Статии

Тъпи ли са младите?

Голямо вайкане за младите е падало през вековете! Ето какво например пише Сократ: „Днешната младеж изпитва силно влечение към лукса, има лоши маниери, не почита авторитета и не тачи старите. Предпочита да бъбри, вместо да се упражнява… Младите вече не стават, когато в стаята влезе по-възрастен. Възразяват на родителите си, когато са сред хора, не си държат езика зад зъбите и тиранизират учителите си. Направо казано, те са много лоши.“

Ами Хезиод? Той пък е още по-краен: „Не виждам надежда за бъдещето на народа ни, ако то зависи от днешната разюздана младеж, тъй като всички младежи са неописуемо безразсъдни.“ През 7 в. пр.н.е. древногръцкият поет, смятан за баща на дидактичната поезия, веднага дава пример със себе си: „Когато аз бях млад, ни учеха на дискретност и уважение към възрастните, но днешните младежи са невъзпитани и невъздържани.“

Не остава по-назад и великият Платон, който си блъска главата над въпросите „Какво им става на младите? Какво ще стане с тях?“, понеже според него „моралът им е в упадък“. Да, „живеем в упадък“, гласи и надпис в египетска гробница отпреди 6000 г. преди Христа. „Младите не почитат вече родителите си. Те са груби и нетърпеливи. Често пълнят кръчмите и нямат никакъв самоконтрол.“ А Пиер Отшелника, известен като Петър Пустинника – един от основните агитатори за Първия кръстоносен поход, вече е съвсем отчаян: „Нашият свят преживява тежки времена. Днешните млади хора мислят само за себе си. Не изпитват уважение към родителите си и към възрастните въобще. Те са нетърпеливи и невъздържани. Говорят, сякаш знаят всичко, и това, което за нас е мъдрост, за тях е глупост“…

Учителката по литература Х е съгласна с тези мнения, дори допълва: „Младите са невежи и тъпи“.  Разказва ми, че когато преподавала Йовков, певеца на човешката хармония със света, бъдещите зрелостници изпопадали от смях на увода за „певеца“ в учебника. Там пишело, че „цели поколения българи оплодяват мъдростта и опита на народа ни и пред него се възправя личността за проверка“, а тя не схващала кое му е толкова смешното. Силно се подразнила, затропала по чиновете, за да заглуши неприятния кикот, накрая изпаднала в тотално безсилие и просто си излязла от стаята. „Невежи, прости, невъзпитани – такова поколение израсна пред очите ми“, казва с въздишка, „нищо не четат и нищичко не ги интересува!“

В първия момент, да си призная, за малко да я подкрепя. Но си спомних какво пише един български писател: „Дори учителите ни по литература, тъкмо по оня предмет, който крие в себе си най-широки възможности за импулсиране на емоционалното развитие, преподаваха без никакво намерение да ни възпитават в душевна изтънченост и отзивчивост. Наистина, в клас се четяха откъслеци из христоматията, но не за да отекнат в душите ни със своето съдържание, не за да ни събудят от нашия емоционален сън, не за да ни приучат на въодушевление от красивото и благородното, а само за да ни служат като основа за сухи формални разбори. Кълвяхме дати, дефиниции на литературни родове, зубрехме биографии на писатели и съдържания на литературни произведения, все неща, изветрели отдавна от главите ни…”

Авторът е Константин Гълъбов, а статията му „Психология на българина” е писана през… 1934 година. Оттогава до днес са се сменили няколко поколения, но и това на днешните зрелостници продължава да учи, че „класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание“. Учителката Х пък продължава да преподава като учителката У от края на 80-те години, когато завършвахме гимназия. Само че тогава Х ми беше съученичка и заедно се смеехме на следващото изречение: „Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие.” И не просто се смеехме, ами упорито отказвахме да наизустяваме неща, които скоро ще изветреят от главите ни. За щастие, защото красотата и смисълът на литературното произведение биваха сведени до елементарна теза, и то поднесена по неграмотен и фалшиво патетичен начин.

Впрочем тезата „Младите не четат“ е също толкова елементарна, колкото и невярна. Тези дни излязоха данни от национално представително изследване на Институт „Отворено общество“, които показват, че близо половината (49%) от хората над 60 години изобщо не отделят време за книги, докато нечетящите до 29 години са два пъти по-малко (24%). Още: сред най-младите всеки трети (34%) заявява, че чете книги почти всеки ден, като делът им е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%). Изводът гласи, че четат по-младите и по-образованите, хората с по-високи доходи, както и тези, които сърфират в интернет повече от средното за страната. Те са и по-критични към информацията, която им се поднася, и в по-малка степен са съгласни, че медиите не се поддават на политически или икономически натиск.

На този фон въздишките за невежеството на младите изглеждат силно преувеличени, нали? А когато се изтръгват от хора с достатъчно силни позиции да предложат решение, те са и отблъскващо лицемерни. Отдавна е известно, че България и Дания са единствените страни в Европа, където данъкът за печатните издания е колкото за всички останали стоки – 20%. За разлика от Германия, където тази ставка е 7%, във Франция и Унгария – 5 на сто, а в Люксембург е едва 3%, във Великобритания данъкът върху издаването на книги дори е премахнат. Жест, който в България също беше направен, но към игрите на щастието с търкане на талони. И съвсем основателно едно издателство реши да протестира, като навръх 24 май издаде първата в света книга със скреч талон. Изданието има поле за изтриване подобно на билетите на „Национална лотария” и излиза на пазара с 20% отстъпка, колкото би струвало, ако се ползваше с данъчното облекчение.

Какви тогава са основанията възрастните, към които причислявам и моето собствено поколение, да се имаме за по-начетени, по-възпитани и по-умни? Откъде накъде наистина, когато допуснахме да ни управлява един илитерат, и то за трети път? „Заедно тука при плочите, където са били осветени нашите букви, на които пишеме и сега“, казва същият в базиликата „Санта Мария Маджоре“ на 24 май, без очевидно да знае, че днес не пишемЕ точно на тях. Депутатка от управляващата партия, която оглавява парламентарната комисия по бюджет и финанси, пък стана „доктор хонорис кауза“ на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, въпреки че преди това нарече „просяци“ и „мързеливци“ учените от БАН. И, точно така, тя е същата, която през юли 2010 г. не успя да прочете сумите, записани в закона за актуализация на бюджета, и представи приходите по абсолютно същия начин, по който бяха записани. „15 232 293,4 хиляди лева“, прочете дамата със запетайката и хилядите, макар да ставаше дума за над 15 милиарда лева…

И после младите били тъпи и бездуховни! Нищо подобно – те са такива, каквито си ги отглеждаме, а недоволството и присмехът към тях са присъди над самите нас. Открай време училището полага специални грижи да представи колкото се може повече научни дисциплини колкото се може по-затормозяващо и отблъскващо. Запленена от природата като малко дете, дъщеря ми, днес зрелостничка, завинаги намрази биологията още в седми клас, при едноклетъчните. И досега помня урока: „Царство същинскоядрени едноклетъчни организми – Царство Протиста – обединява еукариотните едноклетъчни организми. Те си приличат по това, че тялото им е изградено от една клетка, която има ядро, ограничено от мембрана. Биват Кореноножки, Камшичести, Ресничести. Плоските червеи например са по-сложно устроени от двупластните мешести животни; имат си ектодерма, ендодерма и мезодерма; отделителната им система се състои от пламъчна клетка – ресничките трептят и събират непотребните вещества, след което ги насочват в системата от канали на протонефридите.“

Хайде, за един ден все някак го наизусти, но имаше да учи и определенията за стиличните фигури – „езикови средства за постигане на емоционално и експресивно въздействие, изграждащи се въз основа смисловото съдържание на думите, поради което в стилистиката се разглеждат в раздел „Стилистична семасиология“. А знаете ли колко много са те? Ами… много! „Метонимичните тропи са метонимия, синекдоха, перифраза, евфемизъм, хипербола, мейозис, литота и т.н., и т.н.“, като само „чрез мейозиса предмет или предназначението му преднамерено се смаляват/намаляват, което е точно обратното при климакса (градацията), произлизаща от гръцката дума стълба.“ С последните си сили, помня, се наложи да назубри и какво е „третичният сектор“, описан в учебника по география: „Производството и потреблението на услуги съвпадат по време, поради което третичният сектор е повсеместно разпространен, а структурата му се определя от броя и възрастта на населението. Отрасловата и териториалната му структура зависят също от състоянието на първичния и вторичния сектор, от финансовата политика на държавата, тъй като те осигуряват на третичния сектор необходимите средства.“ Следваха безумни формулировки и ужасни клишета, едно от които гласеше, че „независимо от тежката криза целта на нашето образование са привеждането му в съответствие с европейските и със световните образователни стандарти, интегрирането му с европейския образователен процес при запазване на традициите и постиженията му.“ Отвратителна скука, кошмар…

Още утре тези „знания“ няма да й трябват, защото по същество те не са такива, а са баласт, нещо напълно излишно. За сметка на това ще иска да чете книгите, които наистина я интересуват, и тъкмо тук поколението на взимащите решения трябва да спре да мрънка за невежеството на младите и да им помогне. Не с улеснен достъп до талоните за игри, не и с публицистично обиграни речи за „възраждането на знанието като сила и духовно единство, като общ словесен небосвод“, а със съвсем конкретни стъпки. Добре, да не е намаляване или премахване на 20% ДДС за книгите, ами да е обратното – облагане на лотариите с 20% ДДС, така че да е честно. И изобщо нека се предлагат ясни решения, а не просто да се плаче, че „младите вече не стават“, не мислите ли?

В противен случай днешната младеж ще има всички основания да не тачи старите и да им възразява. Пък и това й е работата на младежта – да не е съгласна с лицемерието и фалша, камо ли с назиданията на родители, които търкат талончета и гласуват за опроверженията на тезата колко важно е знанието. А още по-хубаво ще е да им се смеят, защото ако говорим за провал във възпитанието на вкус и на усещане за смисъл, този провал е на старите. И не им дължат никакво уважение, абсолютно никакво ставане на крака.

Тъпи ли са младите?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top