Съвременният свят страда от много язви – това е диагнозата след рентгенова снимка от изток на запад. Близкият изток е гореща точка на хроничните заболявания, периодично там се зараждат и възраждат конфликти, повечето от които прерастват във въоръжени сблъсъци. След това инфекцията се успокоява, третирана предимно със силни западни медикаменти, докато не бъде регистриран нов вирус и историята се повтаря. Един от туморите през 2017 г. продължава да бъде гражданската война в Йемен. Не можем да предвидим дали туморът ще бъде доброкачествен, или не, но към този момент столицата Сана прилича по-скоро на крематориум, отколкото на санаториум. Войната в Йемен обаче се случва зад кадъра на българските медии.
В главните роли
Хутите, които са зайдиски шиити, години наред се противопоставят на управлението на президента Али Абдула Салех (президент на Северен Йемен от 1978 до 1990 г. и на обединения Йемен от 1990 до 2012 г.), тъй като той нарушава човешките права, не провежда демократични реформи и не се бори с широко разпространената корупция. След редица атентати срещу Салех, той се оттегля и на негово място поста заема дотогавашния вицепрезидент Абдураб Масур Хади. Хутите бойкотират президентските избори през 2012 г., на които Хади е единствен кандидат. Те дори участват на национална конференция, посветена на осъществяването на прехода между държавните глави, но гласът им не е решаващ. Започват протести в цялата страна, чиято кулминацията настъпва през 2014 г., когато шиитската група установява контрол над столицата Сана. През януари 2015 г. правителството на Хади подава оставка и се сформира Върховен революционен комитет начело с лидера на бунтовниците Мохамед Али ал-Хути. Интересен факт е, че доскорошният враг на хутите Али Салех се включва заедно със свои поддръжници в преврата срещу Хади. Абдураб Хади, от своя страна, заминава за Рияд (столицата на Саудитска Арабия), като заявява, че той е президентът на Йемен и действията на хутите са неконституционни.
Приятел в нужда се познава
Продължаващата повече от две години гражданска война в Йемен постепенно става приоритет на съседните и на част от западните държави. Именно тяхната намеса превръща конфликта в глобален, като върху чисто политическия пласт се наслагват религиозният кливидж и икономическите интереси, свързани най-вече с търговията с петрол. Саудитска Арабия подкрепя сунитското правителство на Абдураб Хади и започва мащабна военна интервенция в Йемен през 2015 г. Към Рияд се присъединяват САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Канада и други. От другата страна на барикадата са хутите, чийто лидер обвини Обединеното кралство във военни престъпления в средата на декември м.г., заради снабдяване с оръжия на оглавяваните от Саудитска Арабия сили. Хутите пък са подкрепяни от шиитски Иран, който обаче и до днес продължава да отрича участието си в конфликта. Съревнованието на Иран и Саудитска Арабия е свързано и с протока Баб ел-Мандеб, с други думи Йемен стои на пътя на черното злато за Европа и Северна Африка. Този, който „владее“ протока, ще си гарантира износа, а Рияд е най-големият износител на петрол, следван от Техеран. В противен случай, доставките ще трябва да заобикалят африканския континент, което ще оскъпи значително процеса и ще увеличи времето за достигане до крайната дестинация. В размириците в Йемен активно участие вземат още Ал-кайда и Даеш, които се възползват от създалата се ситуация, за да разширят своето влияние.
Игра на тронове
Техеран определя саудитската офанзива като „американска агресия“. Вашингтон обаче разгневи съюзника си Рияд, след като международната общност вдигна санкциите над финансовите транзакции, златото и петрола срещу Иран със споразумение от 2015 г. Своеобразен реванш се оказа указът на Доналд Тръмп, след като в списъка от държави, чиито граждани нямат право да влизат в САЩ до май месец т.г. като превенция срещу тероризма, не фигурира Саудитска Арабия. Именно саудитци обаче бяха похитителите от 11 септември – събитие, с което новият президент на САЩ аргументира решението си. Арабската лига, САЩ и Турция покрепят Рияд, докато ЕС, ООН и Русия го критикуват. Турция, Иран и Русия се обявиха за гаранти на мира в Сирия след подписването на т.нар. „Московска декларация“ през декември 2016г. Те бяха инициатори на срещата в Астана между режима на Асад и членове на опозицията и ще играят важна роля на балансьори на предстоящата среща в Женева на 8 февруари. Турция и Русия провеждат заедно военни операции срещу т.н. „Ислямска държава“ в Сирия.
Представители на САЩ пък не бяха поканени на срещата в Москва, но администрацията на новия президент получи покана за Казакстан. Иран се противопостави (указът на Тръмп още не беше издаден). САЩ така и не изпратиха делегация заради събитията по встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. В същото време, Турция е в обтегнати отношения със САЩ, тъй като Вашингтон отказва да екстрадира проповедника Фетулах Гюлен, сочен от турското правителство за организатор на опита за преврат през юли 2016 г. Нещо повече, президентът Ердоган обвинява САЩ, че подкрепят сирийските кюрди. Турция отхвърли участието на кюрдите в Астана и не приема създаването на тяхна автономна област в Сирия като резултат от евентуално примирие. Кюрдската работническа партия в Турция пък отдавна създава проблеми на режима на Ердоган.
Тези и още много зависимости между „Великите сили“ правят изхода от гражданската война в Йемен все по-труден. За пореден път съдбата на малките държави се решава отвън. Дали новата тройка Русия-Иран-Турция ще бъде „неочаквано добра комбинация“ за сирийски проблем, която да сформира нова Ялтенска конференция или нов пакт Сайкс Пико (ако това вече не се е случило през декември в Москва)? В Йемен също имаше опити за временно спиране на огъня и срещи в Женева за постигане на примирие, но без резултат. Защо обаче на Сана се обръща незначително внимание в сравнение с Дамаск?
Когато цифрите говорят
Над 10 000 души са загинали и още 40 000 са ранените от началото на конфликта. Това заяви през януари Джейми Макголдрик, ръководител на Службата за координация по хуманитарните въпроси към ООН. Той добави, че над 10 милиона души имат нужда от спешна помощ, за да бъдат гарантирани техните права, сигурност и дойстойнство. През август 2016 г. „Ройтерс“ съобщи, че войната е причинила инфраструктурни и икономически загуби на стойност повече от 14 милиарда долара към този момент, а над 2,5 милиона граждани на Йемен са били принудени да напуснат домовете си. Хуманитарната криза в сочената за най-бедната страна в региона се задълбочава с всеки изминал ден – половината от държавните болници са разрушени или недостъпни. На този фон се развива поредното хронично заболяване в сърцето на Близкия изток. През 1994 г. отново улиците на Сана бяха арена на гражданска война – този път между Северен и Южен Йемен. Макар конфликта да завърши с обединението на двете части, днес това разделение отново е попалвано от различни групи (хутите са населявали Северен Йемен). САНАториумът затвори врати…
……………………
„Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
