Коментари

Феличе

Преди много години Феличе ми направи най-хубавото ристрето, което някога съм пил. Беше толкова силно, че направо трябваше да приседна на една от масите. По-късно разбрах, че това му е номер, който прави на всички, които не са италианци и не са свикнали толкова на убийствено силната доза кафе. Феличе е от централна Италия, много държеше да акцентира на това и е един от хилядите, тръгнали да си търсят щастието в Лондон в края на 70-те години на миналия век. Прави най-очевидното, отваря кафене и става част от наглед непосилния опит британците да бъдат научени да пият силната напитка. Аз станах негов редовен клиент в средата на 90-те. Всъщност, доста от посетителите му тогава все още бяха „от континента“, както и, разбира се, задължителното постоянно италианско присъствие, което висеше в кафенето. Капучиното му бе невероятно, с плътна и хубава пяна, каквато тогава правеха на малко места. Обичаше студентите, оставяше ни да четем и висим на чаша кафе с часове. В замяна на това разпитваше за всякакви неща, най-вече за футбол и политика. Знаеше за Стоичков, но постепенно научи и много други неща за България. Питаше за цялото „златно поколение“, което беше станало много популярно в Англия през тези години. Както мнозина ще се досетят, защото бихме Германия на четвъртфиналите.

Феличе обаче далеч не беше просто поредния италианец, който знае единствено да прави хубави сандвичи и кафе. Още в онези години, той правеше неща, за които малцина се сещаха. Беше измислил картончета за безплатно 10-то капучино или безплатен 6-и сандвич. Продължаваше да работи много отвъд работното време. Той беше и от първите, които се сетиха да сложат голям телевизор за излъчване на футболни мачове. Най-вече от Италия, защото тогава те не можеха да се гледат по другите кабелни канали. Така пълнеше кафенето с шумни италианци през целия уикенд, когато нямаше клиенти от околните офиси и кварталът започваше да пустее. Разбира се, правеше и намаления през уикенда. Феличе на практика не сядаше, той беше слаб и постоянно нещо правеше, чистеше, режеше разни продукти и правеше сандвичи, сутрин миеше пространството пред кафенето, прозорците винаги бяха без мръсни капки от непрестанния лондонски дъжд. Ученето свърши и аз напуснах града, забравих за усмихнатия и енергичен италианец. Понякога се сещах за него по различни поводи и при посещения в Лондон. Но винаги си казвах, че няма как да е оцелял. Големите вериги за кафе са от дълги години на всеки ъгъл, ако се захванете, сигурно ще ги докарате до 10-15 вече. Всяка с различна концепция, подход, видове кафе, храна и дори обзавеждане.

Преди няколко години обаче бях наблизо и реших да мина, сякаш за да се уверя в наглед неизбежната му съдба. Просто нямаше как кафенето му да е оцеляло. Кварталът бе променен напълно, нови лъскави офиси и ресторанти, преброих поне седем-осем модерни кафенета по улицата, някои от предишните заведения вече бяха обърнати на офиси. Очевидно беше, че цените са скочили драстично, въобще, цялото пространство нямаше почти нищо общо с положението отпреди 20-ина години. Тръгнах към Italia Uno с меланхолично усещане, но когато наближих просто не повярвах на очите си. Кафенето си беше там, същото, с няколко по-нови стола, различна боя. Зад стъклото Феличе правеше нещо забързано, усмивката му си стоеше на лицето, косите му бяха побелели, но си беше все същото разпознаваемо кълбо от енергия и чар. Застанах на прага и погледнах към него. Той вдигна глава и напрегнато започна да прехвърля лица, образи, спомени. След няколко секунди вдигна победоносно ръце и извика: „Булгарииия“! Веднага направи едно хубаво кафе и поиска да му разкажа какво се е случило с мен през всичките тези години. Освен Стоичков, вече знаеше и за Бербатов. За други не се сети, но и аз бързо му обясних, че в това няма нищо случайно. Поговорихме още половин час и се разделихме с усмивки. „Старата лисица“ бе надживяла почти всички заведения в квартала и гордо вече предаваше щафетата.

Сетих се за Феличе преди няколко дни. Когато гледах поредните снимки на някакви мутри от Черноморието и докато четях за празните плажове и скъпите шезлонги. Явно контрастът го извади от спомените ми. Замислих се за нещата, които той би могъл да разкаже на всички тези недоразумения, които съсипаха прекрасния ни бряг и изгониха повечето хора от него. Сигурно би могъл да им говори с часове за това как се прави бизнес, как се печелят клиенти, как се запазват, как ги превръщаш в приятели….. На колко неща можеше да ги научи! Или всъщност, не, не може. Защото тайната на Феличе е в неговото сърце и усмивка, в неговия дълг и любов към това, което прави, в неговата ненатрапчива култура на общуване и ангажимент. Все неща, които не могат да бъдат научени!

Феличе

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top