Статии

Фатализмът продава. И толкова

В годините преди глобалната икономическа криза от 2008-а имаше един професор по икономика, който непрестанно предсказваше сривове и сътресения. Буквално завършваше своите коментари с катастрофични прогнози, за които намираше ежедневни основания. Очаквано, накрая позна, повечето хора забравиха за многото предходни сбъркани прогнози, а някои го обявиха за гуру. След което всички се захванаха да стабилизират глобалната икономика и времето за катастрофични прогнози поотмина. Най-малкото защото не са много сътресенията, които могат да се конкурират с това от есента на 2008-а. Но пък дойдоха терористичните атентати и имигрантската и бежанска вълна, които отприщиха въображението на целия световен коментариат. Постепенно ежедневната коментарна катастрофичност се прехвърли от Европа към цялата международна система. Тази индустрия на рутинния фатализъм завладява непрестанно нови и нови територии и започва да претендира за интелектуален и аналитичен стандарт. Целият световен ред е вече на едно събитие от срив, сблъсък, война, катастрофа. Оглеждаме се за малкото камъче, което неизбежно ще катурне всичко около нас.

Любимият актуален исторически пример за асиметрия между събитие и последствия е убийството на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и началото на първата световна война. Той вдъхновява текстове, които прогнозират почти инцидентния разпад на ЕС или пък началото на нови световни конфликти и войни. Разбира се, историците знаят, че това е само една от интерпретациите на началото на войната през 1914 година, но това сега удобно се забравя. Повечето предсказания за инцидентни мега конфликти избутват на заден план множество важни и често по-съществени фактори като структури и динамика на възможните противостоящи коалиции, възприятия и калкулации за възможни ползи и загуби, състояние на институциите, които могат да служат за канализиране и овладяване на спорове и конфликти, вътрешни материални и нематериални ресурси за водене на войни и конфликти и т.н. Списъкът може да бъде продължен. Фокусът сега обаче е главно върху събитието, макар катастрофичното предсказание да не се занимава с подробности като точната дефиниция на типа събитие, което се предполага, че ще обърне света. Казва се, че това по-скоро ще бъде нещо съвсем случайно, нещо периферно, нещо наглед дори необвързано с „голямата картина на нещата“, просто нещо, което да отключи натрупаните напрежения и едва удържан хаос. Разбира се, при подобен подход на неопределеност всеки по-тежък сблъсък или конфликт може да бъде обяснен, но post hoc. Подобна „мъдрост“ няма стойност и е просто публична поза.

Още по-фрапиращо е почти пълното игнориране на множество събития, които вече можеха да доведат до значими конфликти и проблеми през последните месеци и години, но така и не го направиха. Така се получава парадоксална ситуация, в която всички се надпреварват да обявяват необратимата крехкост на съвременния международен ред, да тръпнат в очакване на случката, отприщваща ада на конфликтите и войните, но в същото време често дори не забелязват именно случките, които бе следвало да бъдат в тази категория. Списъкът тук е дълъг и може да бъде направен на различни нива, от по-широки противопоставяния до конкретни откъслечни случки. Едните включват множеството пресечни конфликтни линии в Сирия, анексията на Крим и руското нахлуване в Украйна, ескалацията около северно-корейската ядрена програма, тестовете на Пхенян и изострянето на отношенията с южна Корея и Япония, сериите от напрежения и инциденти в южно-китайско море, включително спречквания между китайски и американски кораби и т.н. В другата категория могат да бъдат включени събития като непрекъснато напрежение между НАТО и Русия в Черно море, смъртоносния удар върху руски наемници в Сирия, ядрените заплахи на Тръмп, изстреляните северно-корейски ракети по посока на Япония, които доведоха до включване на системата за защита на населението, включването на подобна система в Хавай и призива към гражданите да се отправят към убежищата и т.н. Тези събития са достатъчно сериозни, а някои от тях биха могли да са поводи за точно такъв тип ескалационни спирали, каквито толкова много коментатори описват. И все пак, те не се случиха.

Внимателният анализ на подобни предсказания обаче показва, че всъщност самото събитие не е толкова интересно за техните автори. Ако то може да бъде случайно, процесът зад него, който в крайна сметка ще доведе до големите проблеми не е и той е свързан с предполагаемата нарастваща ирационалност на държави, отделни политици, институции, елити и граждани. И тук обаче фаталистите не виждат нещо, което е доста очевидно в актуалното ни политическо ежедневие. Например, управлението на Доналд Тръмп дава интересен повод за размисъл именно в този контекст. За разлика от преиграната непредвидимост на Владимир Путин, самата личност и реторика на Тръмп даде основания на мнозина да видят в него същинска непредсказуемост. Тук няма смисъл да навлизаме в дълбочина за точния начин, по който бе конструирано това възприятие. Но е факт, че сме свидетели на доминиращо възприятие за дълбока ирационалност, която може да повлече тежки политически и военни последици. Ако обаче сегашната инициатива за разговори с лидера на северна Корея доведе до относителна устойчива деескалация ще имаме интересен повод за размисъл. При един такъв поглед към Тръмп, всъщност стигаме до доста различни изводи за мястото и ролята на ирационалността и същинската непредвидимост. Тя очевидно се разпознава от останалите субекти на международната сцена и всъщност именно рисковете от нейното осъществяване действат мобилизиращо и, обратно на очакванията, тласкат към по-осмислено и планирано овладяване и евентуално разрешаване на проблеми, отколкото към безсмислена ескалация. Със сигурност ще имаме и други поводи, за да видим дали подобна тези има достатъчно основания.

Всъщност, ако човек се опита да излезе от ежедневните бомбардировки с фаталистки предсказания, по-интересният въпрос не е кои са отключващите събития на конфликтите, а защо толкова много реално случили се такива не доведоха до по-драматични последствия. Тази мисловна задача е все по-актуална и смислена на фона на несекващите, почти ежедневни прогнози за остри конфликти. Да, наистина има множество индикатори за нараснали рискове, за недобре работещи институции за регулиране на противостоящи интереси и конфликти, за нарастваща взаимна обвързаност, която може да улесни ескалирането на различни проблеми и конфликти, за възникване на реален многоцентричен свят. Но извън директната атака на хора и инфраструктура, на практика всички конфликти стартират от различни типове „събития“ и затова има значение как точно дефинираме и групираме тези, които наистина имат потенциала да донесат проблеми от друг мащаб. Иначе сме просто в бизнеса на експанзиращия фатализъм, който знаем, че продава добре. Но толкова. Новият несигурен свят изисква спокойни, задълбочени и разумни анализи, а не ежедневни шоуменски пророчества за апокалипсис.

Фатализмът продава. И толкова

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top