Е, разбра се какво е имал предвид Росен Плевнелиев, когато пожела на Борисов да задмине Тодор Живков по дългогодишен престой в управлението (22.12.2017 г., в. „24 часа“). След последните избори, на които тайната на вота явно е била проформа, за негласувалите „правилно“ просто следва да се въведат строги санкции. Още по-лесно би било, разбира се, да бъде върнат член 1 от Конституцията на НРБ, с лека редакция на алинея 2: „Ръководната сила в обществото и държавата е ГЕРБ“. Да не говорим, че най-лесно ще е изборите направо да бъдат забранени, но тъй като бившият президент е демократ, антикомунист и борец за евроатлантическите ценности, той сигурно си дава сметка, че това все пак ще изглежда прекалено. Пък и няма нужда, доколкото Александър Григориевич Лукашенко, който от 1994 г. е президент на Беларус, описвана като „последната европейска диктатура“, се справи блестящо с тази задача:
На поредните „избори“ за президент, които се очаквало да спечели със 101% от гласовете, диктаторът се видял в чудо как да елиминира внезапно появилия се политически противник. Опонентът бил толкова свестен и по чеховски прекрасен, че било трудно даже да му се скалъпи компромат. Не бил криминално проявен. Имал сериозни научни успехи. Всички го познавали като примерен съпруг и баща. Дори не пиел. При тези обстоятелства възникнал съществен проблем как този идеален образ да бъде арестуван с цел по-нататъшното му „безследно изчезване”. Хората на Лукашенко обаче му намерили цаката. Един ден светофарът пред дома на нищо неподозиращия човек се „развалил“ и опонентът бил арестуван за това, че… пресича на червено.
Звучи абсурдно, но си е чиста истина, кълна се! И въобще не визирам случилото се с беларуския клетник, колкото диренето на сметка от симпатизантите на т.нар. градска десница как са гласували и защо така са гласували, а не онака. Превърнал се в център на Националната среща на ГЕРБ след балотажа на местните избори, този въпрос представлява открита закана към престъпилите генералната линия, дори и заявка за откровена разправа. Оттук нататък всеки недоволен и (пази, Боже!) несъгласен ще има само да пати, гласи зловещото послание от форума, а съдейки по манипулациите, обидите и откровените лъжи, за целта няма да се жалят средства. Така обичаният от болшевиките лозунг „Който не е с нас, е против нас“ е пуснат в действие, което означава, че свободното волеизлияние изключително е раздразнило Партията с главно П и ще бъдат взети „крути мерки“. Изобщо: „за да направиш омлет, трябва да счупиш яйцата“, както обичал да се шегува Йосиф Висарионович, на когото антикомунистът Бойко Борисов беше обявил, че се възхищава…
Впрочем ето го точния цитат, от август 2008 г.:
Списание „Мах“: Кой е най-впечатляващият световен лидер в историята според Вас?
Бойко Борисов: … Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички. Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин са номер едно. Или Мао – за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества.
Преди 11 години човекът, който сега громи лидерите на „Демократична България“ с думите: „Да спрем да ги наричаме десница. Това са бившите деца, внуци на червената номенклатура“, дори не направи опит да ни заглавичква, че се впечатлява от Рейгън, Тачър, Хавел или папа Йоан Павел Втори. Напротив, членът на ЕНП, десният Бойко Борисов директно ни каза, че харесва това, което е самият той, и че самият той е това, което харесва. По едно време не се сдържа да похвали и бившия Първи, комуто служеше като бодигард: „Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен ръст за всяко правителство“, че и за капак разправяше как през 1990 г. запазил членството си в БКП, предпочитайки да напусне МВР заради деполитизацията.
Нищо от това, естествено, не попречи да извърши рязка еволюция като антикомунист, минала през бедното детство под гнета на социализма и историите за дядото, убит ту с колове в царевичака край селото, ту като политически затворник в Белене. И много ясно, че в резултат се получи нещо от рода на трагикомичното „Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса!“ (по крилатия призив на бившия Първи), понеже камуфлажът е в състояние да прикрива преди всичко телесата, но не и манталитета. Трябва да се признае обаче, че мнозина съучастваха в тази измама, легитимирайки Борисов в качеството му на демократ и десен, а сред тях бяха и онези, които той вече нарича „деца на номенклатурата“ и си позволява да хока. Защото, като подминават „с погнуса“ лъжите за кръвна връзка с първообраза на ГЕРБ и приписаните им апели да се гласува за Мая Манолова, последните не бива да забравят и погнусата от техните сговаряния с възхищаващия се на Мао и въобще на породата „Шикългрубер“. Че как такъв да не им търси сметка по какъв начин гласуват техните избиратели, когато удобно свикна на „исторически компромиси“ и „трикове“?
Подигравката, с други думи, е донякъде заслужена, защото грехът е споделен. И това най-добре демонстрира тъкмо Росен Плевнелиев, задал първи тона на срещата след изборите. Президентът, комуто безусловно вярваха по време на протестите през 2013 г., ехидно призова от ДБ „не просто да си дават оставки, а да си изберат Манолова за шеф и да се знае кой кой е“, при положение че такъв апел, да потретя, нямаше, а твърдението за това беше опровергано многократно. Независимо дали поддръжниците му наистина не виждаха за какво лицемерие и фалш ставаше дума, или по-хитрите просто гледаха да се трудоустроят около „протестната“ президентска администрация, самоизобличението на този човек беше и тяхно изобличение, за което плащат висока цена. Щом ще говорим за антикомунизъм, те не реагираха, когато служебният премиер Георги Близнашки обяви комунизма за „много красива идея“; забравиха и абсолютно основателното предупреждение на Христо Иванов: „Ако протестът наистина е срещу мафията, това значи, че е И срещу Борисов, Цветанов и ГЕРБ като модел на партийно строителство и управление“. Помощта за връщането на ГЕРБ зад паравана на „ценности“, за каквито и сега дърдори Плевнелиев, дава всички основания на Борисов да е искрено изненадан, че и ядосан, как така не са спуснали поръчение дружно да се гласува за Йорданка Фандъкова.
А и да бяха спуснали, от друга страна, какво от това? Ръководството на една партия има правото да заяви позиция, а симпатизантите на същата партия по никакъв начин не са длъжни да го спазят. Мнения – бол, така че въпросната партия не може да нарежда за кого да гласуват и не дължи отчет на никого за политическото поведение на своите избиратели. И откъде наистина Плевнелиев и Борисов знаят/сигурни са/и са напълно убедени за кого тези избиратели са дали гласа си? Ако е така, т.е. знаят/сигурни са/и са напълно убедени, значи тайната на вота действително ще да е паднала, а в такъв случай изборите плачат за касиране…
Звучи стряскащо, но беше предвидимо: самозабравянето на ГЕРБ не е единствено дело на ГЕРБ, а късогледството или кривите сметки на „градската десница“ струват скъпо на всички ни. Та чак сега ли се сетиха нейните лидери, че „президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев“, когото оглеждаха за лице на нов десен проект, е с баща, „секретар на ОК на БКП в Благоевград, а самият Плевнелиев е бил щатен комсомолски секретар“? И чак сега ли установиха, че тази власт има сериозни проблеми с разбирането за демокрация, което бурно би аплодирал и Лукашенко?
Всеки може да се заблуди, но заблудата относно фалша следваше да се е разсеяла, когато бившият президент не обели и дума за колаборацията между днешното управление и #Кой. А не се е чуло да е казал и нещо критично за решение на партията, която някога го направи държавен глава, нито на правителството, оглавено от истински конкурент (съвсем не само по отношение на дългогодишен престой във властта) на някогашния Първи. Пък и той, Живков, правилно казваше не само това за коренния поврат, на 360 градуса, ами и друго: „Доскоро се намирахме на ръба на една бездънна пропаст. Вече направихме съдбоносна крачка напред!“.
Направихме я, да, остава само до избори да се допуска една-единствена партия. И не за друго, де, а да не започнат за несъгласие скоро и да бият…
