Как да оцелеем по Коледа?

Ще драсна няколко реда под това заглавие само защото така ми го поставиха от редакцията. И ме мързи да споря. Иначе дълбоко не съм съгласен с такава формулировка. Аз бих попитал друго. Защо да оцеляваш? Не показа ли опитът ни от последните 13 години, че след всяко оцеляване почва едно голямо съжаляване?

А и не е въпросът дали тоя ще оцелее, или оня. Въпросът е дали човекът като такъв да оцелее.

Ей на, ако прочетете “Характери” на Теофраст, писани преди два милениума, ще разберете, че в мисловно и морално отношение човекът не е мръднал. Погледнете обаче една древногръцка статуя на гол мъж, сравнете я с това, което показват по XXL и ще добиете ясна представа за единственото развитие на човека за хилядолетия. След още две хиляди години пропорцията между ръста и дължината вероятно ще е вече обратната. Като на онзи символ, дето висял пред публичния дом в древния Ефес. Което ме навежда на мисълта, че преди много години човекът е изглеждал така – не вярвам древните да са си го измислили. Тоест движим се в един, не знам как да се изразя, може би генитален, цикъл. И с това се изчерпва развитието ни. Което както и да го погледнеш се свежда до едното голо оцеляване. И какъв е смисълът?

Но както и да е. Обещах да се придържам към темата.

Има много рецепти за оцеляване. Някои са направо смешни. Като на Джордж Клуни например. Рецептата му била: секс, водка и аспирин на сабалето. Тъпанар! Така най-много да си докараш две главоболия вместо едно. А аспирин на гладно е направо смърт за есенното обостряне на гастрита.

Никакъв секс! И никакъв аспирин! Може само лъжичка шарлан, но преди пиене.

Всъщност оцеляването си е индивидуален акт. И никаква общоприета рецепта тук не съществува.

Аз например съм опитал много и най-различни чалъми преди да си намеря моя личен модус вивенди.
И искам да отбележа, че въпросът не е нито в зелевата чорба, нито в подлютеното шкембе. Това са тактики за временно подобряване. А човек трябва да има цялостна стратегия, философия един вид. И не само за празниците, а за оцеляването изобщо.

Едно време моят професор ме учеше, че човек трябва да се отдава на всичките си пороци едновременно, за да не стане жертва на един от тях. Цигарката в устата, чашата в ръката, гаджето на… и душата в… Горе-долу като на Клуни рецептата, чист хедонизъм…

Това беше преди доста години, преди още Дядо Мраз да се окаже дърта червена педерюга (както би се изразил поетът Ани Илков) и да бъде заменен с Дядо Коледа. Изразих се по този начин защото не искам да намесвам тука политиката и да ползвам абстрактни категории като социализъм и капитализъм. Сякаш пиенето е подвластно на обществения строй. У нас поне не е. И доста дълго я практикувах теорията “по добре господар на всички пороци, отколкото роб на един от тях”. Не че се получаваше, ама упорствах.

И какво се получава? Най-често като се напоркаш и се събуждаш до някой киликанзер, дето в трезво състояние би го употребил само Робинзон Крузо малко след като му умряла любимата козичка и малко преди да прекрати престоя си на острова. И имаш двойно главоболие, и не й помниш името, и от шишето капка се не отцежда вече, а пък тя ти е изпушила цигарите…

И какво като си оцелял?

Както и да е. Това беше отдавна. С времето на човек някои пороци му омръзват, други му стават недостъпни. И трябва овреме да се смени стратегията. Та в един такъв момент на философско просветление моят професор ми сподели: сексът е до време, пиенето до живот. Нещо като ин вино веритас, ама закъсняло и изстрадано.

Та ми го формулира пак със сентенция: “Пълното изтрезняване води до внезапна смърт”. А изтрезнееш напълно, а си видял грозното лице на истината и за себе си, и за мизерния си живот… И трябва да се гърмиш, или да се бесиш. За това, вика, трябва да се подържа едно постоянно ниво на алкохол в кръвта, един постоянен тонус, който държи истината на прилично разстояние.

Естествено, че пак го послушах. И започнах да търся примери в живота и в литературата, които да потвърждават тази философия.

И така попаднах на големия, но за съжаление покоен, руски писател Виктор Ерофеев? (Ега ти тавтологията, като че ли сред славяните може да има голям и жив едновременно!) Знаете ли как започва “Дневникът на психопата”? Не, не, имах предвид “Москва Петушки” и не как започва а как свършва.

Изобщо там лиричният герой пие и не мисли за оцеляване. Разбира се той е живял в СССР, където преди 10 часа сутринта не се продавало нищо друго освен квас, поради което той пиел с известни прекъсвания, изпълнени със страдания.

Разбира се да се следва безкритично Ерофеев е глупаво. Защото неговата стратегия е “клин клин избива”.
Аз я попромених малко и я нарекох “отшумяващата терапия”: всеки следващ ден след деня на запоя дозата се намалява с 1/10. И така на десетия ден сте кукуряк. Сиреч като се почне на 21 декември два цикъла ще траят до 10 януари. Таман ще минат всичките празници.

От мен да знаете: Човек е толкова голям, колкото е голяма чашата му. Това е. Другото са измислици на поети-трезвеници.

И пак се връщам на оцеляването. То не може само по себе си да е цел. То е само средство. За да можеш да направиш още един цикъл и още един… И никога не се тръгва на запой с мисълта за оцеляване. Защото както казваха на фронта куршумът познава страхливия войник. Казвали, де…

Това е пораженска тактика. Девизът на истинските пиячи е:

“Да пием както трябва, пък да става каквото ще”.

Съвсем естествено е да ме запитате: “Ами тъщата, ами булката…” Как се примиряват потенциалните екзистенциални конфликти при такава житейска философия?

Един път, когато бях в деветия ден на цикъла, седнах и изчетох Библията от кора до кора. И знаете ли какво открих? Думата “баба” се споменава само два пъти в целия текст и нито веднъж в смисъл на тъща. Т.е няма я, не съществува. Човекът изначално не е имал тъща. Поне първият човек.

Горе долу така стоят и нещата с Ева. Споменава се 4 пъти само. Като 3 пъти се свързва със змията. А Адам се споменава 30 пъти и все в благороден контекст.

Е, ако така стоят нещата в Библията Адам ли да слуша Ева, или Ева Адам? И в крайна сметка кой е виновен, че Адам е получил знанието за света, което му е донесло цялата по-сетнешна печал?

Седял си човекът под сенкята в рая, пиел си ракията и размишлявал. Не му било за едното ребро, но тежко предчувствие го гнетяло и му помрачавало идилията. И вероятно тогава е дошла Ева и го е накарала да мези с ябълка, щото я е мързяло да прави салата. Може и да не е станало точно така в детайли. Но като цяло точно така раят се превърнал в ад. И от тогава мъжът пие или от жена, или за жена. Т.е. все от мъка.

Но чак до Библията като аргумент се стига едва когато другите аргументи са изчерпани. В Банско например последното нещо, което ще им дойде на акъла е да цитират Библията. Един банскалия потрошил булката си с думите: “Нема пари за ракия, она леб ке ми купва!” И това не е само в Банско. И в Панагюрище е така, и в Чирпан… Навсякъде, където традицията е това, което беше. Отплеснах се нещо, размечтах се…

И защо Господ ще създаде човека да издържа 40 дни без храна и само 9 дни без течности?

Много важно е и подържането на определена хигиена на пиенето.Пиенето си има своите закони, своите десет заповеди:

1. С бира може да се започва, но никога не трябва да се свършва. Също като при секса. Всичко е позволено, но в определен ред.

2. Ако на една маса има три бутилки ракия и една бутилка уиски не се колебайте! Изобщо е закон да се избере такова питие, при което съотношението търсене-предлагане е поне 1:5.

3. Никакви капризи. Всичко, което не мирише на нафта и има по-тънка консистенция от мазут става за пиене.

4. Сутрин никога не се гледайте в огледалото преди да сте подложили. Македонците имат един лаф, че в такъв момент човек изпада в хамлетова дилема: “Дали да се умия, или да се убия?”

5. По всяко време може да се започне, но не всяко време е подходящо да се свърши. Свършва се единствено когато се свърши.

6. Ако се опиете бързо това не значи непременно, че пиенето е било много. Може и мезето да е било малко.

7. Оптимистът е добре почерпен песимист.

8. Животът може да те научи на всичко. Но да пиеш трябва да се научиш сам.

9. Човек е толкова голям, колкото е голяма чашата му.

10. Никога не пийте със жена си. Нито с приятели. Пийте само с непознати, на които можете да разкажете всичко, колкото и невероятно да звучи на жена ви.

За финал: вижте все пак как започва “Дневникът на психопата”. С тези думи можете да отговорите на всеки отворко, който, който се опитва да ви обяснява, че пиенето е вредно. Вредно е нередовното, несистемното пиене. То е същото като несистемното четене. Така се раждат полуинтелигентите. Така се раждат и ония “празнични” пиячи, които са в състояние да развалят всеки празник. И това също е елемент от оцеляването. Да си подбереш средата. Защото с какъв се събереш – с такъв си се събрал!

И изобщо спасението е в пиячката, както казва Ерофеев на втория ред.