Статии

Уж почтеност

Не познавам човек, който да не се запъва при превода на английската дума integrity, когато с нея се определя нечия личност. Превежда се като почтеност и честност, както е в речника, но явно преводачите чувстват, че това не изпълва изцяло думата. Тя освен това значи и цялостност, единност. Затова напоследък все по-често чувам, че я превеждат просто като интегритет. Как става това с думите – няма дума, когато нямаме и явлението ли? А нямаме ли го?

Ето каква е разликата между почтеност/честност и интегритет. Примерът е взет от шоуто на Слави Трифонов, но би могъл да е от всяко останало публицистично предаване или от новините. Просто това е първото, за което се сещам. Във вторник вечерта Слави Трифонов беше поканил млада жена, чудесна млада жена, която подкрепя протеста на майките на деца с увреждания с присъствието си и с това, че рисува карикатури на вицепремиера Валери Симеонов, за чиято оставка майките настояват вече трета седмица.  Аз вярвам в честността и почтеността на Слави Трифонов, когато става дума за протеста на майките. Не защото човекът носи черна тениска „Системата ги убива“, а защото на него просто му личи, че той истински и вътрешно е ангажиран с тази кауза и че възмущението му от обидите на вицепремиера е искрено. Така че, докато водещият говори с майката, която подкрепя протеста с личното си присъствие, аз се радвам, че един водещ не зарязва каузата си, а пренася нишката ѝ от предаване в предаване.

Дотук добре – блестяща демонстрация на морална позиция, на интегритет. Но веднага, на мига щом интервюираната си тръгва, водещият се захваща с друга своя кауза – несправедливостта от лишаването на омбудсмана Мая Манолова от служебен транспорт на НСО. Министър Владислав Горанов бил много недоволен, че шоуменът е предложил да даде на омбудсмана лек автомобил. Затова, в знак на добро отношение към финансовия министър, Слави Трифонов му предложи кола и на него, но мъничка, понеже той бил мъничък, една ей такава миниатюрна лека количка, даже и шофьор ще му предложи и това ще е Георги Софкин, който ще кара ей така:бррррр….бррр…би-биит. На фона на звуковата имитация се чува познатият „смях на свитата“ откъм бенда и дирижираните с надпис аплодисменти на публиката. Да кажем за нечувалите името на Софкин, че става дума за мъж, когото политкоректният език нарича малък човек, а народът открай време е наричал джудже. Много смешно! Да препоръчаш „малък човек“ на нисък човек, след като си излял от душата си цялото възмущение на света, че вицепремиерът не е съобразил езика си с   положението на майките и техните деца с увреждания – ето, тук цялостният образ се пропуква, зейва кухина и дума вече не може да става за интегритет. Разбрахте ли сега, защо честността и почтеността не са достатъчни, за да се каже за някого, че е човек с интегритет? Няма как една половинка от теб да е милостива, а другата половинка – язвителна на същата тема само секунди по-късно. Да говориш с погнуса за вицепремиера и малко след това да се превърнеш в него. Няма как това да е интегритет – точно затова дума означава не само честност и почтеност, а и цялостност. И защо ние нямаме дума за това – дали защото явлението при нас е толкова рядко, че не си е струвало да се измисля дума за него?

Да преминем от този делничен пример към най-високото равнище в управлението на държавата, правителството. За интегритета на Валери Симеонов не е много сложно да се съди, макар той да изглежда сложна личност – с едни свои постъпки е симпатичен, с други отвратителен. Както е речено, във всеки човек живеят два вълка – един бял и един черен, но във Валери Симеонов вълците изглежда, че са повече и се движат на глутници. Когато видиш политик да дърпа и блъска на границата възрастна жена /баба, както рече Симеонов, все едно, че ѝ е внук/, то е ясно, че от този човек можеш да очакваш още такива  действия. Такива неща не са еднократни, те са част от манталитета, от поведението, от липсата на интегритет в личността. И ние ги видяхме – от дребните изцепки до гръмотевичното „кресливи жени, които спекулират с уж болни деца“. Така че няма какво да се правим на изненадани – от такъв човек могат да се очакват такива думи. Той не е „man of integrity“, с каквото звание са накичени най-достойните мъже в политиката.

Може ли обаче да се каже за министър-председателя, че е „човек с интегритет“, както гласи най-високия комплимент, когато става дума за личности на толкова висок пост? Премиерът Бойко Борисов се извини за думите на своя вицепремиер – дотук добре. Освен това каза, че не може да поиска оставката на Валери Симеонов, защото, първо – това не е точно негова работа, а на партньорите в малката коалиция, и второ – защото, ако уволни вицепремиера, правителството ще падне. И това добре, ако беше вярно, щеше да мине за искреност. Само че не е. Кой му е вицепремиер е работа на премиера. Той не може да се намесва в партийните дела на партньорите си, но е изцяло отговорен за всичко, което правят назначените от него заместници и министри. Съмнителен е и аргументът, че правителството ще падне с уволнението на Симеонов – има много начини едно правителство да не падне при уволнението на един човек. А и – ако наистина единственият вариант е да падне – струва ли си да се пази правителство, което се крепи на един компрометиран, нежелан от обществото политик?

Този път Бойко Борисов изневери на себе си – не послуша инстинкта си, който винаги му е показвал коя е обществено печелившата позиция. Този път реши да си направи /или пък доброжелатели му я направиха/ по-сложна сметка. Тя гласи: Валери Симеонов не бива да се маха, за да могат партньорите в управлението да понесат недоволството на хората. Да станат гръмоотвод. Крясъците да се изсипят върху патриотите, вместо върху ГЕРБ. Дали случайно или за късмет излезе и историята с продажбата на българските паспорти, в която се забърка и другият патриотичен лидер, Каракачанов. Тази история се знае отдавна, но се разнищва сега. У нас е така – първо ти пускат филма, а после субтитрите, иди, че ги напасвай. Но пусне ли прокуратурата субтитрите /за Баневи, за Арабаджиеви, за Агенцията за българите в чужбина/ ясно е, че филмът е бил запазен на специален рафт и му е дошло времето. Ето, че след единия патриот, дойде времето и на другия патриот – нека те да оберат хорския гняв. Не случайно крясъците с малко помощ отвън се пренесоха пред централата на НФСБ, като че ли хората искат оставката на Валери Симеонов като партиен лидер, а не като вицепремиер. Такава е очевидно сметката.

И тя е грешна. Бойко Борисов никога не е бил силен в сметките, неговата сила е интуицията. Този път той се уплаши да я послуша. Довери се на сложната игра патриотите да оберат недоволството, а той да излезе бял, чист, невинен. Но това няма да продължи дълго, все в един момент хората ще осъзнаят, че Борисов дава зелника на този, който е нарочен за луд. И вече ще е късно за още един мандат. Така си отиват от политиката хората, за които няма как да се каже, че притежават интегритет. Безславно си отиват.

 

Уж почтеност

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

За връзка с Фондация "Редута": dr.tonyfilipov (at) abv.bg, тел: 0888 415 448
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top