Шетландските острови нямат славата на територия на социални експерименти. Те са по-скоро известни покрай добивния бум в Северно море и силната риболовна индустрия. Климатът там е суров и малцина освен местните хора успяват да се задължат задълго. Доктор Клоуи Евънс е част от приключил експеримент в Скалоуей, в който лекарите буквално предписват природа на своите пациенти – преходи в планината, разходки по бреговете и плажовете, наблюдаване на птици и други. В продължение на месеци, пациентите са получавали природни и планински карти, информационни брошури за различни видове птици и бозайници, насочвани са към множество природозащитни организации и клубове. При това повечето предписания са били за хора с доста сериозни заболявания – диабет, сърдечно-съдови проблеми, стрес и различни психически разстройства. „Има милиони начини за лечение и ние искаме да ангажираме болните в собственото ми оздравяване“, настоява д-р Евънс. Здравните власти на островите приемат експериментът за успешен и сега тази практика ще започне да се прилага от всички общо-практикуващи лекари. И преди скептиците да са изтръпнали окончателно, целият този метод е допълващ, а не измества другите подходи на лечение.
Всъщност, подобна промяна не е особено изненадваща. През последното десетилетие сме свидетели на множество промени в нагласите на все повече хора към техния начин на живот, хранене и здраве. Изходната им точка е общо усещане за кулминация на различни процеси, които носят все повече рискове и проблеми. Например, храните са прекалено индустриализирани, задръстени от изкуствени елементи и твърде отделени от естествената среда на растеж и производство. Природната среда се приема като необратимо накърнена, а климатичните промени се считат за вече безконтролни и с потенциал да разрушат ключови опори на живота в обозримо бъдеще. Все повече хора са на мнение, че медицината се е отдалечила твърде далеч от пациента и го е превърнала в мишена на безогледна химическа атака. В допълнение, най-различни изследвания през последните години стигат до изводи за рязко нарастване на нивата на стрес, неспокойствие и различни психични разстройства. Самотата в много държави е вече обявена за епидемия. Въпросът за основанията на всички тези промени в мисленето е прекалено сложен и едва ли може да бъде даден от един или няколко души. Но това, че тези променени нагласи се срещат сред все повече хора и вече влияят върху политика и управление е извън съмнение.
През последните години се трупат най-различни доказателства, че и в България има подобен процес, макар неговите мащаби да са трудни за идентифициране. Проучване на агенция „Тренд“ отпреди две години показва, че 40% от българите се лекуват и чрез традиционна медицина. По-любопитно е, че 30% са привърженици и на алтернативната медицина, макар от изследването да не е ясно в каква степен хората намират припокриване между традиционно и алтернативно. Все пак, бумът на хомеопатията, при това сред по-младите българи, е показателен за значима социална промяна и подсказва по-дълбоки размествания в мисленето и нагласите. Зачестяват историите на комбиниране на модерна и алтернативна медицина, което едновременно отразява разклащането в доверието на първата и търсенето на по-широки и дългосрочни методи за постигане на жизнен баланс и устойчивост. В по-широк план, популяризацията на йога клубовете също може да бъде мислена като знак за промяна в отношението към околната среда, тялото и здравето. Някои промени в потребителските тенденции също са любопитни, например сериозният спад в консумацията на силно захарните газирани напитки. По-големите градове все по-често организират фермерски и био пазари, в София вече функционират няколко вериги с подобни продукти. Данните сочат непрестанно нарастване на потреблението на такива стоки, макар и от ниски нива. Дори установени, мейнстрийм супермаркети вече започнаха да организират секции с такова предлагане. Събрани заедно, макар и по-скоро импресионистични, тези тенденции и данни ясно подсказват наченки на размествания в базови параметри на връзката на хората с околния им свят.
Същественият въпрос обаче остава в каква степен и как тези промени се включват в обществените дебати и в крайна сметка в управленски решения. Това зависи от много неща, например, доколко самото общество наистина се е променило, състоянието на партии и публичност, чрез които промяната стига до политика и институции, степента на желание на хората да притискат властта и изискват промяна, качеството и състоянието на самите институции и т.н. Надали може да се формулира неизбежна зависимост, но няма съмнение, че по-демократичните и функциониращи общества позволяват бързото преминаване на това разстояние. Изолацията на институциите от обществото просто не позволява неговите действия да бъдат моделирани от възникващите тенденции и нагласи вътре в самите социални групи. Затова и не е изненада, че британците успяват относително бързо да правят управленски експерименти и да адаптират начините, по които се опитват да се справят с големите предизвикателства на времето ни. Разбира се, същото е валидно и по отношение на други области на живота. Например, социалната изолация на застаряващото население предизвика множество дискусии през последните години. По-добрите медицински услуги и условия постоянно вдигат средната продължителност на живота и създават много трудности, към които общества като британското трябва да се адаптират сравнително бързо. Не е учудващо, че те вече прилагат доста иновативни решения. От няколко години, социалните служби имат възможността да финансират неправителствени организации с цел включване на по-възрастните хора в техните дейности – хобита, различни видова подкрепа, взаимопомощ, реинтеграция в местната общност и т.н. Новите предизвикателства изискват нови решения.
Въобще, в много общества сме свидетели на все по-интензивни дискусии в търсене на нови решения на възникващи дългосрочни промени. При това без да се робува на стара слава и лаври от отминало време. Например, Сингапур дълго време бе даван за пример по отношение на образователната система. Страната бе в челните места на световните тестови класации по математика, природни науки, английски език. Фокусът върху тези предмети и използването на стриктно формални тестови формати се приемаше за най-добрия подход. Множество западни училища и университети пътуваха до тази част на Азия и се опитваха да прехвърлят тези подходи в западните системи. Дори някои британски училища решаха да правят съвместни институции с подобен фокус. Докато самите сингапурци не промениха подхода си! Техният актуален анализ на бъдещото на глобалната икономика води до смяна на фокуса по посока на креативно и синтетично мислене, интерактивност, критичен анализ и други. В съответствие с тази промяна, сега сингапурците стартираха процес на трансформация на своята образователна система. Много нови и интересни дискусии се случват и в западните държави. Например, по отношение на икономическата политика и растежа, на бъдещето на социалната държава и публичните системи, на регионалната интеграция, образованието и други. Единствено активните и отворени дискусии ще позволяват бързи и адекватни реакции на все по-сложния и предизвикателен свят около нас. За някои това означава да предпишеш малко природа.
