Стана нещо като традиция – избирам си цитат от книга, който не може да бъде лесно преглътнат, и го оставям за онези дни между Коледа и Нова година, когато имаш достатъчно време и поводи да размишляваш. Тази година цитатът се случи следният:
„Динозаврите, с изключение на предшествениците на птиците, са били заличени от Земята в резултат на удар с огромен метеорит, което положително ще се случи отново. Имаме достатъчно косвени доказателства, че той е паднал на полуостров Юкатан преди около 66 милиона години. Бил е с размерите на прилична планина и масата му, съчетана със скоростта (от порядъка на 65 000 километра в час), е предизвикала взрив с мощност, еквивалентна на няколко милиарда бомби като тази, хвърлена над Хирошима. Детонацията и изпепеляващата жега са били последвани от мразовита „ядрена зима“, продължила към десетилетие. Комбинираният ефект от тези събития е убил всички динозаври, плюс итерозаврите, ихтиозаврите, плезиозаврите, амонитите, повечето риби и много други същества. За наш късмет някои бозайници са оцелели благодарение на способността си да хибернират в подземни хралупи. Катастрофа от същия мащаб ни грози постоянно, но никой не знае кога точно ще се случи, защото тя е плод на случайност.“
Редовете не са от фантастичен роман, техен автор е Ричард Докинс, един от най-големите учени на нашето време. Никак не е оптимистично да го кажа, но не според Ванга, а според един от най-известните учени в съвременния свят е възможно да не успея да завърша това изречение, защото може да ни тресне метеорит „с размерите на прилична планина“ и тогава нито писането, нито четенето ще ги има. Толкова ли сме беззащитни? Крехки, непредсказуеми, незащитими? Толкова ли е просто – един летящ снаряд с мощта на милиарди ядрени бомби, който ни улучва? И вече няма никакво значение дали поръчаните бойни изтребители са били F 16 или Грипен. Ще настъпи ядрена зима и никой никога няма да разбере, че е имало свят, в който е имало Моцарт, Леонардо да Винчи…Онова „Мементо мори“ (Помни, че си смъртен) със същата сила ли се отнася и за планетата, както за хората?
Спокойно, колкото е вярно, че такива катаклизми са непредвидими, толкова е вярно и това, че се случват през интервал от десетки милиони години. Освен това има надежда, че учените ще стигнат дотам да могат да им влияят, като променят орбитите им и така изключват пресечната точка със Земята. Не са метеоритите онова, за което трябва да се притеснявате често. Има други неща, които ни заобикалят всекидневно, ощетяват ни, макар и не колкото „ядрена зима“, предотвратими са и въпреки това се случват. Живеем във все по-труден за разбиране свят.
Даже себе си ни е трудно да разберем. По телевизията призовават да изпращаме смс-и за „Българската Коледа“. Левче по левче, очаква се да съберем 2 000 000 лева. Тези пари обикновено ги измерваме в кувьози. Ще има за 100 кувьоза. Малко преди това държавата ни беше глобена със 77 000 000 евро. Знаете ли колко кувьоза могат да бъдат купени с тези пари? 7 500! Излъгаха ни безочливо за причината за глобата. Арогантно ни излъгаха, че няма да я платим ние. Но ние не поискахме името и телефона на виновника, за да му изпратим няколко милиона смс-а да си ходи. Такъв народ като нашия може спокойно да се управлява чак до падането на следващ метеорит, ако случайно дотогава не се е изнесъл…
Да се изнесе къде? По телевизията дават „Наистина любов“. Коледата невъзможна без „Наистина любов“. Преди десет години и министър-председателят на Хю Грант беше невъзможен. Играе танц като хлапак, мери си чара с американския президент, жени се за секретарка – о, не, такива неща не се случват в закостенялата стара Англия. Сега, вече видели мургавата годеница на принца, дървения танц на Тереза Мей, ишиаса на европейския лидер и други подобни забавления и диагнози, си мислим, че премиерът на Хю Грант е един скучен реалистичен образ на политик. Героят на Колин Фърт обаче само след три месеца от напълно реалистичен ще се превърне във фантазия. Помните, нали – осъзнал голямата си любов към португалката домашна помощница, той се изстрелва към летището и след малко е в Португалия, за да поиска ръката й от консервативния баща. Хайде да видим как след три месеца, когато Англия няма да е вече в Европейския съюз, ще се качва на самолет за Португалия като на квартален автобус. Времената така се менят, че промениха филма. Англия е неразбираем самоубиец. Още по-неразбираеми са ми онези наши съграждани, които с някаква радостна наслада предричат краха на Европейския съюз. Каква е логиката да искаш самолетът, в който летиш, да катастрофира? Англичаните поне слязоха от самолета.
Американците имат още по-странни проблеми с разбирането. Те се мъчат да разберат не смисъла, а съдържание на пореден туит на президента си. Написал дума, която не съществува. Тоест съществува, но в никакъв случай не може да се върже с останалото съдържание. И те се чудят, като че ли е за първи път. Съединените щати стават все по-трудни за проумяване. И още: ишиасните промили на Жан-Клод Юнкер, бъдещата липса на Ангела Меркел в Германия, настоящето присъствие на Матео Салвини в Италия, изхабеният от личност до почти безличие в дните на жълтите жилетки Емануел Макрон…Всичкото това накуп не е ли по-тревожно от който и да е въображаем метеорит? Не ни ли застрашава повече?
Къде е оня лидер, който – в противовес на всички възпалени в момента национални чувства и сили – ще има куража да каже, че днес мечтанията са национални, но проблемите ни са глобални. Кой в свят, който се е заел да се огражда със стени по всички възможни граници, ще произнесе простата истина, че няма стени, които да не могат да бъдат прескачани от хора, решили да напуснат страната си и да търсят място в друга? Кой ще се сети да каже, че природните сили, предизвиквани все повече от промяната в климата, не се спират от стени, независимо колко са стабилни? И как да го каже в момент, в който държавата с най-силна икономика се оттегля от международното споразумение за климата? Къде са онези лидери, които няма да се изкушават от популистките настроения в собствените си страни, за да се докопат до властта, а ще поставят на първо място живота на човека, на човечеството? Това не ни ли прави по-застрашени като хора от някакъв потенциално възможен метеорит? Възможно ли е да настъпи „ядрена зима“ и без върху Земята да падне небесно тяло с размерите на прилична планина. Ей такива мисли се завъртат в главата на човек, когато има няколко празнични дни.
