Някакво малко страхливо човече, криейки се зад нищо не значещата фирма Агенция „Монитор“, плющи по „враговете“ с език, който може да бъде наречен каруцарски, но само с голяма доза снизхождение. Врагът в случая е дисидентът Петър Бояджиев, който имал неблагоразумието да напише няколко изречения във Фейсбук срещу „нашия издател г-н Пеевски“. А Огнян Стефанов му направил „услугата“ да ги цитира във Фрогнюз. И ела да видиш какво става… Като да сложиш конска муха под опашката на магаре.
„Защо, пише Петър Бояджиев, Делян Пеевски има право да е депутат, купувайки 100 000 гласа по престъпен, според закона, начин, а Божков не?… Значи приемате Доган да бъде пазен като писано яйце и обслужван от НСО, но сакън Божков, който като къртица успя да събере тази колекция, докато тези като Доган крадяха и изнасяха за пари културното наследство на България, няма право да бъде избиран за депутат. Значи мадам В. може да се търкаля в чаршафите на Доган, а Божков бил изнасилвач…“
Мадам В. в чаршафите на Доган? Ужас! Това не го знаех! (Намигам.)
И неизвестният класик на пеевистиката (обратното на журналистиката!) топи перото в катрана и маже (щеше ми се да кажа в лайната, ама не искам да нарушавам добрия тон!): „кирлив жокер“, „готов да се продаде за бутилка дезинфектант“, „дърто мрънкало“, „прилича на човек, който закусва попара с ракия, обядва с шише мастика, пие бира вместо вода и ходи, простете, с опикани панталони“.
Не, не прощаваме! Не прощаваме нито езика, нито пък подхода, изграден изцяло върху аrgumentum ad hominem. Подход, който е несъстоятелен в сериозната журналистика. „Ако избереш подходящ argumentum , винаги можеш да натопиш hominem така, както най-малко е очаквал.” Запомнил съм този урок от Уили Старк от „Цялото кралско войнство”.
Не знам кой е този аналлизатор, който смело развенчава въпросния човечец, позабравения “герой”, който „се водеше дисидент“. Водеше?! По времето, когато Делян Пеефски* и въпросното малко човече не са били още и в Ташкент, както обича да казва Стратега от Мировяне, този, който „се водеше дисидент“ е лежал в затвора, а после е емигрирал, принуден от такива, като дядото на Пеефски, Ангел Кръстев, зам.-шеф на ДС във Враца. Каква ирония!
Дребното човече черпи смелост от анонимността си. Но началниците му са известни. Най-горе е Пеефски. Но той е метафората на злото. Той не пише собственоръчно гадостите. Само посочва с дебелото си пръстче жертвата и помиярите свършват мръсната работа, те измислят и написват гадостите за нарочената жертва. В случая те са тези, които са възложили на малкото човече да напише това кафявото нещо, одобрили са го и са го публикували. И стига вече сме говори за помиярщината в журналистиката анонимно. Помиярите си имат имена. Ето тези, които ръководят така наречената Агенция „Монитор:
- Любомира Будакова, главен редактор
- Стоян Сираков, зам.-главен редактор
- Наталия Радославова, зам.-главен редактор
- Петър Иванов, зам.-главен редактор
Да добавим и главния редактор на “Телеграф” Васил Захариев, агент на Шесто на ДС, сиреч доносник. Вербуван през 1988 г. с псевдоним Викторов.
А колкото до „лигите на слабата ракия Бояджиев“ не със всичко съм съгласен. Всъщност, с повечето неща не съм съгласен. Усещам в текста някаква нескрита симпатия към Черепа, някакъв опит за апологизация и това никак не ми харесва. Това че Пеефски и Ментата са политици и депутати не означава, че и Черепа има право да яхне нашия вот. Напротив! Това, че сме допуснали такива като Пеефски и Ментата да ни управляват трябва да ни е за урок да внимаваме кого избираме!
Тази логика винаги ме е плашила и затова още преди години написах, че Борисов и Цветанов не са най-страшното. Най-страшното ще дойде след тях. Защото след тях всеки Сульо и Пульо ще реши, че може да управлява държавата. И ще е прав…
Та не съм съгласен с Петър Бояджиев. Но вярвам в думите на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“
Понеже споменах Цветанов, та се сетих за нещо свързано с темата. В интервю за „Банкеръ“ апартаментчикът казал: „Трябва да благодарим на малкото свободни медии, сред които е безусловно и „Банкеръ“. Статуквото владее останалите.“
Бившият заместник на Борисов, човекът, за когото той казваше, че е създал партията и тя е негова, та този нахалник се дистанцира от статуквото, което 10 години е укрепвал. По силата на някаква социална магия, там, където е Цветанов, статуквото го няма; там където е статуквото, Цветанов вече го няма.
Ама вие помните друго? Ваша работа! Проблемът ви е именно в това, че много помните! Тук е страната на късопаметните! Тук се помни ден до пладне! Иначе задължително ще хванете премиера в лъжа.
Спомняте ли си как по време на правителството на Орешарски Пеефски разправяше в едно интервю в собствения си парцал „Монитор“, че често се срещали с Цветанов. „Молбата му, вика, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Флоров били близки… Киро Японеца и Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборите. Но това са само част от имената, за които ме е молил…”
Журналистът пита: И какво, вие съгласихте ли се, осъществихте ли такъв медиен чадър?
Пеевски: Да, сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.
Това е новият борец срещу статуквото! Приятелят на Киро Японеца и много други криминални авторитети.
Това са вестниците на Пеевски. По-точно това са вестниците. Други няма!
Няма, няма криза в българската журналистика! Не може да има криза в нещо, което вече го няма!
Да го духа Лайбниц! Журналистическата теодицея има точно обратния отговор.
За честта на пагона, кризата не е в журналистиката само! Кризата е в цялото ни общество! Тежка морална криза! Отсъствие на базови ценности! Подмяната им с релативния морал на успеха без оглед на средствата! Едно сбъркано общество, в което хората с нормално мислене и запазени ценности все повече са избутвани в ъгъла. Една държава, в която премиерът лъже като дърт циганин!
Подобни текстове като горецитирания са ежедневие за вестниците на медийния империалист Пеефски! Причината да му обърна внимание е в контекста, в който се появява. Пеевски гради имидж на дарител и благодетел. Онзи ден проф. Генчо Начев, директор на болница „Св. Екатерина“, се похвали, че Пеефски дарил две линейки на болницата. И му благодари с думи, които ми се сториха позорни и кощунствени: „Хора като Делян Пеевски връщат вярата в доброто!“
Корпулентният млад бизнесмен, който изкупи българските вестници и разпространителски фирми с кредити от КТБ, а после я фалира (с помощта на същите медийни парцали!) и нанесе щети за милиарди на българския данъкоплатец! Човекът, за който имаше сериозни подозрения за участие в едра международна контрабанда на цигари! Който купи „Булгартабак“ за жълти стотинки и го разкости! Който „спечели“ милиарди от нагласени обществени поръчки… Всичко ставаше пред очите ни. И сега този тъмен субект по някаква причина е решил да си купи индулгенции и ето го вече носител на „вярата в доброто“!
И дарените се държат така, сякаш Пеефски им дарява от парите, оставени от баща му. Всъщност, баща му Славчо Кънчев беше създал навремето Асоциация за борба с корупцията в България, която да се бори и с корупцията в семейството му – бившата му жена Ирена Кръстева и сина му Делян. Още през 2009 г. Кръстев алармира, че двамата са накупили огромни имоти, за пари, които няма откъде да са изкарали.
В стила на журналистиката аrgumentum ad hominem ще отбележа, че винаги съм си представял доброто не само като етическа, но и естетическа категория. Смятах, че на вид е малко по-красиво, по-изискано, по-деликатно, а не така грубо и недодялано.
Но може и да греша… В „Зеленият път“ на Стивън Кинг главният герой Джон Кофи (пресъздаден на екрана от Майкъл Дънкан) е един грамаден грозен негър, пардон, чернокож. Но това не му пречи да бъде човек, който наистина може да ти върне вярата в доброто. (Леле, как се наместих и аз в мейнстрийма…)
Както и да е. Исках само да кажа, че не бих разпознал Доброто, ако се маскира като Делян Пеефски!
Но искам също така да кажа, че и в Божков не бих разпознал спасител на нацията от мутрите. Защото вече съм го разпознал като един от тях! Той е бил години наред в престъпен сговор с властта за ограбване на най-бедните слоеве на обществото ни и сега, когато му взеха кокала, се разлая! Като един Пеефски през 2013 г. Като един Цветан Василев през 2014 г.! Като един Цветан Цветанов през 2020 г.
Не се съмнявам, че Божков казва истината за милионите, които е подарил на Горанов и Борисов! Но на тези милиони трябва да се гледа единствено като на малка част от огромните печалби, които властта му е подарила! Просто сделка от взаимна изгода! Разбойници поделят плячката. Открадната от нас! В този сюжет добри няма!
Легендата за Афродита разказва, че тя всяка вечер се качвала на Олимп, където палувала с боговете. На сутринта се изкъпвала в извора на младостта и възвръщала целомъдрието си.
Но това, което е позволено на боговете, не е позволено на простосмъртните. Quod licet Iovi, non licet bovi. Няма как със сутрешния душ, господин Цветанов, г-н Пеевски и т.н. да отмиете цяло десетилетие подгъзване на Борисов – Борисов главният секретар, Борисов кмета, Борисов премиера… Няма как, господа Василев, Божков и т.н. да отмиете годините на съвместна кражба с Борисов и да станете отново целомъдрени. Ако някога сте били, де… Времето каквото отнесе, назад не го връща.
*Преставам да наричам Пеевски Пеефски. Правех го като отмъщение заради „ЛаФка“. Но „Лафка“ фалира, както и всичко, до което се е докоснал корпулентният бизнесмен! Помнете ми думата, името Пеевски ще се превърне в епоним за пословично некадърен бизнесмен.
………………………
