Статии

Нещо се случи

Предупреждение: Този текст не е за изнежени души и политкоректни читатели. В него ще има грозни случки и много пъти ще бъде употребена думата цигани – защото иначе проблемът няма да бъде разбран. Нещо повече – урокът няма да бъде осъзнат. Това е разказ за едно убийство и едно село, а всъщност – за цяла България.

Посред бял ден на Голяма Богородица в село Сотиря беше изнасилено и убито с камъни, впрочем в обратен ред – първо убивано с камъни, а след това изнасилено седемгодишно момиченце. Вече знаете историята на Криси – отишла за сладолед до магазина и не се върнала. Нека ви разкажа на какво място се случва това.

Село Сотиря е разположено в планинска чаша с приказна красота. Преди векове мястото се е наричало Малката Света гора, заради многото манастири. Сега най-голямата забележителност край селото е бившето сметище на Сливен, огромно по площ и дълбочина, доскоро давало поминък на голяма част от селото. В Сотиря живеят 2 700 души. 2400 от тях са цигани. В училището има 500 деца – нито едно българче сред тях. В детската градина са 120 – също. Дотук картинката напомня на общобългарската: вълшебна природа, славно минало и сложна демография. Още един щрих към темата за качеството на живот: преди години в Сотиря плъх наяде смъртоносно бебе. Сметището беше вечно пълно с деца и възрастни, които ровеха. Другият вечен проблем е, че питейната вода не стига до хълма, на който живеят по-голямата част от циганите.

По някое време в селото се появиха двамина корейски пастори, които решиха да приобщят населението към Христос. (Продължава ли село Сотиря да ви звучи като представителна извадка на България?) Защо точно корейци – нямам представа, но факт е, че те основаха две евангелски църкви в циганската махала, обучиха и местни хора да проповядват, защото самите корейци идваха рядко. По това време десетки момчета бяха кръстени Исус, и още толкова момичета – Сузана, защото някой беше решил, че Сузана е женският вариант на Исус. Братята корейци бяха убедили новопокръстените, че Исус ще дойде всеки момент и ще настане ад за убийците, крадците, лъжците. И за алкохолиците. Обстановката в селото беше все тъй мизерна, но сравнително спокойна.

Следващият път, когато отидох в село Сотиря, разбрах, че няма да мога да комуникирам с кмета, защото човекът нито приемаше, нито предаваше, просто седеше в един кабинет и гледаше важно. Казаха ми, че има основно образование, но не може да се справя добре с писането и четенето, ама гласували за него всички от махалата, какво да се прави глас народен, ако нещо ме интересувало, да питам Стела. Стела е секретар на общината, вечен секретар слава Богу, има си висше образование и знае всичко за всеки. При нея отиват за всичко, докато бях там един дотърча: „Како Стело, кравите избягаха!“ Как тъй избягаха? „Ами пастирът се напил и заспал…“ Стела се гневи – как така ще да се е напил, нали ходи в църквата? „Оооо – отвръща селянинът, – той се остави от Божето още миналата година.“ Така малко след като корейците оставиха Сотиря, сотирци се оставиха от Божето и обстановката стана по-сложна. Неграмотният кмет привлече доста нови избиратели от околните села, засели ги в Сотиря, защото ставаше дума все за хора, нежелани по родните си села. Вече не кръщаваха момчетата Исус, а Антонио, защото беше започнал масовият гурбет в посока към Италия.

Сега селото си има образован кмет, сметището вече е затворено, и малко по малко се опитва да се съвземе от най-лошите си времена. И изведнъж… „Земетресение да беше станало, къщи да бяха паднали, щяхме да ги вдигнем наново – казва ми кметът Димчо Георгиев, – а то смърт, как да върнеш детето от смъртта?!“ Тук ще се върна една година назад, когато няколко кучета погнаха един човек в гората край Сотиря. Собственикът на кучетата Живко се намесил да ги укроти, нападнатият изритал бременната кучка и избягал, а кучетата в бяса си се нахвърлили и разкъсали собственика си, който ги задържал, за да спаси нападнатия. Така Живко от Сотиря си отиде, за да спаси човек. Този спасен човек се казва Мартин Трифонов, той е изнасилвачът и убиецът на малката Криси. И ако това ви изглежда като роман за България има само едно невярно нещо – не е роман, истината е.

Мартин Трифонов не е от Сотиря, пришълец е от Калояново. Там повече не можели да го понасят, след случая на блудство с негово роднинско дете, го изгонили от селото. Той живее във вила някъде из гората, страни от хората, но редовно посещава магазина в Сотиря. Там видял малката Криси, проследил я, хванал я…

Селото е потресено. Селото не може да дойде на себе си. Притихнало е и скърби. Без изключение – всички траурят за Криси. Симпатичното, весело момиченце, което всички познават. Не, няма да ви кажа дали е от българската или циганската махала. Защото няма значение. И защото никой в селото не се интересува от това, в близкия Сливен също. Всеки говори за „милото дете“ и за „оня изрод, скот, добитък“. Но ще ви кажа, че убиецът и изнасилвачът Мартин Трифонов е българин. Сигурно сте се досетили, че е така – иначе в селото щяха да осъмнат Каракачанов и Джамбазов. Каракачанов, който употреби случая да каже, че нещастието в Сотиря само доказвало колко е нужна неговата програма за ромите. Вместо да се замисли, че като вицепремиер има задължения към хора като Мартин Трифонов, който е бил вече в затвора за блудство. Има задължението Трифонов да бъде редовно наблюдаван.

Пиша тези редове веднага след протестния митинг пред сливенската болница, в която Трифонов лежи, строго охраняван от полиция. Отвън мъже с малки деца в ръцете, мъже от Сливен настояваха да бъдат пуснати при Трифонов, само за малко, само за една минута…Шепа хора от селото и много хора от Сливен се събраха на митинга да поискат присъдата на Трифонов да бъде доживотна, а не 30 години, заради това, че си е признал. Хората бяха гневни. Но по-важното – бяха заедно. Нямаше политици, нямаше депутати, имаше българи и цигани, които бяха заедно в защита на своите деца. Страхуваха се за своите деца, трепереха за тях, искаха справедливо възмездие за живота на Криси и нямаше никакво значение кой в тази игра от какъв етнос беше – селото, подкрепено от града, беше против престъпника. Против престъпността. Сега вече никой в Сотиря не се съмнява, че това е човекът, който е изнасилил и обрал две много възрастни жени. Човеците от Сотиря са заедно против този нечовек.

И в този миг през ума ми мина: ето я интеграцията. Не става с програми и концепции, става, когато хората разберат, че имат общи интереси и застанат заедно един до друг, за да ги защитят. Не случайно на този митинг нямаше политици. Тъкмо да си помисля, че и рокери нямаше, и ето, че пристигнаха. Застанаха отстрани и съпреживяваха мъката по малкото момиченце. И за тях нямаше значение кой от какъв етнос е. Нещата бяха минали някаква граница, след която вече се бяхме разделили на хора и престъпници. И си помислих: животът е винаги прав, дано той да ни покаже, дано той да отсее.

Нещо се случи

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

За връзка с Фондация "Редута": dr.tonyfilipov (at) abv.bg, тел: 0888 415 448
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top