Непрекъсната линия, Людмила Улицка
Повечето истории в „Непрекъсната линия“ са обединени от темата за лъжата, с която в различни моменти и при различни обстоятелства се сблъсква героинята Женя. Или по-скоро за измислицата, която украсява делничния живот, прави го по-ярък, по-драматичен, по-лесен за преглъщане. Както казва самата Улицка: „Най-забавното в тази книга за лъжата е, че тя е най-правдивата от всички книги, които съм написала“.
В последната част, „Изкуството да живееш“, Женя вече е зряла, енергична и амбициозна жена, успяла в професията си. Докато една катастрофа не променя всичко…
Книгата е и проста, и сложна, и весела, и тъжна… Обикновени хора, познати ситуации, а какво вълнуващо пътешествие през живота с неговите обрати! При това поднесено с психологизъм, мъдрост и великолепен стил – запазена марка на Улицка.
Людмила Улицка
Людмила Евгениевна Улицка – руска писателка и сценаристка, е родена в Башкирия през 1943 г. По образование е биолог-генетик. Името й нашумява след публикуването на повестта „Сонечка“ (ИК „Колибри“), за която получава престижни литературни награди в Италия и Франция. Автор е на редица сборници с разкази, както и на няколко романа, сред които „Mедея и нейните деца“ (ИК „Колибри“), „Искрено ваш Шурик“. Романът й „Казусът Кукоцки“ (2001) е отличен с най-престижната руска литературна награда „Руски Букър“. Книгите й са преведени на 25 езика. Критиката определя творбите й като „проза на нюансите“ и я сравнява с Чехов.
