Статии

Хорото, превърнато в слон

Налага се да започна с тежко признание: аз не мога да играя хорото „Бяла роза“. За още по-голяма яснота ще кажа, че мога да играя само „Боряно, Борянке“. Но пък мога да пея към стотина народни песни. Краката обаче заплитам като български футболист. Веднъж-дваж съм била на места, които са ме втрещявали с величието си. И тогава нещо вътре в мен, нещо, което не знам как се казва, но знам, че е там, му се иска да пее. В моменти на най-страшна тъга ме е избивало на песен. И при някои други такива сложни емоционални състояния пак ми се е струвало, че песента е най-добрият отговор. Затова мога да разбера, че при някой друг, който не може да изпее три ноти, такъв отговор е танцът. Ами да танцува! Кой е той, че да ми каже дали на мен да ми се пее, и коя съм аз да му кажа да не танцува?! Хората сме различни и това е добрата новина, свързана с човечеството. Тези различни хора трябва да се научат да живеят добре заедно и това е лошата новина.

Един от най-големите български хореографи, всепризнатият майстор Тончо Тончев, беше от моя род. Чудя се какво ли би казал, ако беше жив, за хорото в Тунджа и за хора́та в останалите реки, язовири, басейни, шадравани и други водни басейни. Най-вероятно не би казал нещо повече от това: „Какво ще стане с тях, ще реши времето, аз се занимавам с онези танци, за които времето вече се е изказало.“ Нещо такова би казал Тончо Тончев, защото той не беше човек на дребните разговори. Хората, които се интересуват от истината, знаят, че хорото в Калофер е като шопската салата – изглежда древна, но е съчинена в „Балкантурист“. И това хоро изглежда вековно, но е невръстно. Невръстно, но с голям късмет – вързало се е за стария ритуал с хвърлянето на кръста във вода като ракета-носител и се множи от година на година. Ама не било автентичен фолклор! Ами – не е! Всеки фолклор преди да стане автентичен, е бил нечия хрумка. И кой пък може да каже дали точно това не е автентичното – спонтанното, растящото, развиващото се, а не наложеното от културните отдели на общинските администрации. Процесът около раждането, прохождането и порастването на това хоро е интересен, пъстър, богат – направо жътва за интелигентни и любопитни изследователи на народопсихологията, етнографията и още дузина социални науки. Защо се появява такова хоро? Защо точно там? Каква е географията на разпространението му? Какви и чии потребности удовлетворява то? Как се разпространява из страната само за около три десетилетия без никаква институционална намеса? Защо се играе точно с песента за Василка, която е добруджанска, а хорото се ражда в Стара планина? С такива неща се занимават зрялата интелигентност и мъдрите хора, а не с битки за и против хорото.

Не бих отишла да гледам хорото в Тунджа, то не запълва никаква моя вътрешна потребност. Виждам в него само сляпа сила, която си търси посока. И ми е страшно интересно ще я намери ли. Така както ми е интересно защо популярното обяснение за Богоявление на български е, че на този ден Иисус е кръстен във водите на река Йордан. Кръстен? Кръст? В каква вяра е бил кръстен, като вярата още не е родена? А кръстът не е бил символ на нищо, защото все още на него не е бил разпънат Той. Защо тази дума сме избрали, за да опишем събитието? Иисус е бил посочен на този ден и посветен. Влязъл е във водата един, а е излязъл от нея друг – белязан със знака на саможертвата в името на любовта. Когато хорото край Калофер осмисли себе си по някакъв такъв начин, то ще се превърне в нещо повече от издържане на зъзненето в ледените води. Сега в него мъжете влизат пияни и излизат трезвени – толкова им е преображението. Когато тази дива сила, която лъха от него, намери своя начин да се трансформира в духовна сила, тогава то ще стане нещо повече от физическо упражнение. Очаквам с нетърпение всяка година да видя дали това хоро ще се затвори в пълен кръг, дали даващата дясна ръка на водещия хорото ще хване приемащата лява ръка на последния в редицата, дали ще се задейства инстинктът за изобразяване на единството и запазването на енергията? Тези неща са се случвали в автентичния фолклор и точно затова той е автентичен и оцеляващ. Засега обаче единственото развитие около хорото е, че от година на година крясъците против него и в негова защита стават все по-гръмки. Като че ли който вика по-високо, той е прав. А истината е, че тук прави и криви няма, има едно появило се явление, което си търси образа и причината. Може би ще ги намери, а може би ще отмре тъй неочаквано, както се е и появило.

Цялото това словоблудство, което се изля в защита и отричане на хорото в Тунджа е излишна и вредна имитация на заемане на позиция на фона на действително важните проблеми, сред които вече се включват жизненоважните – водата, въздуха, здравето. „Ние сме на първото стъпало на пирамидата на Маслоу – казва един обикновен жител на протеста в Перник, – липсва ни жизненоважна потребност като вода.“ И какво излиза – докато обикновените хора се аргументират за правата си с пирамидата на Маслоу, интелигенцията си скубе косите с хора, на които им харесвало хорото в Калофер. Ами да си им харесва, какво от това? С какво точно това хорце заслужи интелектуалната мощ и геройските пози в защитата и отричането му? Ако сме толкова интелигентни, защо не ни идва наум, че колкото изтласкваме махалото в едната посока, толкова с по-голяма сила то ще се върне в противоположната? И че колкото е лошо автентичният фолклор да се подменя с новороден, толкова е и лошо големите проблеми да се подменят с дребни битки. Толкова ли много излишна енергия имаме, че я хабим за дребнотии и дребнотемия? Да си играят хората, щом им се играе. Времето ще реши дали ще го бъде или няма да го бъде точно това хоро. Другото, пред Народния театър, е по-различно – щом пречи на работата на театъра, не му е там мястото. Толкова просто е.

 

 

Хорото, превърнато в слон

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top