„Тоя става тоя става сладко да ме наранява…”

Това пее чалгаджийката Галена в хита си „Тоя става”. Признавам си, че когато слушам чалга, ми се повдига. Поради това слушам само по принуда, само когато няма как да избягам. Но също така ще си призная, че от забраната на кмета на Пловдив Иван Тотев да се допускат чалга-изпълнители на площад „Централен” в Пловдив по време на коледните и новогодишните празници също ми се повдига. Да, тази забрана ме наранява сладко, защото съм бил свидетел на какво прилича площад „Централен”  по време на тези празници, и не мога да не изпитвам садистично задоволство от това чалгата да бъде натирена поне за малко отнякъде. Няма по-мощен символ на опростачването на българската нация от чалгата. Но ме наранява и искам Галена на площада. Искам задника на Азис. Искам широки деколтета със силиконови цици. Искам мръсни думи в ритъма на кючека. Искам чалга! Искам чалга, защото някакъв началник се опитва да я забрани. От години не смея да стъпя в заведение с оркестър, защото очаквам да ми пробият ушите в ритъма на чалгата. Като превключвам каналите на телевизора старателно избягвам музикалните канали. Бягам по всички възможни начини от потресаващата агресивност на тази пошла музика, да ме извинят почитателите й. И след като търпя всичко това от години, доживявам до там, един новоизлюпен кмет да прави опит да превърне чалгата в протестна музика. Само това не, силиконовите цици и мръсните думи по-лесно се изтърпяват. Сигурно са му добри намеренията на Тотев. Сигурно и на него му кипи отвътре, когато е принуден да слуша чалга. Но с тази нелепа забрана само демонстрира, че е типичен представител на чалга-поколението в българската политика. Музика не се забранява, каквато и да е тя. Да забраняваш музика заради нейната пошлост е толкова нелепо, колкото да забраниш на хората да дишат, защото въздухът е замърсен и съдържа отровни аерозоли.  Пак ще дишат и пак ще слушат, само дето отровата ще проникне повече в душите и дробовете им, защото ще бъде облагородена чрез забраната. И не само: защото душите и дробовете ни ще станат още по-невъзприемчиви към чистия въздух и непошлото изкуство. Още си спомням как на времето се кефехме и разпространявахме некачествени записи на забранени западни парчета. Някои от тях бяха прекрасни, други – пълна порнография, но това мога да забележа едва сега, когато никой не ми забранява да слушам каквото си искам. Тогава всичките бяха върха, а „официалната” музика – дъното. С такива музикални вкусове израстна моето поколение. То наистина създаде музикална субкултура, която преодоля идеологическите граници и забрани, но беше нечувствително и не можеше да оцени „разрешената” музика, нейните достойнства. Този филм сме го гледали. Забранената музика става протестна музика само поради факта, че се забранява. Тя става привлекателна по подразбиране. Властите не бива да се занимават с музикална селекция, поне защото става дума за много свободно и много достъпно изкуство. Искам в България да израстне поколение, което да отхвърли чалгата, защото не познавам по-агресивен музикален жанр, отхвърлящ така драстично какъвто и да е морален стабилитет. Децата ми не понасят чалга и съм щастлив от това. Не съм щастлив, обаче, от това, че огромното множество непонасящи чалга в Интернет-пространството приветстват решението на пловдивския кмет. Затова, дайте ми Галена! Искам я на Централния площад в Пловдив в цялата и силиконова прелест! Само да я гепна…


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top