Коментари

У мъглата

„…. и след мъглата. А! Мъгла!”, възкликваше Тодор Колев в песента „как ще ги стигнем американците?” Големият въпрос в последните месеци е как ще посрещнем европейците. Действията по подготовката приличат на паникьосана хаотична шетня на нескопосана домакиня, на която нищо в къщата й не е подредено, но се опитва да придаде приличен вид, докато всичко й пречи. Дори въздухът. Несъмнено фините прахови частици умишлено са се настанили в столицата на държавата, която поема председателството и  саботират очакваното събитие. Мъглата коварно, подкупена от злите сили, които искат да разклатят спретнатия й имидж, се е спуснала. Тази зима управата на Софийската община усилено се моли за сняг. Очаква се промяната във времето да разсее мъглата и пустите прахови частици. Обикновено е обратното – молебенът е поне веднъж снегът да не е изненада. Практиката доказва, че винаги е. Праховите частици също не са новост, но точно в председателската зима взеха,че достигнаха  ниво на недишаемост.

Количественото натрупване води до качествен скок, както са учили повечето от управляващите и в столичната община, и на най-високо ниво европредседатели и посрещачи. Количествено натрупване на мисъл какво да се направи за подобряване на въздуха в София не е имало, тъй като щеше да последва качествен скок и някакви мерки. План няма, а домакините се щурат насам – натам и панически дават предложения като това за увеличаване на цената за „синята зона“ и намаляване на билета за градския транспорт, които подозрително приличат на майсторския резултат от изграждането на велоалея на ул. ”Г.С. Раковски” и други паметни примери в последно време. Действията наподобяват активността в часа на класния, когато борбата не е да бъде свършено нещо, а да бъде отбелязано в дневника. София бил по-хубав град за живеене от Виена констатира някой от управляващите наскоро. Така е, виенчани само могат да ни дишат праха. Буквално. Вероятно не искат, но поне на официалните гости от Австрия ще им се наложи. Преносно няма как да стане, освен ако някой не се изтъпани гордо пред тях и не натрие носа на следващи европредседатели, показвайки им килима от рози, който ще бъде част от съпътстващата културна програма с паметни се фрази от сорта на „Рози. Даз нихт у Виена рози, а?”.

Докато цъфнат розите обаче време има. Засега сме в януарските вълнения по посрещането и откриването. Фасадата на домакините се гради със севернокорейски усилия и неслучайно коментарите в социалните мрежи са в посока къде ни е манифестацията. Радостно бе открит нов път към „Терминал 2“. Петдесет електромобила щели да превозват гостите, а зарядните за тях на летището щели да останат на разположение на гражданите и след края на председателството. За какво не е ясно, вероятно за тотем за заклинания за прокуждане на фините прахови частици. Билбордът с искане за по-високи заплати на полицаите изчезна, но пък внезапно правителството ще намери 100 млн. за повишаване на заплащането в системата на МВР. Протестите в центъра на София могат да бъдат представени като хепънинги, част от културната програма на България, а защо не и като спонтанна радост на гражданите от пристигането на гостите. В знак на съпричастност към усилията, софиянци биха могли да си измият поне прозорците с топла вода, но не се сещат. Не ценят достатъчно кохезията. Нито другите две „к” на българското председателство – консенсус най-вече и конкурентособност. Май имат друго „к” на ум по повод управлението преди и по време на голямото събитие.

„Ден преди националния празник украсеният Пхенян беше в цялото си великолепие. В отплата за последните три месеца на неуморна подготовка градът представляваше зашеметяваща гледка.” Така започва един от разказите в сборника „Забранени истории от Северна Корея”. В целия възторг обаче двегодишният син на Кьонхи много се плашел от портретите на вождовете и затова майка му пуснала пердетата на прозорците на жилището им, което никак, ама никак не било допустимо, също било и наблюдавано. В резултат, на следващата сутрин цялото семейство било натоварено на камион и изселено нейде в провинцията. Такива неща у нас не се случват, тъй като живеем в демокрация, всеки може да говори каквото поиска, да пуска пердетата и дори да мисли за едно друго „к” по повод председателството. Най-много една, две, шест медии да напишат, че техни специалисти са преброили праховите частици една по една и с пълна убеденост могат да потвърдят, че те не са толкова, за колкото се представят и ги преброяват други медии. Въздухът в София не само се диша, но се и вижда, както гласи най-разпространеният майтап, пък няма значение кой какво пише. Мъглата взе, че се вдигна за откриването на Европредседателството.  Благосклонни са метеорологичните условия или пък Началника /Господ по Бойко Борисов/, който както иска да тълкува, но голяма радост е настанала, че точно сега имаме невиждащ се въздух. Много хубаво не е на хубаво, както гласи стара българска поговорка. Мъглата толкова неща можеше да скрие от гостите. Нямаше нужда домакините толкова да се паникьосват. Ние, които живеем тук постоянно, знаем, че не е за дълго – ще се вдигне, после пак ще падне. Буквално и преносно. Каквото скрие, скрие, после пак ще се вижда. Пак ще падне. И след мъглата…А! Мъгла!

У мъглата

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top