„Живей скромно, не бий на очи“, кратко отговаря Бернардо Провенцано, когато Клеър Лонгбриг го пита как е успял да се укрива цели 43 години. През 2006 г. той най-сетне е заловен и журналистката го посещава в строго охраняваната килия, за да напише книга за емблематичния капо ди тути капи на Коза ностра, който е решил да разголи душата си. Пред нея Бернардо разказва надълго и нашироко как се е спотайвал из мазета и бункери, докато ръководи сицилианската мафия чрез кодирани съобщения до босовете Пиетро Бадаляка и Нино Ротоло. Огорчен от предателството на доверениците си, той споделя, че иначе никога нямало да го хванат, понеже мафията оцелява векове наред благодарение на закона за мълчанието. Или така наречената омерта – дума, която по същество означава „скромност, смирение“.
Очевидно също толкова скромно живее и актуалният бос на сицилианската мафия Матео Месина Денаро, който излиза в нелегалност през 1993 г. Преди да изчезне, наследникът на Провенцано е вписан в официалния регистър на родното си градче Кастелветрано като „дребен селскостопански производител“. Междувременно хващат сестра му Патриция, но тя не обелва и дума по обвиненията, че брат й е сложил ръка на бизнес с годишен оборот от поне 6 милиарда евро. Самата Патриция изглежда доста неугледно, изкарва прехраната си като болногледачка и дори обитава малка къщичка без електричество.
Апропо, нейният арест идва само година след удара, който претърпява и Ндрангета през октомври 2012 г., когато италианското правителство уволнява целия градски съвет на Реджо ди Калабрия. В най-големия и стар град в провинция Калабрия са изпратени хора от Рим, които да прочистят основните институции от корумпирани служители, но задачата им се оказва сложна. Въпреки че всички, или поне повечето, са замесени в десетилетното строителство на магистрала А-3, която започва от древния хълмист град Салерно и завършва след около 495 км на юг като улица в центъра на Реджо ди Калабрия, никой от тях не дава признаци да живее охолно. Напротив, от декларациите им излиза, че едвам свързват двата края, а шефът на общинската фирма за боклук ходи с опърпано сакенце, няма собствено жилище и плаща наем за таванско помещение от 34 квадратни метра…
Като теглим чертата, от тези примери се разбира, че мафиотите в Италия наистина гледат да не бият много-много на очи. Денаро, както стана ясно от разследване на L’Espresso от март 2018 г., даже си направил и пластична операция. Пред списанието се разприказва свидетел, според когото босът се подвизава в Тоскана с ново лице и със заличени пръстови отпечатъци,. „Когато го видях пак, кожата му беше по-тъмна, беше с боядисана в черно коса и носеше слънчеви очила. Лицето му беше различно. Носът му е по-остър.“ И най-интересното – мащабната хирургическа интервенция била извършена в… България!
Не мога да гарантирам, че свидетелят говори истината, но разследването го има черно на бяло, а у нас е цитирано от сайта Clubz.bg. Там дори пише, че „много от твърденията на свидетеля са проверени от антимафиотите във Флоренция“, както и че „местната прокуратура разполага със снимки, документиращи тайни срещи на Матео Денаро с негови съучастници“. Припомня се също, че на 13 март тази година беше арестуван съдружникът му Вито Никастри, известен като „царят на вятъра“ заради неговите инвестиции във възобновяеми енергийни източници. „Според прокуратурата, парите за инвестиците идват именно от мафиотския бос“, който обаче бил в тежко здравословно състояние – „не вижда и е на диализа“.
Да, на пръв поглед звучи правдоподобно, но ако човек се замисли, остават и известни съмнения:
Първо. Да приемем, че Денаро наистина решава да си направи пластичната операция другаде, след като през 2008 г. Доменико Маньоли от калабрийската мафия беше хванат след липосукция. Той тъкмо се канел да развее стройните си телеса на плаж в Сардиния, но властите го заловиха, докато още е под упойка. Излизането на Денаро от страната обаче е проблем, особено като вземем предвид, че той напуска Италия… преди операцията.
Второ. Да кажем, че Матео си придава скромен и неугледен вид, както го е учил Бернардо и както постъпва милата му сестричка. Навлича опърпаното сакенце, нахлузва по-смачкани чепици и някак успява да влезе в България, въпреки че е обявен за издирване от Интерпол. Малко е вероятно обаче италианските власти да го изпуснат, при положение че познават този номер и от собствената му биография, и от сиромашките постановки в Реджо ди Калабрия, така че историята изглежда съшита с бели конци.
И трето. Хубаво, Матео все пак идва в България и се подлага на пластична операция, да речем – при д-р Енчев. Интервенцията е успешна, става като нов и, най-важното, никой тук не го закача. Но за какъв дявол му е, извинете, тогава да се връща в Италия, където за всеки случай пак ще се крие по бункерите или в мазето на сестрината къща, която е без електричество, щом отгоре на всичко и не вижда добре?
Всичко това ме навежда на мисълта, че Денаро никога не е напускал Италия и е много вероятно скоро да последва съдбата на Провенцано. Вярно, онзи Вито Никастри засега мълчал, но не се знае дали няма да се разприказва като Бадаляка и Ротоло, на които предишният бос имал уж пълно доверие. Дните му изглеждат преброени и след като папа Франциск обяви мафиотите за отлъчени от църквата, призовавайки „това зло да бъде прогонено“, а в такъв случай…
Впрочем в такъв случай като нищо можем да допуснем точно обратното – че Денаро не само е дошъл в България, ами и повече не е излязъл от нея! За да не звучи голословно обаче, пак ще преброя до три, колкото са и причините да остане в страната ни:
Първо. За да те хванат, трябва непременно да си извън пределите на нашата държава, както се разбра например от случаите с Митьо Очите и семейство Баневи. Несебърският бос имаше неблагоразумието да прескочи до Турция, а Николай и Евгения бяха арестувани на летището в Ница, от което следва, че другите известни издирвани – сем. Арабаджиеви, са някъде в родината.
Второ. Дори и тук да те издирват, не пречи да си купиш хотел в центъра на София, че и да градиш планове да го бутнеш, за да построиш на негово място небостъргач. Така направи Евелин Банев-Брендо, който беше задържан през 2009 г., но процесът срещу него продължи девет години, като междувременно той се изпари. През април 2018 г. Върховният касационен съд най-сетне го призна за виновен, но за сметка Софийската градска прокуратура се сети да издаде европейска заповед за неговия арест… чак в края на юли.
И трето. Ако си Кръстник, в България по никакъв начин не се налага да се криеш. Финансовият министър Владислав Горанов дори съвсем чистосърдечно си призна, че благодарение на кръстника си ползва безвъзмездно апартамент от 180 квадрата в луксозния комплекс на братя Домусчиеви. Демек не плаща и лев, за да се шири – за разлика от близкия до Ндрангетата шеф на общинската фирма за боклук, който поне от кумова срама наел едни 34 кв. м. на тавана…
Денаро трябва да е много тъп, та да изпусне подобен рахат, още повече че у нас би се чувствал като у дома си. Във всеки случай е любопитно да се отбележи, че кръстникът на Горанов е масон, за какъвто отдавна е подозиран и българският главен проукрор, а Коза ностра възникнала тъкмо от Onorata Societa, т.е. „Почтеното братство“. Нощем въпросните братя се събирали в „мафия“ – така в Сицилия наричали скалите, които служели за сбирки и подслон, та оттам им тръгнало и името. Пръв обаче го споменал прокурорът на Трапани Пиетро Улоа, в чийто доклад от 1838 г. пише: „В много села съществуват братства, състоящи се често от седем членове, които се наричат „партии“. Те действат независимо едни от други, но на места са обединени от един водач. Това са все уважавани граждани, които иначе тайно печелят по системата на птичата човка, защото във всички области на живота братството потапя своята човка и богатее.“
Колко много съвпадения, нали? Ако не беше съветът на Провенцано да живеят скромно, за да не бият на очи, за малко да си помислим, че гореказаното се отнася за членовете на почтеното българско братство…
Разбира се, омертата невинаги важи и тук, както стана ясно от проверката за търговия с влияние, начената от главния ни прокурор по случая с апартамента на Горанов. Но доколкото за безвъзмездното му обитаване се знае поне от три години, Матео спокойно ще откара необезпокояван продължително време, стига да е решил да остане. Щом е в тежко здравословно състояние, даже по цял ден може да се търкаля от кълка на кълка, докато прелиства книгата на Клеър Лонгбриг „Босът на босовете: Как Провенцано спаси мафията“.
Тя, между другото, е поучително четиво, само дето Бернардо твърди и дълбоко неверни неща. Например казва: „Многовековната ни история е свидетелство, че никоя държава не си е взимала поука от нашите ръководни принципи за заедност и етичност и точно по тази причина сме така непобедими“. А това действително са пълни врели-некипели! Аз лично се сещам за една, която си е взела поука и е наизустила ръководните принципи за заедност от А до Я. Смея дори да твърдя, че отдавна я издирваме, търсим самата държава под дърво и камък, из мазета и тавани, но засега без никакъв успех.
