Статии

Избори с президент на шията

Всички предизборни кампании си приличат и всяка е уникална по своему, ако перифразираме така популярната фраза на граф Лев Николаевич. Само че този път кампанията се очертава повече уникална и по-малко подобна на други. Не само защото залогът наистина е бъдещето на страната, но и заради някои културни и манталитетни специфики на част от участниците в задаващите се кални борби.

За ГЕРБ и ДПС кампанията започна още през януари. Новото правителство нямаше и седмица толеранс от обичайните 100 дни. Атаките започнаха от първите дни, а месец по-късно се включи и президентът. И понеже започнаха преди да има за какво, с времето се оказа, че и няма за какво. Не се появи. До такава степен нямаше за какво, че се наложи опитни и очукани в служба милиционери да се занимават със сянката на някакъв парапет, която сянка се докосвала по особен начин с друга сянка и можело да се направи обосновано предположение, че Лена и Кирил са нещо повече от колеги. Тъжна картина. Оперативна работа на слугинско ниво.

По адрес на правителството говорителите на ГЕРБ и ДПС, както и присъдружните медии се отпуснаха в съвсем свободни сквернословия без никаква връзка с реалността. (Копейковците останаха нещо като поддържаща група. Те си имат отделна програма – да избият половината българи, а другите да вкарат в лагери и затвори. И после да управляват.)

Кирил Петков и Асен Василев бяха наричани как ли не – рядко съчетание между зла воля и некадърност, преднамерени крадци и профани, лъжци, най-жалкото управление, което държавата е имала за последните тридесет години, битово разложени типове, дошли за малко, за да отмъкнат много и после да счупят държавата, неграмотници, говорещи лошо английски, както и български, зле облечени, с кофти вързани вратовръзки и каквото обидно още се сетите, все ще го откриете сред потоците зла словесност, която методично се изливаше върху правителството в продължение на седем месеца. Тук там за малко шик се промъкваха и думи като „рейдъри“. Тролските бригади успяха да превърнат Харвард в обидна дума, както и да наложат силно снизходителен регистър за имената на Кирил и Асен – Киро тъпото, Киро простия, Кокорко и т.н. Простащините за Лена Бориславова ще ги отминем, както и латентното интригантство на ИТН. Между другото едва ли може понятно да се обясни някъде в Европа как така у нас Харвард е станал обидна дума.

Прави впечатление, че през целия период правителството беше упреквано точно, ама съвсем точно тъкмо за нещата, заради които ГЕРБ и ДПС от много време са обект на гнусливо отношение сред иначе силно желаните партньори за връщане във властта. И друго – нито едно обвинение не беше подкрепено с факти. Особено трогателно беше как отделни парламентаристи с юридическо образование и реформаторски претенции обясняваха колко вредно и дори опасно за политическата система е да се изобличават огромните кражби и корупционни схеми на ГЕРБ и ДПС. Изобщо в техните среди дискутирането на злоупотребите им се смята за лош тон. Понеже, както обичат да казват, „нищо не е доказано“. Макар че „недоказаното“ се знае, при това безвъпросно ясно. А и децата разбраха, че „нищо не е доказано“, защото съдебната система е запушена и работи избирателно. Като отидат чувствителни доказателства в прокуратурата, Гешев сяда отгоре им и не ги дава на никого. И така нищо не стига до съд. „И аз обичам да се праим на луд“, както признава главният прокурор в един широко огласен неформален разговор.

Весело недоумение предизвика и твърде несръчният опит чрез неясно откъде намерен чешки ПР експерт да се прочисти образа на Борисов от бремето на шкафчето с пачки и кюлчета и загадъчната Мата Хари.

Та около ГЕРБ и ДПС особени изненади не се очакват. Очертава се предизборната им пропаганда да се запази в познатата вече стилистика – основана на лъжи, вулгарна и агресивно безпомощна. Иначе казано – псуване на автопилот. Пропаганда, в която напълно е прекъсната връзката между думите и нещата. Така всяка поява на Томислав Дончев, каквото и да говори, ще подсеща от една страна за двата милиарда похарчени за електронно правителство, без да има електронно правителство и от друга – за многото работа свършена в тази посока от екипа на министър Божанов. Появата на Теменужка Петкова в предизборен контекст ще подсеща за изчезналата пътна карта за „Турски поток“ и прагматизма и лекотата, с които Кирил Петков намери решение срещу шантажа на „Газпром“. По адрес на Кирил и Асен може да се издадат томове с глупости и лъжи, но тук бихме цитирали само една от тях поради нейното парадоксално, дори бихме казали бляскаво нахалство. Преди три дни на партиен брифинг Теменужка Петкова каза следното за гръцкия конектор, без по нищо да личи, че се шегува: „В този проект сме вложили сърце и душа и сме дали всичко от себе си, за да стане факт. Петков го провали, не спази срока.“ Три пъти го четох и все си мислех, че не чета правилно.

Хайде за повече прегледност още една глупост от същия брифинг, но с по-общ характер, този път от Томислав Дончев. „Кирил Петков не изневери на себе си, започна и завърши в остър конфликт и разминаване с действителността. Той си живее в собствен свят от приказките – само не знам коя е приказката – „Снежанка“, „Пепеляшка“ или „Червената шапчица.“ Щом Томислав и Теменужка си позволяват това, от Бойко може да се очаква много повече. До октомври ще обикаля страната и ще обяснява колко много е направил, как е местил планети и е готов пак да ги мести в името на евроатлантизма и демокрацията. Зад евроатлантизма му ще надничат трите милиарда подарени на Путин за тръбата, която направи по-лесна войната му с Украйна.

Без малко щях да забравя моя фаворит в оплюването на Кирил Петков – онзи забележителен пасквил от Бареков, в „Труд“, където покрай всичко друго премиерът е набеден и за канибал. Сериозно.

Докато върху правителството на Кирил Петков се сипеха всевъзможни сквернословия, то успя да свърши неща, които никое правителство не е постигало за последните 30 години. При това със забележителна скорост и лекота. Казано в прав текст – то отмести България в друга политическа орбита. България се усети като свободна европейска държава, надежден партньор за света, към който иска да принадлежи. Българският премиер беше приет като свой сред европейските лидери. Отказът от руския газ показа, че и малка държава може да се държи достойно. Изгонването на руските дипломати с несвойствени занимания затвърди това усещане. Както и събарянето на унизителното, напълно безсмислено и срамно македонско вето. Всичко това определено ще налее гласове сред онези, които досега са се въздържали да гласуват. Правителството освети генетичния код на корупцията и това беше още една причина за неговото сваляне. Разкриването на огромни злоупотреби и кражби около ББР, магистрала „Хемус“, Капитан Андреево показаха модела на тази корупция. Наложи се лично председателят на ВАС да се заеме с връщането на граничния пункт в разпореждане на дълбоката държава, за да е ясно докъде всъщност се простират нейните възможности.

Социалната политика на кабинета беше само част от неговия като цяло вдъхновяващо положителен образ.

Сега колкото повече БГ агитката на “Газпром” надува вувузелите, толкова по-ясно става за широката българска общественост, че руският газ не е търговска стока, а инструмент за политически шантаж. При това не само за нас, но и за половин Европа. Договорът с “Газпром” не е търговски договор, а политически намордник с къс синджир. Идеята му не е да се доставя, а да се спира газът според капризите на Кремъл. Правителството на Кирил Петков разголи технологията на руското корупционно перпетум мобиле. Не че досега не се е знаело, но Петков му дръпна шалтера и писъкът на вувузелите очерта мащаба на корупцията и как работи. България плаща скъп газ и в маржа между цената и стойността освен печалба се калкулира и финансирането на руската пета колона в България – политици, социолози, политолози, самоуки газолози, журналисти, професионални тарикати, инфлуенсъри, тролски бригади и отделно взети президенти. Същото впрочем е и при бензина. Така България финансира собственото си унизително третиране чрез безгръбначни политици и търпи всички последствия на една мащабна корупция. Финансира собствената си бедност, лоша социална среда, неефективни институции и контролиран хоризонт за развитие.

Между другото сега цялата агитация за „Газпром“ се основава на дебела и постоянно повтаряна лъжа. „Защо България се отказа от руския газ?“ Това е лъжа. Русия го спря по кефа си, въпреки валиден договор, на нас и на Полша. И България не иска повече да разчита на ненадежден партньор, който при това мишкува из страната, посланичката му хазяйничи, а негови агенти се занимават с отровителство и взривяване на военни обекти. Доказани престъпления, пред които българската прокуратура грижливо жуми. Пък и някак си не е гот да се наливат пари, за да може социопатът Путин да избива децата на украинците.

Казахме, че правителството на Кирил Петков е отместило държавата в друга орбита. Само че при това отместване от осветеното празно място се разбяга една силно отблъскваща политическа, експертна и медийна фауна – лъжлива, безсрамна, корумпирана, крадлива. И креслива. И президентът изглежда се готви дискретно да я поведе към изборите.

Неговото четвърто служебно правителство рязко обърна курса на предишните две и експресно се зае да руши постигнатото от Кирил Петков. Ясно подредената възможност за избягване на газова криза, както и други стратегически стъпки на правителството, бяха обявени за хаос и почти за катастрофа. Бързешката беше създаден кризисен щаб, който наистина да организира хаос и посред хаоса „Газпром“ да си върне позициите в българската държава. Това е твърде плитка магия. Можем единствено да се надяваме, че Радев след изборите ще плати цената на това национално унижение. Горчиво излъганите в своя президент-интригант едва ли ще пропуснат възможността да го накажат. Което обаче прави неизбежно, пък и вече съвсем очевидно, участието му в изборите. И явно това ще бъде основна интрига. За кого ще играе „Дондуков“2? Ясно е, че няма да е за ПППП и ДБ, нито за БСП. Категорична победа за тях би означавала катастрофа за Радев. Поради което затоплянето на отношенията с ГЕРБ и ДПС вече е в ход. Възможни са известни аванси за Копейкин  и формацията на ген. Янев. Бързата смяна на всички областни управители видимо е прицелено към очакване на определени изборни резултати.

Сега от ПП и ДБ не се очаква друго освен много внимателно и максимално достъпно да обясняват какво са направили за седем месеца, защо са го направили и как би изглеждала България след пълен управленски мандат с парламентарно мнозинство. Ясно е, че темата за евентуално обединение ще се развива и до решение ще се стигне бавно. Важното е до всяка пропагандна лъжа да се залепя истината. Това е най-разумната предизборна кампания. Иска се огромна енергия и такт. При оседланите от ГЕРБ и ДПС централни медии няма да е лесно, но както преди доста години беше писал социологът Румен Димитров в една статия „Който стиска медиите, накрая губи изборите“.

За изминалите тридесет години в страната израсна твърде широка социална прослойка от хора с изпразнени надежди и плитък житейски хоризонт, умерено образовани, за които изборите са по-скоро наказателна процедура към властта, а самата власт е обект на латентна злоба и омраза. Депутатите и министрите за тях са лентяи и дармоеди по подразбиране. Фейсбук даде на тези хора усещане за мощ и значимост. Даде им крила. И изглежда точно в социалните мрежи ще се разиграват най-горещите предизборни битки. Не че това са първите избори, подгрявани в социални мрежи, но Ковид-пандемията доста промени структурата на потреблението. Пропагандата в мрежата стана много по-активна, с нови техники за облъчване и сугестиране. Появи се публика, готова на избори да тръгне след оплезен човек с обеца и татуировка или след карикатурен герой, кръстен на дребна руска монета. Което определено е риск за бъдещето на страната, но пък е шанс за президентската интрига. Тази публика трябва внимателно и търпеливо да бъде убеждавана, че политиката може да бъде и нещо различно, да бъде на нейна страна.

След 2 октомври България, също както преди тридесет години, има шанс да стане държава с друго качество. Остава да видим дали и този път ще се провалим.

Избори с президент на шията

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

За връзка с Фондация "Редута": dr.tonyfilipov (at) abv.bg, тел: 0888 415 448
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top