Студентски дебюти

Южнокитайско море: трета световна или нова студена война?

 

Две постъпки на наскоро избрания за президент на Съединените щати, Доналд Тръмп нажежиха страстите на световната политическа сцена. Първо, милиардерът прие поздравления за победата си от лидера на Тайван в телефонен разговор, макар САЩ да не признава острова за суверенна държава. Дипломатически отношения не се поддържат от 1979 г., но Вашингтон продава от години оръжия на Тайпе. В същото време, Китай счита Тайван за своя провинция и е готов за военна интервенция при опит островът да обяви независимост. Дали обаче това е „чувствителното място“ на Пекин, за което медиите говорят? През изминалата седмица Тръмп написа следното в своя профил в Туитър: „Китай попита ли дали е окей да девалвира валутата си (затруднявайки нашите компании да се конкурират), високо да облага продуктите, които внася (САЩ не облага китайските), или да строи масивен военен комплекс в средата на Южнокитайско море? Не мисля!“. В отговор, мнозина интернет потребители реагираха остро: „Защо Китай би питал дали е окей? САЩ питаха ли Китай дали е окей да разположат антибалистична ракетна система в Южна Корея, или да продават оръжия на Тайван?“.

Именно регионът на Южнокитайско море е смятан от редица международни анализатори за потенциална гореща точка, която може да прерасне във въоръжен конфликт между Великите сили. Дали под управлението на Тръмп Щатите ще започнат офанзива в Югоизточна Азия в опит да възпрат ескпанзията на Китай и да защитят своите регионални интереси? Сблъсък между Пекин и Вашингтон е много вероятен в близко бъдеще, а изходът от подобна ситуация – непредвидим. Засега можем само да предполагаме дали САЩ отново ще използват НАТО като платформа за своите действия и каква позиция ще заеме ЕС, който напоследък има достатъчно причини за разединение. България на този фон наблюдава „сгушена в снега“.

Защо обаче именно в тази част на света може да бъде отворена следващата „кутия на Пандора“? Световните богатства в Южнокитайско море се разполагат на територия, граничеща с изключителните икономически зони (1) на държавите в региона. Китай обаче има претенции за юрисдикция над близо 90% от тази територия, която включва икономическите зони на Виетнам, Филипините, Малайзия, Индонезия и Бруней. В Южнокитайско море има сериозно количество залежи на петрол и природен газ. Според данните на Министерството на геоложките ресурси и минната индустрия на Китай залежите в региона възлизат на 125 млрд. барела суров петрол, а Агенцията за информация за енергетиката на САЩ съобщава за едва 11 млрд. барела. Числото за количеството природен газ пък варира от 190 до 500 трилиона кубически фута според двете институции. Контролът над морските територии в Южнокитайско море е от ключово значение за икономиката на прилежащите държави. 14% от приходите на Виетнам през 2009 г. например са именно от петрол. Освен платформи за добив на черно злато през Южнокитайско море преминават и търговски кораби със стоки, оценявани на близо 5.3 трилиона щатски долара годишно според Съвета за външни отношения на САЩ. Над ¼ от тази сума се генерира от Вашингтон. Наличието на конфликт в региона, породен от подобни териториални претенции, би довел до сериозни проблеми с доставките на продукти и съответно загуба на капитал, а използването на алтернативни маршрути би оскъпило транспорта и застраховането. Международната общност със сигурност не се нуждае от нова (студена) война, но една нова гореща точка безспорно ще прекрои границите на света, който познаваме.

Има ли основания Китай да претендира за контрол над островите в Южнокитайско море? През последните пет години Китай започна да строи изкуствени острови и военни бази, да провежда регулярно военни  учения със или без участието на Русия, а рибарски лодки на китайски граждани навлизат периодично в изключителните икономически зони на съседните държави. Пекин твърди, че е открил, наименовал, изследвал и използвал ресурсите на Параселските острови, островите Спратли, Скарборския риф и архипелага Донгшан преди 2000 години и съответно е първата страна, която е упражнила суверенитет върху тях. През 30-те и 40-те години на 20-и век Япония придобива част от островите в резултат от политиката си на експанзия. След Втората световна война Китай си връща собствеността и представя официално концепцията си за „линията на деветте пункта“. Тя е раширена до 10 пункта през 2013 г. и предвижда упражняване на абсолютен суверенитет над почти цялото Южнокитайско море, без да посочва конкретни географски кординати като граници.

През 70-те години Филипините, Виетнам и Малайзия придобиват част от островите в разрез с международното право, а Бруней разширява икономическата си зона и по този начин също се включва в конфликта. След поредната акция на Китай в Южнокитайско море през 2013 г., тогавашният президент на Филипините Бениньо Акуино подава искане за арбитраж до Постоянния арбитражен съд в Хага. Виетнам подкрепя инициативата на Манила, а Япония дори й предостави 13 патрулиращи лодки. Филипините изтъкват близостта си до част от островите и искат съдът да се произнесе по въпроси, свързани с Женевските конвенции по морско право на ООН. Китай  отказа да е страна по казуса, което обаче не е причина за спиране на делото според устава на съда. Дни по-късно, Пекин излезе с официална позиция: трибуналът няма юрисдикция по въпроса, защото суверенитетът над тези острови не е определен в официален документ. Освен това Китай и Филипините имат уговорка да разрешават потенциалните конфликти в Южнокитайско море чрез преговори според Декларацията за поведението на страните в Южнокитайско море от 2002 г., подписаната между Китай и АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия).

Реални последствия от неспазването на нейните постановления обаче няма. През юни т.г. Родриго Дутерте бе избран за нов президент на Филипините и обеща по-мек курс към Китай. Месец по-късно постоянният арбитраж излезе с окончателно становище: Китай е нарушил суверенитета на Филипините, като е създал риск за сблъсък с филипински плавателни съдове; съзнателно е навредил на екосистемите, а „линията на деветте пункта“ не е правно обвързваща. Китай отхвърли решението, което пък няма задължителен характер, и дори обвини съдиите в корупция. Във Виетнам започнаха протести. Европейският съюз, САЩ, Австралия, Индия, Япония и други страни призоваха Пекин да уважи решението от Хага. На страната на Китай пък застанаха Русия, Сирия, Пакистан и други. Пекин обаче може да бъде принуден да оттегли своя съдия от Международния трибунал по правото на морето в Хамбург или да бъде санкциониран от Комисията по ограничения на континенталния шелф.

Каква е ролята на американците в региона? Съединените щати упрекват Китай за предявените искания, без обаче да са страна по Женевските конвенции по морско право. Тези договори са опит да се предотврати използването на военна сила след Втората световна война като утвръждават принципите на международното корабоплаване и риболова. Пекин неколкократно призова Вашингтон да запази неутрална позиция, но САЩ настояват, че мирното наблюдение на региона не е в разрез с Конвенциите, стига да не се нарушава нечия изключителна икономическа зона. Една от целите на стратегията на САЩ за национална сигурност е засилване на геополитическата тежест в Азия, но в същото време да не допуска руско-китайското стратегическо партньорство да придобие изразена антиамериканска насоченост.

В същото време Филипините и САЩ традиционно поддържат много близки отношения. Двете страни са подписали споразумение за засилено сътрудничество в областта на отбраната, което позволява временно разположение на американски войски, бази, кораби и самолети. Азиатската страна е третата най-голяма вносителка на американска военна техника след Афганистан и Пакистан. Според анализатори именно присъствието на Вашингтон е причината Пекин да не нападне Филипините в опит да си върне част от островите. САЩ доскоро бяха балансьор и гарант за мира в региона, но с избирането на Родриго Дутерте ситуация се промени. Новият президент се срещна със своя колега Си Дзинпин през октомври като двамата се разбраха да загърбят териториалните спорове в Южнокитайско море. Дуерте заяви, че не иска да антагонизира Пекин и ще поднови двустранния диалог. В същото време неотдавна той нарече Барак Обама „кучи син“ и му каза да „върви в Ада“, тъй като американският президент критикува политиката на своя колега относно методите му за ограничаването на наркотрафика в страната.

С изборът на Тръмп отношенията между двете държави могат да поемат в друга посока. Дутерте определено симпатизира повече на милиардера, а мнозина дори го сравняват с него. Ще успее ли обаче Манила да маневрира между Вашингтон и Пекин, като по този начин удължи периода на взаимно възпиране между двете държави? Преди няколко месеца влиятелният и близък до правителството китайски вестник „Глобъл Таймс“ предупреждаваше, че Китай трябва да бъде готов за война за териториите в Южнокитайско море. Вероятността за сериозен конфликт между „великите сили“ остава и след избора на Доналд Тръмп. Засега бизнесменът залага на словестни нападки в социалните мрежи, но нека припомним, че по време на презизборната си кампания той заяви, че проблемите с климатичните промени са измислица на Китай, за да сринат конкурентоспособността на САЩ. Обеща да наложи и 45% такса върху вноса на китайски стоки в страната. Докъде се простират амбициите на Тръмп и ще последва ли период на непосредствено „опитомяване“, т.е. кандидат-президентът Тръмп ще се различава ли от президента Тръмп?

Реакцията на Китай за момента е сдържана. НАТО излезе с изявление, че няма правно основание да се намесва в конфликта, но ще следи внимателно развоя на събитията. Великобритания пък заяви, че ще изпрати в Южнокитайско море свои изтребители през 2017 г. и най-големия си боен кораб през 2020 г., за да съблюдава спазването на международния правов ред и зачитането на суверенитета на държавите в региона. За България подобен конфликт изглежда на пръв поглед далечен и неприоритетен за външната ни политика. Страната ни обаче е член на НАТО, което ни поставя в деликатна ситуация. Като член на ЕС, който не подкрепя исканията на Китай, за нас е важно да следим политическите настроения. Евентуални санкции срещу Пекин биха нанесли директен удар върху икономиката ни, макар делът на китайския внос да не може да се сравнява с този на Русия, срещу която има икономически санкции и ние усещаме последствията от тях. Вероятно военен конфликт в Южнокитайско море ви се струва преувеличение, но както видяхте – една искра е достатъчна за запалзването му, а Доналд Тръмп като че ли не си губи времето…

 

  • Изключителна икономическа зона е простраство със специален правен статут, определен от Конвенцията за морско право на ООН от 1982г. Тя се простира на максимум 370км от брега на прилежащата държава, която единствена може да експлоатира природните ресурси и да строи в този участък.
  • Постоянният арбитражен съд в Хага не е структура към ООН и не трябва да се бърка с Международния наказателен съд, който се помещава в същата сграда.

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Южнокитайско море: трета световна или нова студена война?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top