Статии

Технологията на „Европа на две скорости“

Едно притеснение броди из умовете на различни европейски политици, призракът на „Европа на различни скорости“, която ще фрагментира съюза, ще изолира южната и източната периферии и постепенно ще отнеме духа на общите идеи и цели. Все по-често това се предлага като основен образ на ЕС на бъдещето. За някои това е възможност той да бъде спасен от самия себе си, за други е реален риск, който може не просто да маргинализира държавите им, но и да свие основните ресурси за просперитет и сигурност. В този смисъл, дебатът за скоростите на организация и интеграция е вече основен за мнозинството политици и правителства. Селективната интеграция е приемливия контрапункт на проблемния идеал за ever closer Union и представлява главната парадигма, през която се мисли и структурира бъдещето на организацията. В този контекст, рискът за мнозина е от нарастваща вътрешна изолация чрез интеграционен скок на определен, относително тесен кръг от държави в ядрото на съюза. Внимателният анализ обаче разкрива доста по-нюансирана картина.

Теорията за скоростите има поне две ключови презумции. Първата е за налична асиметрия в намеренията и желанията за интеграция като най-различни държави биват описвани през скептични нагласи, които би следвало да кулминират в нежелание за участие в различните проекти за по-задълбочен съюз. Актуални примери тук са Вишеградската четворка и Холандия. Втората е за съществуваща асиметрия в способностите на някои страни да изолират други от различните проекти за задълбочена интеграция. С други думи, дори някои държави да искат „да не изпускат влакове“ и да избегнат маргинализиция в рамките на съюза, има ключови страни, които могат да се коалират, за да изолират. Ситуацията на България по отношение на Шенген и еврозоната може да бъде мислена по този начин. И двете допускания изглеждат съвсем разумни и наглед отразяват политическата конфигурация на „стария континент“ и събитията от последните няколко години. Затова и много изследователи се захванаха да правят политически карти на тази динамика и да се опитват да очертаят трайните коалиции, които ще бъдат в основата на бъдещия съюз на скорости. Случващото се обаче е доста по-различно от очакванията.

Оказва се, че по ключови бъдещи политики и области на интеграция много повече страни от очакваното се включват, а не избират да останат встрани. Нещо повече, дори когато определени държави имат сериозни стартови задръжки, в процеса на оформяне на областите на задълбочено сътрудничество те в крайна сметка решават да станат част от тях. Например, когато започнаха разговорите за създаването на европейска прокуратура, едва 15 държави изразиха подкрепа. Сега техният брой е вече 20 като Холандия предстои да стане участник, а Дания има постоянна клауза за неучастие, докато пък британците напускат. Много вероятно е и Унгария и Полша да се присъединят, защото нежеланието за включване в работата на структура, която разследва еврофондове със сигурност ще влоши позициите на двете страни в стартиращите преговори за следващата финансова рамка. Задълбоченото военно сътрудничество е друг пример за нежелание за самоизолация и бързо включване във важна политика на бъдещето, която би могла да предизвика разделения по най-различни линии: финансови, политически, в отношението към НАТО и т.н. Независимо от това, вече 26 страни са включиха и очакванията за различни скорости не се сбъднаха, а коалиции на различието така и не възникнаха.

Общият поглед върху различните инициативи за задълбочено сътрудничество показва, че по всички важни, съществени бъдещи политики повечето страни избягват да останат изолирани. Това е валидно за европейската прокуратура, военното сътрудничество и европейския патент, който е важен за развитието на единния пазар. На практика, някакво разделение има главно по периферни теми като семейното право, в което не повече от 15-16 страни избират да си сътрудничат. Там обаче се регулират по-маловажни въпроси като определяне на юрисдикция при разводни дела или подялба на собственост при разводи. По въпроса за данъка върху финансовите трансакции има фундаментални политически различия и проекта за интеграция е блокиран. В този смисъл сме свидетели на значима отлика в подхода и поведението на правителствата в зависимост от това дали предлаганите интеграционни идеи засягат съществени и дългосрочни секторни политики или по-периферни въпроси, нямащи особено съществено значение за позиционирането на конкретната страна в общия европейски проект. Изправени пред подобен избор, поне засега, правителствата избират своето включване и избягване на риск от изолация пред други съображения като идейни различия или наглед контрастиращи политически стратегии и философии. Ако тази динамика се запази, ЕС трудно ще започне да се диференцира вътрешно, защото заплашените от маргинализация правят необходимото, за да не я допуснат. Това може да се случи основно при бездействие на правителства, когато попаднат вътре в новите интеграционни инициативи. Това обаче би била произведена отвътре диференциация, а не разделение, наложено и поддържано отвън. Например, България се включва в задълбоченото военно сътрудничество, но няма воля, капацитет и ресурс, за да участва реално.

Означава ли всичко това, че рискът от няколко скорости на практика не съществува? Отговорът е по-скоро не, но по друга причина. На практика, в момента задълбочаването на разделението се случва там, където има вече добре оформени и институционализирани полета на „задълбочена интеграция“ като Шенген и еврозоната. Там ключови държави имат способността да контролират достъпа чрез различни механизми като структуриране на блокиращи коалиции, формулиране на нови критерии, влияние върху оценките за изпълнение и рисковете и други. Това е на практика много по-трудно при новите, възникващи идеи за задълбочено сътрудничество. Ако тази обща динамика се запази, може да се окаже, че страховете от диференцирана интеграция са преувеличени, но една от най-сигурните гаранции срещу това остава включването в Шенген и еврозоната. По тази причина и нараства важността на осъществяването на необходимите реформи чрез ясна политическа воля, стратегия и дипломатически усилия. Бъдещата диференциация може и да по-трудна за осъществяване, но ако сте изолиран от най-съществената актуална интеграция, цената е достатъчно висока.

Технологията на „Европа на две скорости“

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top