растежа и прогреса на нацията. При нужда винаги може да бъде сменена и поредна министерска пионка, най-малкото за демонстрация на „европейско политическо поведение“. За по-дългосрочни проблеми все така няма да чуете и дума, нито пък ще видите някой министър да предприеме нещо повече от ежедневно „придвижване на папките“. Есента ще бъде лишена и от международната активност на Борисов, която му осмисли първите месеци на годината покрай българското европредседателство. Театър обаче със сигурност ще има. Трупата загря добре през летните месеци и видимо е набрала скорост. И докато гледате представлението, със сигурност някъде ще се полага асфалт с пясък, ще се пишат обществени поръчки с надути цени за едни конкретни хора, ще се ремонтира медицинска апаратура с третокачествени материали, ще се приемат разни протоколи за разни неща без отговорните дори да се мръднат от бюрата и т.н., и т.н. Но, ако не друго, ще гледате шоу. Поне докато не бъде прекъснато от някой национален траур. Може дори да ви спретнат и предсрочни избори, защото няма по-голям калабалък от тях. Няма и по-удобен начин да се скрие пълната политическа и управленска несъстоятелност.

Театралният сезон започна

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top