В информационния поток често могат да бъдат открити абсурдни истории за разни „научни изследвания“, които са направо фрапиращи със своето безумие. Тези дни лондонският „Таймс“ допълни списъка с опита на чехкинята етнограф Вероника Зускацова да изследва дали ако прекара достатъчно време на определено летище, тя ще започне да го възприема като свой дом. Първият й опит продължил девет дълги дни, прекарани на „Хийтроу“, но приключват с едномесечен престой в болница. Напълно неочаквано проблем се оказали неудобните пейки, лошата храна, недоспиването и влаченето на багаж из терминалите. Основното си научно заключение от този първи етап на изследването тя споделила на научна конференция: „Цялата ми енергия отиде за осъществяване на най-базовите функции на живота – спане, пране, хранене, движение“.
Явно поумняла от натрупания опит и осмислила първоначалната си научна стратегия, младата етнографка сменя подхода. Решава да живее като пътник бизнес класа, а не economy. Купува си билет и започва непрестанно да го презаверява като така получава достъп до салоните за бизнес класа пътници. В резултат на това, редовно получава английска закуска в 8 сутринта, после обяд, вечеря. Любима й става тиквената супа на „Луфтханза“, а „Юнайтед“ й предлагат безплатни коктейли. И чудото се случва, чехкинята изкарва цели 31 дни на летището и прави откритието, че да, наистина, е развила чувство на идентичност с „Хийтроу“. След което напуска летището и гордо съобщава своето научно откритие на годишната конференция на британското кралско географско общество.
Сигурно някой някъде по света е успял да открие някакъв дълбок смисъл в този „научен експеримент“. Може би е легитимно някой учен да реши да пробва дали случващото се във филма „Терминалът“ наистина е реалистично и до какво води то. Накъдето и да погледнете през последните години обаче, ще откриете подобни само-вглъбени „проекти“, които твърде често просто търсят някакво оригинално основание за внимание и финансиране. Затова и повечето студенти (тези, които въобще идват и правят нещо) затъват в дълбочините на все по-тясно специализирани научни области и подобласти, но не могат да се ориентират относно големите въпроси на нашето време. В западните университети този проблем се дискутира от десетилетия, без особен ефект. Всъщност, не е съвсем така.
Преди няколко години Лондонското училище за икономика и политически науки реши да направи нов задължителен курс за всички новопостъпващи студенти. Той се нарича „разбиране на причините на нещата“ и изхожда от идеята, че нито един настоящ комплексен проблем не може да бъде разбран и разрешен от само една дисциплина. Казано иначе, абсурдното и безкрайно дълбаене по дадена тема или подобласт няма да ви откара много далеч. Независимо от това дали ще ви осигури средства и проекти. Защото непрестанният разпад на по-големите смислени въпроси в самостоятелни и само-изолирани мисловни и академични гета единствено отдалечава техните практици от предполагаемите потребители на тяхното знание. Защото и преди експеримента на г-жа Зускацова, повечето хора с глава на раменете са можели да предвидят, че хубавата храна и комфорта на бизнес класа клиента ще спомогнат решаващо за изграждането на нейната „летищна идентичност“.
