Боят настава – тупат сърца ни… Само квази-патриотите са в конака и мъдруват как да спасят каймаканина.
– Сакън – викат му – тука ще стоиш! – че без тебе за къде сме…
Народът – „бавно и полека” – започна да се надига – сам! И у истински мислещите започна да се надига въпросът: къде са му водачите?
Народът се надигна! И този въпрос продължава да витае със страшна сила: Къде са българските политически мъже и жени, които са длъжни да оглавят справедливия народен гняв? Къде са българските интелектуалци? Още ли клечат пред Министерството на културата и чакат някой подхвърлен лев, вместо да изхвърлят вмирисания на пот и самодоволство министър. Да го запратят на бунището, в което той е превърнал вече българската култура.
Докога народът ще се буни и няма кой ясно и точно да формулира не само защо се искат оставките – това го знаят вече и децата – а какво се предлага, какво трябва незабавно да се подеме, за да се извади България от блатото, където я завлече Бойко Борисов с шайките около него, представящи се за политическа партия. Някога митическият бик, метнал Европа на гърба си, я пренесе през морето на спасителния бряг. Днес митическото говедо, метнало България, като вълк агонизираща овца, е вече в тресавището. Ще позволим ли да я разтерзаят докрай скитащите от партия в партия политически чакали, докато не остане едната кожа, за която ще се сбият цървулановците, управляващи в момента България, кой да си направи нови цървули от нея!
Бойко – милият Леандър – забравил, че и политическото море не е до колене, плува с последни сили към въжделената Херо и не знае края и на този мит: няма да стигне до брега. И се прави, че няма да има край. Клетият! Нагълтал е вече вода. Доказателство: тихият екскорт от изчакващи акули.
Властта се валя не само по тротоарите на София и големите градове, властта се търкаля и по прехвалените магистрали на обезлюдената посърнала България. Няма ли най-сетне човек, без болки в кръста, да се наведе и да я вдигне. Да я вземе! Какво значи: никой да не яха народния протест?!
Не се ли яхне народният протест, ще си спомним как се е родила поговорката: отиде конят в ряката!
Кой може да каже докога ще продължават народните вълнения – ще стихнат ли те или кръв ще се лее?
Конят чака! Къде си, Бенковски?
Конете чакат. Зора се е зазорила. Къде сте, достойни българи?
Новата държава
