„Ако продължавате да упорствате със социализма, в някакъв момент ще стигнете до тоталитаризъм. От друга страна крайната точка на капитализма е пълната анархия.“ Прозорливо наблюдение на Том Робинс, но непълно. Едва ли е подозирал авторът на „Вила „Инкогнито“, когато е написал тези две изречения, че е възможна комбинация от двете по едно и също време на едно и също място. Тук и сега. Упорствахме ли със социализма? – упорствахме и даже още упорстваме. Изтървахме ли му края на капитализма? – изтървахме го. И ето ти това, което има днес като резултат от кръстоската – тоталитаризъм и анархия. Ако се съгласим, че това е което имаме като България, както би се изразил Цветан Цветанов, някак всичко се променя с едно завъртане на калейдоскопа – хаосът започва да прилича на подреденост. Нещата получават обяснение – не логическо или разумно, но все пак обяснение.
Да вземем две събития, които изглеждат толкова еднакво, че чак различно. И могат да бъдат обяснени с толкова различни думи, че чак еднакви. Никаква логика няма в тези твърдения, нали? Но само така ни се струва. С първото събитие започна годината – Гинка Върбакова купува ЧЕЗ. Кой? Гинка Върбакова. Ама коя е тази Гинка? Гинка бе, Гинчето от Пазарджик. Никой до този момент не познава Гинка Върбакова от Пазарджик, освен ресорния министър Теменужка Петкова. Почва голяма веселба в стил хумор, сатира и забава. Гинка е поканена в Министерския съвет.
По преразказ с творчески елементи на човек, който познава един друг човек, който бил близък на човек на Гинка, срещата е протекла така. Г-жа Върбакова получила обаждането предната вечер и сутринта рано-рано отишла в Министерския съвет. Въвели я в един кабинет, в който трима мъже пушели пури. Единият бил седнал, другите двама прави. Тя казала добро утро. Седналият отговорил добър ден. И после с глас за цепене на дебели дърва я попитал: Ти ли си тази, дето ми клати държавата? Този преразказ един път ми изглежда недостоверен, друг път обаче ми прилича на съвсем правдоподобен. Защото в него има елемент на тоталитаризъм – който е краен резултат от престараването със социализъм. Но също така и анархия – което пък е резултатът от капитализъм през просото. Но като се съчетаят двете съждения и се схване, че на определени места в едно и също време и на едно и също място се престарават и със социализма, и с капитализма, нещата заемат местата си. Какво се е говорило по нататък на срещата не знам, но в края ѝ двамата прави мъже застанали от двете страни на Гинка за снимка. На снимката купувачката на ЧЕЗ изглеждаше като пакет грах, изваден току-що от фризер, лично аз написах под една такава снимка в социалната мрежа: „Гинче, ако искаш да те спасим, мигни два пъти.“ По-нататък покупката се оплете в такава паяжина, че вече загубихме представа кой е там паякът, кои мухите и ще дойде ли изобщо някога чистачката с метлата.
Другата случка е от края на годината – Марк Жирардели купил „Юлен“. Хм, не стига, че трябваше да учим името на Гинка Върбакова, ами сега трябва да се учим да произнасяме Жирардели без запъване. Кой Жирардели? Оня. Оня, дето е австрийския скиор, пък се състезаваше от името на Люксембург, ама живее в Швейцария? И ако мислите, че биографията му е сложна, то е нищо в сравнение с покупката – тя се смяташе за собственост на един кипърец по потник Георгиус Георгиу, премиерът каза, че е собственост на Цеко Минев, но Жирардели я купил от един неназован фонд. Хем като с ЧЕЗ и Гинка, хем не. И пак хумор, сатира и забава. Гинка била подставено, а Жирардели високоподставено лице. Министър-председателят доволен – такъв инвеститор бил чест…Чакайте, това не беше ли думичка от гинкината сделка, след която една министърка казвала „ЧЕЗ за мен!“ Премиерът се усмихва доволен някъде из страната на австрийския скиор, където е отишъл да се прегръща с бели и черни хора, чест е, вика такъв инвеститор. А на мен ми се струва, че в балонче над главата му се изписва: „Ти ли си този, който ми закрепи държавата.“ В България Жирардели е бил най-близо до министърката на туризма, но тя не знаела нищичко. И не подава оставка, процедурата е съкратена, и без това няма смисъл да се подава оставка и после да не се приема, както стана с Теменужка Петкова в случая с Гинка.
Така е в страната на тоталитарната анархия.
Но и ние не сме вчерашни. Живеем го този живот от доста време и поне едно нещо разбрахме – в страната на хаоса компасът, който по природа показва север, не върши никаква работа. Имаме си компаси, които сочат юг, и те ни ориентират. Знаем си, че това, което ни казват, е обратното на което би трябвало да ни осведомяват, ако не бяхме страната на тоталитарната анархия. Да вземем последната новина за глобата от 77 милиона евро, която ни налага Европейската комисия. Нас такава новина не ни стряска – ако не ни глобяват за нещо от Запад, ще ни глобят от Изток. Ще строим „Южен поток“ – застрашени сме от глоба от Запад. Няма да строим „Белене“ – застрашени сме от глоба от Изток. Накрая оставаме без нищо построено, но пък с две глоби.
Размерът на глобата е ясен, остава да се ориентираме за причината. Ето как ни я обясни премиерът: „Страната ни реагира вече повече от 2 години в преговорите, които водим с ЕК за Българския енергиен холдинг. Когато ЕК ни препоръча да приватизираме тръбите. Представете си днес да ме питате защо правителството взе решение да приватизира тръбите и заглавията какви щяха да бъдат: Борисов дава тръбите на България. Поискахме да ни разрешат да преговаряме. Започнахме от 300 млн. евро. Аз преговарях веднъж, Томислав Дончев около 100 пъти. Свалихме ги на 77 млн. евро. Паралелно с това движим да получим нови 80 млн. евро за охрана за външните ни граници. Искаме още по-добре да се справяме през следващите години. Всичко останало означаваше приватизация на газопреносната ни система. Нямаше да плащаме 77 млн. евро, а щяхме да приватизираме и дадем шанс на чужди компании. Да не плашат хората, че те ще плащат тези пари. Няма друг вариант освен приватизация, това са европейските правила – навсякъде се приватизира, в България не се”.
От това обяснение ние разбираме две неща. Първото: Това със сигурност изобщо не е причината. Глобени сме не заради отказ да национализираме, а заради това, че държавата убива конкуренцията, като не допуска до газопреносната си система конкурентни фирми. Зад какъвто национален интерес (че и национална сигурност?!) да крият този факт, той си остава и не е бил в интерес на потребителите. Втората: Щом е съчинена точно такава лъжа, то значи, че някой си е харесал тръбите за приватизация и ни подготвят психически за тази нова сделка. Даже може да разбият монопола, като продадат тръбите на двама купувачи – Том и Джери например. Така новата 2019 година ще започне както започна и както завърши 2018-а. И ще е не само същата, ами даже още по-същата.
