Статии

Честита баня на българското Председателство!

От близо две години следя с интерес подготовката на българското Председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Дълго време нямаше какво особено да се следи. После замъждукаха междуинституционални и персонални битки, най-вече по отношение на това кой да олицетворява Председателството – постове, привидност, суета, но малко съдържание и смисъл. После, разбира се, дойде ремонтът на НДК, шалчетата, малката ракия и прочее битовизми. Интересът ми, по професионални съображения, беше насочен най-вече към комуникационната стратегия и плана за изпълнението й. В мъгла (дори и за хора отвътре) тъне процесът по изработването им, който освен всичко друго попадна в капана на смяната на правителствата и съответно – на отговорните министри, включително, създаването на специално министерство за Председателството.

На 12 април 2017 г. служебното правителство одобрява „Комуникационен план за Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.“. Документът е написан по чиновнически, с доста общи приказки и клишета, но като цяло – с легитимни цели и очакваните, не особено изобретателни, задачи и методи. Според плана се обособяват вътрешно и външно измерение на комуникацията, съответно насочено към българската и международната публика.

За вътрешното измерение четем, освен всичко друго, че Председателството ще се използва като възможност за „разширяване на видимостта на страната в ЕС и в трети страни, и преодоляване на негативните стереотипи.“ Любопитно е, че „преодоляването на негативните стереотипи“ не е фокус на посланията в международното измерение, където, помоему, му е мястото. Но може би е по-добре, защото иначе нямаше как да си обясним „Наръчника за оцеляване“ в България, иницииран в профила на Председателството в Туитър. Всеки първокурсник по реклама ще ви каже, че трябва много да се внимава с шегите, особено в институционалната комуникация. Сред целите на комуникацията във външен план е заложено „утвърждаване на образа на България като напълно интегрирана в ЕС, модерна европейска държава“. Как напоителните снимки с носии и кошии, както и съветите гостите да си събуват обувките на прага, допринасят за тази цел, си остава една от загадките на комуникационната мистерия на Председателството.

Обект на сурова публична критика станаха и преводите на чужди езици (най-много се коментира английската версия) на материалите на сайта на Председателството. Опасявам се, обаче, че гневът срещу преводачите е опит за убийство на вестоносеца – проблемът е в изходния материал на родния ни български език. И ще дам само един пример, именно от публикацията „Българският език и кирилицата“: „Това е езикът, на който проговарят децата ни, на който пишем първите си думи, на който прошепваме последното нещо, което имаме да кажем на хората след нас…“ Многоточие! Доскоро бях убедена, че подобен псевдо-художествен и фалшиво-сантиментален език може да се срещне само в учебниците, но уви, нереализирани литератори явно дебнат отвсякъде. Та, тъжният извод е, че преводът не може да вложи смисъл и съдържание, когато те просто липсват. Изобщо, голяма тема е качеството на езика, използван от институциите и техните представители, които сякаш забравят, че и за това си има експерти (някои дори работят за тях!) и е редно да се вслушват в съветите им и да използват знанията им.

Преди няколко месеца ми се наложи да подготвя лекция на тема медийното отразяване на ЕС у нас за доста специализирана (но не в комуникациите) публика. По въпроса за Председателството реших да подходя дръзко и да формулирам основните послания, които според мен трябва да бъдат втъкани както в комуникационните дейности, така и в публичните изказвания на отговорните лица:

Какво да кажем на българските граждани:

България участва в процесите на взимане на решения като пълноправен и равностоен член на ЕС – не „Брюксел реши“, а „ние решихме“;

Можем да се възползваме пълноценно от членството в ЕС, така че да го почувстват всички граждани;

ЕС е естественото място на България, ние сме европейски граждани.

Какво да кажем на европейските граждани:

България не е периферна държава консуматор на европейски пари, а активен участник в процеса на взимане на решения и надежден партньор;

Искаме и можем да сме част от ядрото на ЕС;

Имаме капацитета, експертизата и управленските механизми да изпълняваме отговорностите си като член на ЕС.

Всички тези послания, разбира се, трябва да бъдат не изписани буквално на шарени картинки в Туитър, а втъкани в конкретика и подплатени с действия. А първа и непосредствена задача на комуникационните специалисти, отговорни за Председателството, трябваше да бъде да наложат в публичното пространство правилното му наименование: Председателство на Съвета на Европейския съюз. Защото от месеци журналисти и политици смело коментират председателството на Европейския съвет или още по-лошо – на Съвета на Европа, който е съвсем различна организация.

Може би е добре, все пак, че тези първи студени душове за комуникационните фалове на Председателството дойдоха преди официалния му старт. Дано посланията бъдат разчетени и отчетени. И честита баня!

 

Честита баня на българското Председателство!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top