Лили Иванова дари всички цветя, които получи за рождения си ден (24 април) на медиците от Александровска болница, пише „Площад Славейков“. Драснала и една картичка с мили думи към докторите: „Приемете моите аплаузи, днес вие сте в главната роля!“
Нещо ме притеснява в този иначе добронамерен жест. Лично аз бих се обидил, ако някой ми подари цветя, които са му подарени. Виждал съм на сватби булката да раздава букетите на гостите на тръгване. Но то е различно!
От друга страна, тя пък какво да ги прави? Да подбере два-три по-красиви, останалите да ги засили в контейнерите за боклук. Минете покрай кофите пред някое училище на 15 септември и ще разберете какво имам предвид.
Обаче пък на лекари цветя… И сега ако тръгне една лавина от подражатели?! Всеки да си праща цветята на лекарите…
Казвал съм ви, може би дори съм го повтарял, за да ви предпазя от тази груба грешка. Която може да ви обрече на пълна липса на лекарско внимание. Не гледайте Лили Иванова. Тя си има специални отношения с лекарите от Александровска. И това си е нещо между тях и така и трябваше да си остане. Публичността опошлява този жест.
Та казвал съм ви за оня лекар в Пазарджик, който при социализма си беше написал на вратата: „Цветя не ядем, бонбони не пием!” До диабет го бяха докарали. През 1967 г. излезе една пиеса „Рози за д-р Шомов“ от Драгомир Асенов. И като тръгна една река от рози… Един друг доктор, по-млад и по-тарикат, ми се оплакваше, че всеки ден ходи до цветарския магазин на канала да конвертира цветята в парични знаци при унизително нисък курс. Заедно с циганите, дето събираха китките от разни радостни и тъжни обреди. Главно тъжни. Една цветарка пък ми разправяше, че имала случай един букет от червени рози да ходи три пъти до болницата и два пъти до гробищата, докато го бракува, щото съвсем извехнал…
А, бе, лекарите и особено сестрите протестираха заради това, че не получават достатъчно цветя, не ли?
Не знам. Възможно е да не съм прав. Според жена ми със сигурност не съм прав. Боже, този корона вирус или ще укрепи българското семейство, или ще го взриви… По цял ден нещо си обсъждаме. Обсъдихме теми, дето от 30 години чакат ред… Тя много си обича Лили Иванова и е пристрастна.
Ох, снощи щях да припадна пред телевизора. Една госпожа, на видима възраст 65-70 г. рече: „Аз, вика, съм израснала с песните на Лили Иванова.“ И аз тогава си дадох сметка, че и, ако е рекъл Господ, ще остареем с тях!
Средната възраст на Лили Иванова е около 85 г. по мои изчисления. Тази категория – „средна възраст“ се налага, защото едни посочват една година за рождена, други-друга, тя самата трета…
Както и да е. Исках да кажа, че си имам мое мнение за отношенията „лекар-цвета“ и си се придържам към него. Както е казал още Шекспир, търкаляй бутилка малцово уиски пред себе си и всички лекарски кабинети ще ти се отворят. Това е единствената клинична пътека, която води нанякъде. Защото при днешното здравеопазване отчисляваш десетилетия бели пари за черни дни, а като дойдат черните дни и се отзовеш в болницата разбираш, че има само „няма” и почваш да инвестираш на частно. А докторът се глези, „Дива коза” не пиел…
Един възрастен лекар, приятел на дядо ми, ми разправяше за букетите, дето ката ден му влачели: „Цветя… А защо не опитат с цветя при некой общински служител! При некой катаджиия! Министър! Знаете ли на колко места мога да ги пратя с цветя и от там да ги пратят на майната им?!“
Абсолютно е прав! С цветя може само при млада докторка и то само в случай, че си решил да ѝ върнеш прегледа. И все пак, ако си платите, ще ви излезе по-евтино…
Повярвайте ми! Лекарите имат вродена или придобита непоносимост към цветята. Понякога си мисля, че минават специални курсове за цветофобия. Като в „Прекрасният нов свят”, описан от Олдъс Хъксли. Там на бебета им показват красив букет рози. И когато те запълзят към него, им пускат ток. И така те израстват с инстинктивна омраза към цветята. Просто ми хрумна…
Както и да е. Исках да ви предупредя да не правите това вкъщи. В смисъл с джипито си! Няма по-надеждна система за разплащане, от тази, основана на паричните знаци. А колкото до Лили Иванова, сигурен съм, че всеки ще си има негово мнение. За едни постъпката ѝ е мил жест. За други може да е подигравка. Хора разни. Дето викаше героят на Чехов, един обича попа, друг попадията…
