Студентски дебюти

Четири конфликта – четири очаквания за международно единство

XXI век започна с терористична атака. На 11 септември 2001 г. светът беше разтърсен от ада в Ню Йорк. Оттогава тръгнаха опитите за обединение срещу общите заплахи пред мира. Появиха се различни съюзи и коалиции, натрупаха влияние международни организации, умножиха се миротворческите мисии, в речите на лидерите изпъкнаха общите каузи. Резултатът все още не е много положителен. Терорът и войната продължават. Вече 16 години след удара в сърцето на Америка, напрежението по света не стихва и дори в последните няколко години се увеличи. Парадоксално, но съществуващите днес конфликти по света, разстлани на четири континента, изглеждат сякаш по-сериозен проблем за човечеството, отколкото по-рано, когато стартираха усилията за търсене на съвместни отговори.

Можем да изброим много случаи на конфронтация, но тук ще се ограничим до четири. Четирите конфликта, представени в предстоящите редове, ни препращат към различни региони, култури и исторчески традиции. Турция на юг, Афганистан на изток, Украйна на север, Мексико на запад, ако условно обозначим така географското разнообразие, имат и общи характеристики. Това, което свързва конфликтите там, освен многогодишното избиване на хиляди невинни, са преди всичко наличието на големи миграционни потоци (и риска от зараждане на нови такива) и опасностите от „заразяване“ с други конфликти, от плъзване на напрежението и разрухата към съседни страни, от поникването на нови черни кокичета над снега – както и очевидната сдържаща роля, която би могло да играе ефективното, реално и искрено международно сътрудничество във всеки от случаите.

Да ги разгледаме.

  1. Турция

В течение на година Турция беше разтърсвана от поредица атентати, чиято отговорност поеха ИДИЛ. Последният и изключително кървав акт беше в нощта на Нова година, когато атентатор влезе с автомат в дискотека и уби и рани десетки. Убийствата и до днес не стихват, което не ни прави оптимисти за скорошно омиротворяване на голямата страна и наша югоизточна съседка. Враждата и насъбралото се десетилетно напрежение между ПКК (кюрдската работническа партия) и турското правителство може да ескалира всеки момент. Да припомним, че сблъсъкът се поднови през 2015 г., когато мирното споразумение пропадна, а на територията на Турция бяха убити над 2500 души. Операции по сигурността разселиха над 350000 цивилни кюрди в югоизточната част на Турция. ПКК са свързани и с двойния бомбен атентат, който уби 45 души в близост до футболния стадион в Истанбул през декември. В отговор на това правителството хвърли в затвора представители на кюрдското движение и блокиране решаващ канал за политическо уреждане, предполагащо защита на основните права на кюрдите в Турция. Същевременно президентът Ердоган продължава да репресира политическата опозиция, като след опита за преврат през юли м.г. бе предприета масирана акция за прочистване на повече от 100000 служители. На дневен ред след броени седмици е референдумът за президентска република. Докато кампанията за него тече, на турска територия продължават да пребивават стотици хиляди бежанци от сирийската криза, но те не са просто фон на вътрешните събития.

Ескалиращото напрежение в самата страна се отразява и на отношенията ѝ със Запада. Нападките и критиките на европейските елити към авторитарните опити за промени на Ердоган получиха отговор в заплахата на турския президент, че ще отмени споразумението от март 2016 г., с което Турция се задължава да спре потока на бежанци от Близкия изток към Европа. „Бомбите със закъснител“ вече са налице, въпросът е дали и кой ще счупи предпазителя им. Случващото се става възможно, защото режимът в Анкара прекрасно знае колко разделени са неговите партньори, как Русия дърпа в една посока, САЩ в друга, а ЕС сам не може да определи докъде е допустимата черта.

  1. Афганистан

Войната и политическата нестабилност в Афганистан представляват сериозна заплаха за международния мир и сигурност повече от 15 години, след като водената от САЩ международна коалиция свали от власт талибаните. Днес обаче талибаните набират скорост. В големите градове терористичните атаки стават нормална практика, докато т.н. „Ислямска държава“ насочва ударите си срещу шиитски мюсюлмани и с това подклажда сектантско насилие. Броят на въоръжени сблъсъци миналата година достигна най-високото си ниво от 2007 г. с голям брой жертви сред цивилното население. Отслабването на афганистанските сили за сигурност е риск, който оставя големи неуправляеми пространства, подлежащи на използване от регионални и транснационални групировки. Неясни остават намеренията на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп относно Афганистан, въпреки че той неведнъж е изразявал скептицизъм към местния потенциал за национално изграждане. Стратегическата посока с течение на времето изисква преговори за разрешаване на проблема с талибаните, които предполагат по-голямо регионално сближаване, както и китайско участие. Междувременно сформираната работна група на Русия, Пакистан и Китай за Афганистан се сблъсква с отдавна обтегнатите отношения между Пакистан и Афганистан поради подкрепата на Исламабад за талибаните и други екстремистки групи. Напрежението се увеличили миналата есен, когато хиляди афганистански бежанци към Пакистан са били принудени да избягат поради ръст на насилието, задържания и тормоз.

  1. Украйна

След почти три години на необявена война и около 10 000 смъртни случая, руската намесa определя всички аспекти на политическия живот в Украйна. Разделена от конфликта и разядена от корупция, Украйна е на път към още по-голяма несигурност. Възхищението на Тръмп от Путин и слуховете за американски отказ от антируските санкции плашат Киев. Изпълнението на Минското мирно споразумение от февруари 2015 г. е в застой. В този контекст Русия цели укрепване на постоянни про-руски политически субекти в източната част на Украйна, както и признаване на кримската анексия, дала повод за войната през 2014. Западните цели не са напълно изяснени – формално насочени към интеграция с Украйна, но реално поставящи препятствия. Западната подкрепа за президента Петро Порошенко се отдръпва, поради киевското нежелание или неспособност да обезпечи обещаните икономически реформи и устойчиви мерки за борба с корупцията. Няма решение на проблема как САЩ и ЕС да притиснат по-здраво Киев за реформи, като същевременно респектират и дистанцират Москва, без да засилват враждебността ѝ. Подобно решение би следвало да дойде от добър синхрон, взаимно доверие и прецизна стратегия на партньорите на Украйна, а всичките тези предпоставки не изглеждат налични в пълна степен. Ако Западът не отчита интересите на украинския народ, би трябвало да помисли и за своите интереси, свързани с опасностите от украинска миграционна вълна при продължаваща стагнация, несигурност и безредие в най-голямата по територия държава на европейския континент.

  1. Мексико

Високото ниво на напрежение между САЩ и Мексико е неизбежно, след като в своята кампания Тръмп обеща граничена стена, депортиране на милиони имигранти без документи и край на споразумението за свободна търговия в Северна Америка. Буря от реакции и коментари провокира отношението към мексикански емигранти като към наркодилъри, престъпници и изнасилвачи. В стремеж да избегне бъдеща конфронтация, мексиканският президент Енрике Нието покани кандидата Тръмп да посети страната през септември. Този ход първоначално имаше обратен ефект в очите на мексиканското общество, но Нието разбираемо не желае САЩ да се превърнат във враг на Мексико. Мексиканските политически и бизнес елити полагат усилия да убедят Тръмп и неговия екип да променят декларираните си позиции. През 2016 г. проучване установи, че въоръженото насилие в Мексико и Северния триъгълник е отнело живота на около 34 000 души, повече, отколкото са били убити в Афганистан през същия период. Съединените щати могат да обслужат по-добре собствените си интереси, ако съживят партньорството с Мексико. Силната връзка със своя съсед, било тя икономическа, политическа или и двете, би улеснила действията и на двете държави, а навярно би отслабила и породените именно от несигурност ескалации на насилие и имиграция.

Световните лидери обичат да повтарят, че изходът от задълбочените разделения е в обединението около общата цел – борбата с тероризма. През последните години международната система придобива изцяло нов облик, а от това, от което се нуждае наистина, е стратегия за предотвратяването на конфликти по интегриран начин. Досега взетите мерки не са довели до нещо грандиозно. Суперсили като САЩ, Русия, Европейският съюз (като съюз или в лицето на отделни водещи държави) и Великобритания имат безспорно влияние в проблемните райони. Но дори когато опитат да го прилагат в правилна посока, последиците са половинчати, най-вече защото всеки действа поединично и в неразбирателство с другите. Онова, което се случва, никак не приляга на културното ниво, което мислим, че сме достигнали през XXI век.

……………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Четири конфликта – четири очаквания за международно единство

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top