«Ролята на достойнството на един политик играе много голяма роля.»
2003 г., Иван Иванов-Мозъка, гл. секретар на СДС
„Достойнството на един човек, казва Чехов, не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено.” Вината не е в този, който се опитва да накърни нечие достойнство, а в този, който го позволява. „Никой не може да ви унижи без вашето съгласие.“ От всеки опит за унижение има множество достойни изходи! Можете да си тръгнете от един престижен и добре платен пост и да запазите достойнството си. Можете и да останете, като се простите с достойнството си. Загубили достойнството си, човек губи всичко.
Вчера премиерът направи грозна сценка на шефа на АПИ Георги Терзийски. Той беше извикан на заседанието на МС, за да получи лично унижението, което премиерът му беше подготвил:
„Защо правите тези номерца? Нали знаеш колко бързо ще се разправя с вас? За някаква абсолютна глупост! Как ще плащат за абсолютна глупост! Как ще плащат хората от Нови Искър, от Банкя или от съседните места винетки? На изборите те гласуват ли за кмет на София? Защо го правите? Питам! Това ли искате да ми кажете?… Ако още един път ме накарате да се задъхвам преди МС, ще бъде много критично за вас… Във всеки център отиваш лично днес и, като едно време глашатаите, викаш по три пъти: “Няма да има винетки”…
Още по-грозно изглежда тази сценка на симулиран гняв, като се вземе предвид че решението въпросните населени места да плащат винетка е взето на заседание на МС.
ЗАСЕДАНИЕ
на Министерския съвет
27 декември 2018 г.
Заседанието започна в 10.15 часа и беше ръководено от
министър-председателя Бойко Борисов.
Точка 2
Проект на Решение за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
Докладва министър Петя Аврамова. Всъщност, докладва е силно казано. Казва пет приказки, и Борисов отсича: Приемаме точка 2.
В Приложение №2 към приетата набързо точка се изброяват всички пътища, на които ще се събират винетни такси. И там, сред пътища трети клас под № 189 четем: „Ок.п. София – Банкя“. Под № 181 четем: Ок.п. София – Бистрица – Железница – Ковачевци – Поповяне – (Алино – Долна Диканя). Под № 82 е „Костенец – Радуил – Боровец – Самоков – Панчарево – ок.п. София“.
И работата на Борисов става малко кой ми сра в гащите?!
Вместо да каже, че изпълнява решение на МС, шефът на АПИ Терзийски си подви опашката и хукна по мегданите да вика: „Няма винетки…“ Първо в Бистрица, после и в Панчарево.
Но това самоунижение явно не беше достатъчно. Днес Терзийски оправда арогантното поведение и думи на премиера: „Борисов е прав да реагира гневно.“
Началникът е прав дори и когато е крив…
Дали Терзийски си дава сметка колко ниско е паднал? Едва ли. На страницата си във Фейсбук е харесал и споделил песента „Ден след ден“ на Подуене блус бенд, посветена точно на такива „герои“ като него, които „вещаят бури, но цял живот пълзят… и оцеляват сладко, сладко ден след ден…“ Но той явно не се идентифицира с тях.
“В интерес на истината на семейството ми не им стана много приятно от думите на премиера…“
Има си хас! Представям си какво си е помислила жена му.
Някои хора трябва всеки месец да си проверяват калция.
„Това са рисковете – да приемаш както позитивите, така и негативите от работата си….“
Да те ругаят като магаре обаче не влиза в нито една длъжностна характеристика. Но, когато си сложен на един пост по политически причини, когато нямаш нито образованието, нито опита за съответната област, какъвто е случаят с Терзийски, запазването на стола е въпрос единствено на послушание. С дата 20 януари 2019 г., десетина дни преди да стане шеф на АПИ, на страницата си във “Фейсбук” Терзийски пише по повод реч Борисов: “Реч на истински лидер! Рядко публикувам такива оценки, но…”
Но явно си струва. На 29 януари вече стана известно, че Терзийски ще бъде назначен за шеф на УС на АПИ.
Така че, от малкото, което знам за Георги Терзийски, не съм учуден от лекотата, с която преглътна унижението. Сещам се какво викаше един пич: “Страхливият заек е смешен, смелият заек е още по-смешен. Достойнство запазва само заекът, сготвен със сметана.“
Разбира се, достойнството на един чиновник от средно ниво едва ли заслужава вниманието ни. Но случаят е симптоматичен за много по-дълбоки и обезпокоителни процеси. Етиката, която Борисов налага в системата за управление, изключва зачитането на достойнството на личността. С времето системата се пренастрои към неговите изисквания така, че автоматично изхвърля всякакви опити за достойно поведение. Нещо повече, системата вече допуска в редовете си само хора, склонни да жертват достойнството си и да се подчиняват безропотно. Спомнете си как Цветанов, кметът на Сандански и други лица (?) се хвърлиха като котка на суджук да целуват ръка на Борисов. Същото понечи да направи и Данаил Кирилов, когато премиерът го поздравяваше за поста министър на правосъдието. И Борисов сигурно и на него щеше да позволи, ако не бяха телевизионните камери. Тези жестове на самоунижение не биха могли да съществуват, ако нямаха одобрението на Борисов.
И все пак за достойнството си всеки отговаря сам. И сам избира начините да го запази. Тъжното е, че в случая с тази власт може би единственият начин е неучастието. Всеки, кйто приема да служи на Борисов, още на момента отдава достойнството си под наем.
